Здравко Попов

Попов, Здравко Иванов (Пловдив, 20.02.1939). Завършва Техникум по дървообработване в Пловдив (1957). Работи 10 години като дърводелец в Тютюневата фабрика в родния си град и следва две години задочно българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но прекъсва поради липса на средства. През февруари 1990 е приет за член на Съюза на българските писатели, тогава членството в Съюза автоматично давало статут на висше образование и така З. Попов успява да стане редактор в различни периодични издания. Работи и като коректор, преводач на художествена литература от френски език и библиотекар. В началото на 90-те години за известно време заминава за САЩ. В периода 1994–1996 е редактор във в. „Дебати“, „Експрес“ и „Демокрация“ в София, като в последния остава до самото закриване на всекидневника на 30.06.2002. Веднага след това постъпва в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, където работи до 2012.

За пръв път публикува в пловдивския вестник „Комсомолска искра“ на 20.02.1967 (навръх 28-ия си рожден ден) – разказа „Рано сутрин“.

Има стотици публикации в централния и регионалния печат, сред които най-многобройни са във в. „Стършел“, „Труд“, „Народна младеж“, „Демокрация“, „Марица“, „Експрес“, „Дебати“, „Комсомолска искра“ и „Отечествен глас“.

Автор е на осем сборника с хумористични разкази: „Акорди извън клавиатурата“ (1974), „Кон на втория етаж“ (1983, 2013 – второ, допълнено и преработено издание), „Големият маратон“ (1989, награда „Пловдив“), „Заливът Спенсър. Из живота на избраниците“ (1993), „Крахът на Роко Железния“ (1994), „Случаят Ахил: хумор в три пози“ (1998), „Среща преди потопа“ (2004), „Хищникът Кочев“ (2006, награда „Пловдив“). Пише сценарии, скечове, стихотворения и предговори на книги. Работи върху „Енциклопедия на смешното и любопитното в древна Гърция“. Членува в Сдружението на българските писатели.

Приятел и съмишленик на Константин Павлов, Здравко Попов е един от най-самобитните български хумористи. Текстовете му са жизнена и цветиста територия на бравурното и бурлеската. Хуморът му е благ, изграден от типажи в необичайни ситуации – именно хумор на ситуацията, движен от „екземпляра“, който сам сътворява и сам се вкарва в абсурдни положения. Смехът на З. Попов не е моралистки, заклеймяващ. Точно обратното, героите му стават симпатични с това, че се забъркват във всякакви – мислими и немислими, абсурди. Смеем се не толкова на самите тях, колкото на самия живот. Често прескача от съвремието към античността, на която е самоук, но страстен познавач.

Превежда романи и стихове от френски език, сред които „Горите на нощта“ от Жан Луи Кюртис и „Мълчанията на полковник Брамбъл“ от Андре Мороа.

Здравко Попов е носител на национални и международни литературни награди, сред които: „Алеко“, Наградата на Белгийската академия за литература за разказа „Тролей № 5“, „Чудомир“, ,,Чичовци“, „Златен Мирон“ и др. Два пъти носител на наградата „Пловдив“ за литература.

 

Елка Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова  

Книги от Здравко Попов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Акорди извън клавиатурата : Хуморист. разкази и фейлетонифейлетони1974
Кон на втория етаж : [Хуморист. разкази и фейлетони]фейлетони1983 (2013)
Големият маратон : [Хумор в проза]разкази1989
Заливът Спенсър : Из живота на избраните : [Хуморист. разкази]разкази1993
Крахът на Роко Железния : [Хуморист. разкази]разкази1994
Случаят Ахил : Хумор в три позиразкази1998
Среща преди потопа : Хумор в прозаразкази2004 (2014)
Хищникът Кочевразкази2006