Иван Теофилов






Кратка информация | |
---|---|
Име | Иван Николов Теофилов |
Роден | гр. Пловдив |
Жанрове | драми, есета, мемоари, стихотворения, фрагменти |
Издания | Пламък, Сезон |
Теофилов, Иван Николов (Пловдив, 24.03.1931). Завършва гимназия в Пловдив (1949) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София (1955). През 1955–1961 е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 специализира в Чехословакия. Драматург в Централния куклен театър (1962–1978); редактор в издателство „Народна култура“ (1978–1991) и в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“ (1984–1991), където благодарение на него дебютират мнозина талантливи млади поети от поколението на 80-те години; издател и главен редактор на сп. „Сезон“ (1998–2003); секретар (1994–1996) и председател на Сдружението на българските писатели (1996–2000).
Иван Теофилов се изявява в различни сфери на културния и литературния живот от 60-те години на ХХ в. насам. Творческият му дебют е пиесата „Чума“ (1957), а първото му стихотворение – „Деца на света“, излиза през 1961 в сп. „Родна реч“. Ранните му стихове и първата му поетическа книга „Небето и всички звезди“ (1963) го открояват с изненадващо и нюансирано вглеждане в образите, със сетивното възприемане и съпреживяване на света, със стремежа за проникване отвъд видимостите му. Внушенията разчитат на загатването, детайла, постепенно усложняващата се пластичност. Теофилов търси и разработва потенциалните възможности на словото. Във фокуса на поезията му неизменно стоят ценности от нравствен порядък, независимо дали отразява видимия свят, човешката интимност, или историческото пътуване към днешния ден. Представител на т.нар. „тиха“ лирика – пречупващ света в поезията си през личната си чувствителност и култура, чужд на високите тонове и социалната кресливост във времената на лесна и угодна патетика, а и в годините след тях. Поезията му носи отпечатък и на богата ерудиция, литературните и културните препратки в нея не са епизодични – особено в стиховете, посветени на любимия Пловдив. Скритите и явни цитати и реплики към големи имена от древността до съвременността – Платон, Й. Бош, Ф. М. Достоевски, И. Андрич, Х. Л. Борхес, Н. Казандзакис и др., са още един начин за превръщане на локалното в универсално и за верността на поета към духа.
Иван Теофилов има стойностно място в развитието на съвременната българска драматургия, главно на кукленотеатралната. Започнал като автор на пиеси за драматичен театър („Чума“, „Къщата на сенките“, 1958; „Как завърши денят“, 1960; „Поетът и планината“, 1964), с постъпването си в Централния куклен театър открива възможностите на кукленото театрално изкуство. Автор е на 13 куклени пиеси, повечето от които поставя сам; играни са в почти всички европейски страни, в Африка и Индия („Хитрушко“, 1962; „Часовникарят“, 1964; „Крали Марко“, 1967; „Стихове и кукли“, 1967; „Рицарят на черния замък“, 1968; „Малкият принц“, 1972; „Декамерон’ 72“, 1972; „Алената царица“, 1973; „Оле, затвори очички“, 1974; „Историята на храбрия войник“, 1975; „Цветният човек“, 1977; „Индже войвода“, 1978; „Котаракът в чизми“, 1980). В тях използва максимално възможностите, които предлага природата на куклата, комбинира свободно различни театрални елементи, усложнява драматургичната форма, адресирана не само към децата, но и към възрастните. Пиеси на Теофилов са представяни на Кралските тържества в Единбург (Великобритания, 1969), на Фестивала на авангардните изкуства във Виена (1972), както и на турнета из повечето европейски страни, Африка, Индия и Япония.
Иван Теофилов е известен и с множество поетически преводи от руски език – на творби от И. Бунин, И. Северянин, Н. Гумильов, А. Бели, И. Аненски, Й. Бродски, Вл. Висоцки и др.
Автор е и на две книги за деца и на три есеистични книги.
Носител е на Специалната награда на Международния съюз на дейците на кукленото изкуство (УНИМА) за пиесата си „Часовникарят“ (1964); на Първа награда за драматургия и режисура на Националния преглед на куклените театри за „Крали Марко“ (1967); на националните литературни награди П. К. Яворов (1998), Хр. Г. Данов (2004 и 2013) и Иван Николов (1998); на наградата на Съюза на преводачите в България за „Избрани стихотворения“ от И. Бунин (1979); на Златния знак на Съюза на преводачите (1986) и на наградата Солоон, Пловдив (1996) – и двете за цялостно преводаческо творчество; Орфеев венец, Пловдив (2013); Аполон Таксофорос (2016, на фестивала на изкуствата Аполония); Голямата награда за литература на Софийския университет (2016) и др. През 1996 получава почетния знак на гр. Пловдив – I степен, през 1997 – награда на Министерство на културата за принос в българската култура. През 2011 отказва ордена Стара планина – с мотива, че държи на своята маргиналност спрямо властта, и убеждението, че „съчетанието художник – власт е противоестествено и гибелно за твореца“.
Съставител на „Антология на българския символизъм“ (1995).
Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на повече от 20 езика – англ., араб., исп., ит., нем., пол., сърбохърв., укр., унг., фр., чеш., яп. и др.
Псевд.: Иван Свежин
Пенка Ватова (текст и библиография)
Аудиоархив
Иван Николов Теофилов (12.11.1994 г.)
Автобиографично
Файл: Теофилов – автобиографично.mp3 (6,70 MB) Държател: Архив на Българското национално радиоКниги от Иван Теофилов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Небето и всички звезди | стихотворения | 1963 |
Чума : Романтична драма в 5 д. | драми | 1966 |
Амфитеатър | стихотворения | 1968 |
Град върху градове | стихотворения | 1976 |
Богатството от време : Избр. стихотворения | стихотворения | 1981 |
Споделено битие : Стихове | стихове | 1984 |
Дървеното конче от въртележката | 1985 | |
Часовникарят; Декамерон’ 72; Цветният човек; Котаракът в чизми | пиеси | 1987 (№ 5 от Театрална библиотека) |
Да : Поезия | поезия | 1994 |
Геометрия на духа : Избр. стихотворения | стихотворения | 1996 |
Амфитеатър ; Град върху градове | стихотворения | 2001 |
Монолози | есета, мемоари | 2001 |
Инфинитив | поезия | 2004 |
Вярност към духа или Значението на нещата : Избрани и нови стихотворения | стихотворения | 2007 |
Вселената на яйцето | есета, мемоари, фрагменти | 2011 |
Митология на погледа | 2013 | |
Цветният човек | поезия | 2015 |
Вкусът на живота : автоантология | стихотворения | 2016 |
Гласът на тишината | есета, спомени, размисли | 2018 |
Книги за Иван Теофилов
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Кол. | За Иван Теофилов : Сб. статии, студии, интервюта | 2001 |
Кол. | Иван Теофилов в българската литература и култура : Изследвания, статии, есета | 2009 |
Ганева, В. | Иван Теофилов : Био-библиография | 2011 |
Радева, Я. | Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов : дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност: 05.04.02 Българска литература | 2012 |