Иван Голев

Кратка информация
Име Иван Владимиров Голев
Роден
гр. София
ИзданияПанорама, Пламък, Родна реч, Септември/ Летописи, Литературен фронт/форум, Пулс, Средношколско знаме, Съвременник

Голев, Иван Владимиров (София, 26.09.1950). Син на поета Владимир Голев. Завършва славянска филология в Софийския университет (1975). Редактор в издателствата „Народна младеж“ (1977–78) и „Народна култура“ (1979–80), в сп. „Панорама“ (1980–89), зам. главен редактор на сп. „Съвременник“ (1989–2008),  главен редактор на сп. GEO (2008–2015), издава месечното списание за литература „Книжарница“; публикува в сайта Lira.bg художествени и публицистични текстове. Започва литературната си дейност в списанията „Родна реч“ и „Пламък“ и в. „Средношколско знаме“; печата стихове във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“ и списанията „Пламък“ и „Септември“.

Първата стихосбирка на Голев – „Бяла пеперуда“, излиза през 1975 г. Стиховете в нея са съградени в едно относително консервативно, традиционно стихосложение, със засилен интерес към предметния свят („Бяла пеперуда“, „Огледало“), същевременно често философски разсъдъчни и с ярки находки в образността, издирваща границата между „действителния“ и художествения свят („Поезия“). Втората стихосбирка на Голев – „Този човек – сърцето“, е съставена от пет цикъла и представя многолик образ на човешкото, изпъстрен от анимализма и инсекта („Жълтък“, „Богомолка“), темите за технократския упадък („Роботът“), за мисълта и словото („Небостъргач“), за самотата („Жълтък“). Подобно на първата стихосбирка на Голев, тук настойчиво е присъствието на водата като израз на самото човешко и на преходността („Дворец от пясък“, „Океан“, „Капки роса“). Специфичен по замисъл и форма е цикълът стихотворения „Марина“, посветен на Марина Цветаева.

От началото на 80-те години Голев се насочва към белетристиката. Книгата с разкази „Вътре в живия плет“ (1985) е жанрово многообразна в границите на кратката повествователна форма – от чеховската етюдност на изчерпателно разработване на малък мотив („Вътре в живия плет“), през една магикореалистичната нагледност („Щъркеле мой, дяволе чер“) и чистата анекдотичност („Глух, но симпатяга“), до съвсем сбитата импресия („Проследяване на мига“) и конкретно автобиографичния пътепис („Стихотворението“). Тук авторът отново се обръща към темата за художественото слово и проблема за неговата възможност/невъзможност в материалното битие и света на чувствата („Ах, Галя, Галя“). Повестта „Бронзовата лисица“ (1987) e също в линията на реалистичното разказвачество и описва една „трудна“ любов – история за ирационалното разминаване между мъжкото и женското, за непрестанното издирване и взаимно неразбиране на фона на  застрашително „тежкия“, „бронзов“ свят. Повестта се характеризира с психологизъм, в който женското е видяно като импулсивен и фриволен артистичен бунт, а мъжкото е в понятията на разума, упоритостта и физическата сила, но и на конформисткото удобство – две вселени, на които им е съдено сякаш непрестанно да не успяват да се досегнат цялостно. Повестта „Анимуна“ (1987), една майсторски съградена творба на Голев, предлага също история за любов, но необичайна любов – между Надя, вътрешно прекършена от Системата преводачка от испански, лутаща се в кафкианския лабиринт на „социалистическата“ невидима цензура в книгоиздаването, и едно неизвестно малко момиченце – Ани, с което тя говори единствено по телефона. Повествователният Аз (Надя) открива вътрешната си ос единствено в тези безсмислени, игрови диалози с „малката мълния“ Ани, като отпор срещу смазващата материалност на обкръжаващото. Творбата търпи юнгиански прочит – като разсъждение за измеренията на смисъла, любовта и целостта на душата.

След 2000 г. Голев написва крупната си по замисъл трилогия за социално-политическия преход на България след 90-те години – романите „Дани“ (2005), „Брокат и парцали“ (2007) и „Сезонът на погребенията“ (2016). Балансирайки между драстичния еротизъм и набоковската нежност („Дани“) и натуралистичния роман, трилогията на Голев предлага визия върху случващото се в десетилетията на „промяната“ в края на века през гледната точка на словесния (централният герой е журналист), а не на антисловестния, консуматорския човек. Екологичните теми, публицистичният заряд и националното самоосъзнаване, поредното криворазбрано национално разбиране за „успех“ са интерпретирани през мотива за един напълно непредсказуем исландски вулкан („Сезонът на погребенията“) и идеята за необратимостта на времето и вече състоялото се зло. Трилогията представлява национално обагрен, леко скептичен вариант на хуманистичното.

Автор е още на романите „Смъртта на плъха“ (1991, до голяма степен в стилистиката на „черния“ криминален роман), „Роботът“ (1992), „Ох(лю)бов“ (2003), на произведения за деца – „Приказки по заповед“ (1983), както и на шест театрални пиеси: „Вавилонската кофа“ (1996), „Роклята на Бодлер“ (1999), „Кой изяде Джеймс Кук“ (2001), „Спасителят в ръждата“, „За пишките и хората“ (2004) и „Шенген-манген“ (2004). Автор е на сценария за филма „Бронзовата лисица“ (1991, реж. Н. Рударов). Превежда от английски и руски (М. Зошченко) език.

Иван Голев е носител на наградата Владимир Башев за стихосбирката „Бяла пеперуда“, както и на годишната награда на СБП за пиесата „Вавилонската кофа“.

Негови разкази са превеждани в страни от Европа и Азия.

 

Николай Кирилов

Книги от Иван Голев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Бяла пеперудастихотворения1975
Вярвайте ми!стихове1977
Този човек - сърцетостихотворения1980
Лупа такава стихове за деца1983
Приказки по заповед1983
Вътре в живия плетразкази1985
Бронзовата лисица ; Анимунаповести1987
Приключенията на Павел Сираков : Роман за децаромани1988
Смъртта на плъха : Кримин. романромани1991
Роботът : Историята на едно послушаниеромани1992
Пляс-пляс ръчички : Вторият случай на детектива Любомир Дяков романи1995
Дворец от пясък стихове1997
Ох, лю(бо)в : Роман(с)романи2003
Приказки от 1001 нощ / Подбр. и пригодил за деца Иван Голев приказки2006
Брокат и парцалиромани2007
Без милостромани2013
По дигатаесета2016
Сезонът на погребениятаромани2016
Приключенията на Дон Кихот : по Мигел де Сервантеспроза 2016