Змей Горянин

Змей Горянин (псевд. на Светозар Акендиев Димитров) (Русе, 11.01.1905 – София, 25.08.1958). Завършва Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ (1924), като в последната година се издържа сам. Още като ученик изгубва майка си (1923), което нанася съществен удар в живота му. През 1923 се запознава със Соня Балканска, двамата сключват брак през 1927. Срещата му с проф. Ал. Балабанов (1923) прераства в приятелство и поставя началото на приобщаването на Змей Горянин към литературния кръг „Развигор“. От 1924 до 1926 работи в Общинското земеделско стопанство край Русе. В периода 1926–1929 наема печатница в родния си град, която скоро фалира. До края на 1929 е редактор на в. „Русенски новини“. Сътрудник на новооснования Дом на изкуствата и печата в Русе (1926–1930) и на в. „Светлоструй“ (1928), където публикува статиите си „Добри Чинтулов“ и „Райко Жинзифов“ в рубриката „Наши писатели“. През есента на 1930 се премества със съпругата си в София, работи като счетоводител в Дирекцията за закупуване и износ на храни „Храноизнос“, по-късно в Дирекцията на печата при Министерството на външните работи достига до поста началник-отделение (1938). През 1941–1943 три пъти е мобилизиран като военен дописник и писател лектор. През този период създава много пътеписи, става щатен драматург на Софийския областен театър, разболява се от малария и се лекува продължително. От 1942 Змей Горянин за кратко става цензор в Дирекцията по печата. През октомври 1944 попада в Списъка на фашистката литература, през ноември е арестуван при първата вълна на комунистическите репресии, но поради заболяване е освободен за лечение от Народния съд. През април 1945 е осъден на една година затвор, книгите му са инкриминирани и включени в списъка за изземване от библиотеките. През 1951 завършва ръкописа си „Моят приятел Елин Пелин“, публикуван през 2013. През 1952 в Списъка на вредната литература попадат 17 книги на Змей Горянин. Умира в манастира „Седемте престола“, Софийско (1958).

Първите си стихотворения печата през 1920–1922 в ученическото списание „Светли зари“, в което една година е редактор (1921–1922). Публикува също и в списанията „Ученическа мисъл“ и „Изгрев“. В Централния държавен архив се съхраняват тетрадки и бележници с първите му лирически и прозаични текстове. През 1926 публикува стихотворения в първите броеве на в. „Северянин“ и става близък с русенските художници около едноименния кръг (Пенчо Георгиев, Георги Каракашев, Владимир Владимиров). Появата на дебютната книга на Змей Горянин – „Аз и Другият“ (1928), привлича интереса на българската публика и скоро излизат първите рецензии и отзиви за нея във вестниците „Светлоструй“ (1928–1929) и „Северянин“ (1929). През 1929 са отпечатани първите му исторически разкази в пловдивското юношеско списание „Детски живот“.

Освен в разказите му темата за българските националноосвободителни борби е централна и в редица негови повести, романи и пиеси. Змей Горянин създава библиотека „Робство и освобождение“ (1930), от която издава 20 книжки и 49 исторически разказа, събрани по-късно в сб. „Непобедимите“ (1937). През 1930 провежда теренни проучвания в Търновския край и събира материали за отец Матей Миткалото, Бачо Киро и други възрожденски дейци; тези документи стават основа за бъдещите му исторически разкази и романи. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава множество книжки от художествените библиотеки за деца и юноши „Златен клас“, „Родно гнездо“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. През 1937–1938 в съавторство с учителя Иван Георгиев пише учебници и помагала по история и отечествознание.

Освен с разнообразната си литературна дейност като писател, поет, сатирик и драматург Змей Горянин е известен и като публицист, редактор, преводач, историк, критик, художник, общественик, композитор и др. Пише в множество жанрове – роман (исторически, сатиричен), разказ, легенда, епическа поема, биография, басня, агиография, историческа фантастика, афоризми, есета, документална проза (дневник, мемоари, писма, пътепис), хумористична проза. Поетичните му творби също се разпростират в широки жанрови граници – стихотворение, поема, песен, ода, сонет, лирическа миниатюра, химн, балада, романс. Лириката му е разнообразна и по тематика: изповедно-любовна, хумористична, гражданска, сатирична, религиозна, пейзажна и детска. Като сатирик Змей Горянин издава на хумористичните страници в печата над 3000 епиграми, фейлетони, басни, поетични шаржове, анекдоти. През 30-те години публикува критични бележки, стихове, хумор и сатира в списанията "Хиперион", „Българска мисъл“, „Стара планина“ и във вестниците "Литературен глас", „Светлоструй“, "Зора", „Мир“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др. От средата на 1934 сътрудничи на сп. „Родолюбие“, около което се създава литературният кръг от известни писатели – Т. Траянов, Й. Йовков, Ст. Чилингиров, Д. Габе, А. Каралийчев и др.

През 1942 получава две награди – на Българската академия на науките и на Дружеството на писателите историци. Предложената през 2006 държавна награда за приноса на Змей Горянин като автор в поредицата на Петър Карапетков „Български исторически романи“ получава мълчалив отказ от официалните власти.

Змей Горянин превежда поезия и проза от рус., срб., укр. и хърв., фр., тур., пол., нем., слов. и други езици. Сред превежданите от него автори са: Н. Агнивцев, Анна Ахматова, М. Цветаева, Ив. Тургенев, П. Прерадович, С. Паунович, Пр. Йовкич, М. Якшич, М. Лерманов, Й. Йованович-Змай, Дж. Якшич, Т. Шевченко и др.

Други псевд.: Аджер, Акиндин, Витан Скребър, Димитър Соколов, Жородан, Захария Лютаков, Змея Пепелянка, Камен Къщов, Марин Василев, Мелноман, Н. Е. Крилов, Остен, Перуника, Сал Писал, Северянин, Селестен, Соня Георгиева, Станимир Станев, Стоимен Найденов, Dixe, Zm и др.

Андриана Спасова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева