Йордан Йовков

Йовков, Йордан Стефанов (с. Жеравна, Сливенска обл., 9.11.1880 – Пловдив, 15.10.1937). Завършва гимназия в София (1900), където негов преподавател по литература е поетът теософ Иван Грозев. След дипломирането си се завръща в Добруджа (с. Чифуткьой, дн. Йовково, Добричка обл.), където се е преселило семейството му. През 1904 завършва Школата за запасни офицери (ШЗО) в Княжево и записва право в Юридическия факултет на Софийския университет. След смъртта на баща си през есента на същата година прекратява следването си и се завръща в Добруджа, за да стане учител. Започва истинското опознаване на този край на България, който Йовков ще припознае за свое родно място. През 1912, когато избухва Балканската война, е мобилизиран като командир на рота. По време на Междусъюзническата война е ранен и спасен от плен благодарение на своите войници, които го носят на гръб повече от четири километра. След възстановяването си работи като редактор на сп. „Народ и армия“ и „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“. През 1915 отново е мобилизиран на фронта и изпратен в Ксанти (Беломорска Тракия), а след година – командирован в редакцията на военните издания – сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. В края на Първата световна война демобилизираният офицер от запаса Йовков (по своя молба поради заболяване) избира отново да се върне в Добруджа, въпреки че семейният дом отпреди войните е напълно опожарен. Първоначално се установява в Добрич, където през 1918 се венчава за Деспина Колева, наскоро завършила Софийския университет. След окупацията на Добруджа от Румъния, преживяна особено болезнено от Йовков, той се премества във Варна и учителства до 1920, когато е назначен със заповед на министър-председателя А. Стамболийски за чиновник при българската царска легация в Букурещ. Там прекарва около седем години, като заема различни длъжности – от секретар по печата до драгоман (преводач към легацията). След последното незаслужено понижение през 1927 той си подава оставката и става преводач в Министерството на външните работи в София. Последните 10 години от живота си прекарва в столицата, отдаден на творческа работа. Има обаче и сериозен здравословен проблем. Заминава за лечение в Хисаря, но след остра стомашна криза се налага да го оперират в католическата болница в Пловдив, където издъхва. Погребан е в София.

Още по време на обучението си в ШЗО Йовков публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (в. „Съзнание“, бр. 9, 26 окт. 1902). Очевидно „прозаикът“ Йовков започва творческия си път като поет. До 1911 публикува над 30 стихотворения в списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и „Бисери“. Hесъмнено най-подходящо място лирическите му импресии намират в естетското списание на Павел Генадиев „Художник“, с редактори С. Радев и Ал. Балабанов. Участието на Йовков в това списание се оказва „билетът“ му на модернист от предвоенната епоха, който той, както и да се отнася по-късно към поетическите си опити, никога не изхвърля. За критическата памет доскоро бяха напълно прекъснати нишките между поета и прозаика Йовков, но при един по-внимателен прочит на разказите му (особено на ранните), не е трудно да се открият следите и на образния символизъм, и на декоративизма, и на стремежа към музикалност на изказа, придаващи им известна декоративно-сецесионна окраска. Още в първата му белетристична творба „Овчарова жалба“ (сп. „Просвета“, 1910) се разпознават някои декоративни знаци от лириката му, които могат да се срещнат и в следващите му разкази. Подзаглавието на разказа старопланинска легенда като че ли предсказва бъдещия цикъл с почти същото заглавие, към който писателят проявява особено пристрастие.

Войните са несъмнен преход в световиждането и творчеството на писателя. Свързани с военната тематика творби (очерци и разкази) той помества още от 1913 в периодичния печат („Звено“, „Съвременна мисъл“, „Народ и армия“, „Демократически преглед“, „Отечество“, „Военни известия“) до събирането им в два тома „Разкази“ (1917, 1918). Войната помита емоционалната и естетска затвореност в границите на индивидуално-интимното, също и елегичните тонове от стиховете му; променя мащаба на виждане и усещане и най-важното – поражда т.нар. йовковски хуманизъм, знак за „отварянето“ му към голямата литература. Обръщането на погледа „навън“ не отменя гледната точка „отвътре“ и налагането на собствената естетическа и етическа мяра. Оттам произтичат както есеистичното звучене на военните му очерци, така и изненадващите сецесионни словесни жестове, дори цели картини във военните му разкази, функциониращи като надредна красота. Йовковите тематично свързани с войната разкази (включително повестта „Земляци“) може би най-красноречиво подкрепят максимата на Достоевски „Красотата ще спаси света“. Неслучайно цветята и калта са основни символи в тези творби („Последна радост“, „Бели рози“ и др.). Но докато красотата може да се конструира в контраст на действителността, то разкъсаната връзка между човека, земята, природата и животните не може да бъде компенсирана/реконструирана по никакъв начин. Едва ли има автор, който да е пресъздал по-силно вътрешния смут и дисхармонията в душата на откъснатия от земята, т.е. от живота човек („Земляци“).

Повестта „Жетварят“ (публикувана през 1920, но написана още преди войните и основно преработена за второто издание от 1930) заявява особения афинитет на писателя към селската тематика, но не в критико-реалистичен, а в митопоетичен, дори мистичен ракурс. Потвърждават го емблематичните му пет книги: „Последна радост“ (II изд. „Песента на колелетата“), „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“. Те именно го утвърждават като един от класиците на българския разказ наред с Иван Вазов и Елин Пелин. В цикличната подредба, назоваването и поетиката на тези книги отново се откроява Йовковият лиричен натюрел, но този път подчинен на друга художествена задача: търсене на устоите на човешкото в един етико-естетичен идеализъм, алтернатива на онези сили в човешката психика и нагласа, които рушат стремежа за благотворене и карат сърцата да изстиват. Тези устои Йовков разпознава в пленителната поезия на миналото и в родния фолклор. Той се обръща към миналото така, както революционно настроените писатели се обръщат към бленуваното бъдеще – за да създаде алтернатива на настоящето с неговата „глуха пустота“.

Йовков твори с „епична съзерцателност“ (Сп. Казанджиев) през спомена, пазен с особена ревност – неговата призма на пречупване на действителността. Още в „Овчарова жалба“ използва спомена като стилистичен похват на смесване на реалното с тайнственото (мистичното) и приказното. В търсене на универсалното, а не на актуално-родното той открива своите извори: романтичната, още ненакърнена от войните и новите времена „негова“ Добруджа (сам казва, че там е пейзажът му, там са героите му, там е битът, работата и съдбата им) и родната културна памет под формата на летописи, надписи и легенди, които, свързани с жеравненския балкански пейзаж, ще захранят „Старопланински легенди“. От тези два извора създава своите митологизирани художествени пространства: белите добруджански пътища, събиращи се в центъра – хан (Антимовския хан), където се пресичат и съдбите на посетителите му; проточилия се безкраен добруджански път, по който човешката мъка търси надеждата; центъра – мегдан, превърнат в сцена на срещата с другия (другоселеца, пришълеца); планината и селището, в избора между които се определя участта на героите му. В тези пространства той поставя своите необикновени персонажи – свръхкрасиви, свръхетични, свръхмъдри, понякога свръхмълчаливи, свръхстранни, привличащи еднакво и с абсолютните, и с противоречивите си черти (Албена, Тиха, Люцкан, Стоил, Рада, Шибил, Сали Яшар, Серафим, чичо Митуш, Вълкадин...), и със своите ирационални „женски“ сърца. Психологически напълно мотивирани, те са корективите, които Йовков ни завещава. Логиката на техните характери може да бъде разбрана само по пътя на обратния психологическия анализ. Винаги обаче остава известна неразгаданост, която засилва тяхната магичност и привлекателност. Историите им, низ от не толкова външни, колкото психологически случки, „хващат сърцето“ – така както самият автор иска. Те са истории на любовта, греха, прошката... – вечни човешки теми. Езикът, на който са разказани, се отличава с вътрешна изразителност, към която Йовков съзнателно се стреми. Оттам идва и наситеният му със знаци художествен свят, чието декодиране, оставено на читателя, се оказва по-ефикасна стратегия от каквито и да било авторски коментари.

Ако пък се обърне към настоящето с разделената Добруджа по време на войните (1913–1918), социалните сътресения и политическите битки, кризата на патриархалното съзнание, идва отговорът на вглъбеното мълчание (неговият Вълкадин). В „Чифликът край границата“ (1934), свързан с живота в Добруджа след Първата световна война, отговорът надскача жанровите граници на разказа, а повестта и се развива до роман. И недовършеният поради смъртта на Йовков друг роман, „Приключенията на Гороломов“ (въпреки че първите десет глави са отпечатани още през 1930–1931), също разработва съвременна тема, свързана с участието на народа в политическите избори.

Интересът на писателя към театъра изглежда напълно естествен, при положение че и в разказите си той се стреми да минимизира „азовото“ си участие и да остави читателя сам да следи случващото се. Разказът „Албена“ (1927), преработен на следващата година в драма, със сценичността и езика си провокира интереса на режисьора Н. О. Масалитинов още преди да е отпечатан краят ѝ в „Златорог“. „Боряна“ (1932) предизвиква спора за близостта на фабулно равнище с „Гераците“ на Елин Пелин, което принуждава Йовков да напише опровержение и да намекне за близостта на драмата с друг негов разказ – „Имане“ от „Вечери в Антимовския хан“. Комедията му „Милионерът“ (написана през 1930) се оказва една от най-успешно поставените му пиеси (отново от Масалитинов, който може да се нарече Йовковият режисьор приживе) – за разлика от „Обикновен човек“, минала незабелязано през театралния сезон 1935/1936, предизвиквайки у автора си истинско разочарование (от лошото ѝ поставяне).

Как да бъде наречен Йовков? Той с лекота покрива диапазона от пацифист, „поет-романтик и мистик“ (Ив. Мешеков) до психологически реалист. Стремежът на движението „Родно изкуство“, зародило се след края на Първата световна война, да бъде създаден модернизъм с български корени, опрян в българската народопсихология, намира един от най-добрите си въплътители в прозата на Йовков. Той доказва художествено собствената си мисъл, че „Българската литература трябва да бъде пропита с национален дух“ (по заглавието на една негова статия) и че все пак в „стари форми могат да се създават нови дела“.

Заради универсалната проблематика на творчеството му и художественото му майсторство Йовков е един от най-превежданите български писатели – на близо 40 езика.

Филмография по творби на Й. Йовков: „Шибил“ (1967), реж. З. Жандов; „Другоселец“ (1970), реж. В. Младенов; „Василена“ (1970) по „Ако можеха да говорят“, реж. К. Гуляшка; „Зима“ (1980) по разказа „Виелица“ от „Ако можеха да говорят“, реж. К. Гуляшка; „24 часа дъжд“ (1982) по разказа „Частният учител“ от „Вечери в Антимовския хан“, реж. Вл. Икономов; „Милионерът“ (1988), реж. М. Младенов; „Серафим“ (2017), реж. В. Донева; „Военен кореспондент“ (2008), реж. Костадин Бонев, сценарий на Влади Киров по разкази на Йовков, чийто автобиографичен образ е пресъздаден от актьора Пенко Господинов.

Псевд.: Кол Девин, Й. Й.

 

Светлана Стойчева

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Книги от Йордан Йовков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Съчинения
Разказиразкази1917 (1957, 1962, 1963, 1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1977, 1980, 1982, 1983, 1995, 1998, 1999, 2002, 2007)
Разкази : Т. 1-2разкази1917 (1992)
Жетварят : Повестповести1920 (1930, 1939, 1941, 1942, 1943, 1945, 1948, 2003, 2007, 2016)
Последна радост : [Разкази]разкази1926 (1993)
Старопланински легендиразкази1927 (1932, 1939, 1941, 1943, 1944, 2002)
Вечери в Антимовския хан: Разказиразкази1928 (1931, 1939, 1942, 1943, 1945, 1947, 1949, 1956, 1958, 1988, 2015)
Земляци : [Разкази]разкази1928 (1938, 1940, 1946, 2015)
Разкази : Т. 1 - 3разкази1928 (1938-1940, 1940-1942, 1943)
Албена : Драмадрами1930 (1939, 1942, 2004)
Милионерът : Комедиякомедии1930 (1939, 1942)
Боряна : Драмадрами1932 (1940, 1942, 1946, 1948)
Песента на колелетата1933 (1940, 1943, 2000, 2004, 2008)
Чифликът край границата : Романромани1934 (1940, 1941, 1987, 1994)
Женско сърце : Разказиразкази1935 (1939, 1942, 2016)
Ако можеха да говорят : Разказиразкази1936 (1940, 1941, 1943, 1945, 1948, 1997, 2015)
Обикновен човек : Драмадрами1936 (1939, 1940, 1943)
Scibil : Antologia / Ed. Luigi Salvini1937
Избрани разказиразкази1938 (1949, 1952, 1964, 1986)
Приключенията на Гороломов : [Роман]романи1938 (1940, 1943)
Elektitaj rakontoj1938
По жицата : Разказиразкази1942 (1945, 1967)
Несполука : Разказиразкази1942 (1946)
Балкан : Разказразкази1943
Дядо Давид : Разказиразкази1943 (1946)
Белият ескадрон : [Разкази]разкази1943 (1956)
Старопланински легенди : Разказиразкази1944 (1948, 1956, 1958, 1980, 1993, [1997], 1998, 2006, 2015)
Съчинения : Т. 1 1946
Балкан : Разказиразкази1946
Индже : Разказиразкази1946
Песента на колелетата : [Разкази]разкази1948
The white swallow and other short storiesразкази1948
Bulgarische Geschichten1952
Събрани съчинения : В 7 т. 1956
Борба до смърт : Разкази : За средна и горна училищна възрастразкази1958
Избранные рассказыразкази1958
Старопланинские легендыразкази1958
Secilmis hikayeler1960
Индже : Разказ: Из „Старопланински легенди“разкази1962
Legendes de la Stara Planinaразкази1963
Избрани разкази : В 2 т. разкази1964 (1967)
Индже : [Разказ]разкази1965 (1967)
Ausgewahlte Erzahlungen1965
Contes et recits1965
Short storiesразкази1965
Разкази : В 2 т. разкази1968
Белая ласточка : [Разкази]разкази1969
Veceri u Antimovskom hanuразкази1969
Събрани съчинения : В 6 т. 1970 (1970-1973, 1976, 1982-1983)
Бялата лястовичка : Избрани разказиразкази1971
Ausgewahlte Erzahlungen : [Сборник]1971
Mahkeme hikayeler1971
Белые розы : Рассказы : [Сборник]разкази1972 (1973)
Овчарова жалба : Избрани творби1975
Песента на колелетата : Избрани разказиразкази1976
Старопланинськi легендиразкази1976
Гълъбът на прозореца : Избрани разказиразкази1978
Обич : Избрани творби1979
Рассказы : [Сборник]разкази1980
Те победиха : Воен. проза1982
Blomster og granater : udvalgte novellerразкази1984
Rakontoj : [Сборник]разкази1986
Чифликът край границата : Романромани1987
Съчинения : В 2 т. 1989
Если бы они могли говорить : [Сб. разкази]разкази1990
The inn at Antimovo and legends of Stara planinaразкази1990
The inn st Antimovo snd Legenda of Stara Planinaразкази1992
Разкази : [Ч.] 1 - 2разкази1993
Старопланински легенди : Избрани съч.1998
Старопланинские легенды : Избранное1998
Ein Frauenherz : Erzählungenразкази1999
Избрани творби2003
Избрано : В 2 т. 2007
Старопланински легенди : Юбилейно изданиеразкази2007
Разкази : Т. 1 - разкази2008
Съчинения : В 6 т. 2009 (2010)
Йордан Йовков : Епистоларно наследствописма2010
Албена : избрано : Разказиразкази2011
Албена : избранное2011
Albena : povestiri aleseразкази2011
Albena and other short storiesразкази2011
Albena2012
Разкази за децаразкази2013
Песента на колелетата ; Старопланински легенди2014
Ако можеха да говорят : Разказиразкази2015
Избрани разкази: Женско сърцеразкази2016

Книги за Йордан Йовков

АвторЗаглавиеГодина
Молхов, Я.Песента на колелетата : Критически очерк за Йордан Йовков
сб.Йордан Йовков 1884-1937 : Спомени, статии и бележки за живота и творчеството му; [ред. Светослав Минков]1937
Арнаудов, М.Йордан Йовков 1884 - 1937 : Лит. сб.1938
Николов, М.Творческият път на Йордан Йовков1938
Велчев, В.Йордан Йовковите Старопланински легенди : Лит.-естет. опит1939
Минков, Цв.Йордан Йовков: Живот и творчество1939
Василев, Гр.Йордан Йовков : Спомени и писма1940
Иванов, В.Йордан Йовков, певецът на Добруджа : Сказка1940
Райнов, Н.Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов1941
Мешеков, Ив.Йордан Йовков: Романтик-реалист. Лит.-крит. студия1947
Минев, Д.Йордан Йовков : Документи и свидетелства за живота и творчеството му1947
Казанджиев, С.Срещи и разговори с Йордан Йовков1960 (1980)
Василев, С.Естетически проблеми в творчеството на Йордан Йовков1961
Пондев, П.Майстори на разказа : Елин Пелин и Йордан Йовков1962
Андреев, В.Йордан Йовков - новелист1964
Василев, М.Йордан Йовков: Майстор на разказа1968
Султанов, С.Йовков и неговият свят : Лит. етюди1968 (1971, 1980)
сб.Йордан Йовков : Спомени и документи1969
Султанов, С.Избрани произведения : Йовков и неговият свят и Насаме със Светослав Минков : [Лит. портр.]1978
Георгиев, С.Език и стил на Йордан Йовков : [Изследване]1979
кол.Йордан Йовков : 1880-1937 : Био-библиогр. указ. 1980
Сарандев, И.В света на „Старопланински легенди“ [на Йордан Йовков] : [Изследване]1980 (1993, 2007)
сб.Йордан Йовков 1880 - 1980 : Нови изследвания1982
Стефанов, С.Капитанът на земляците 4 г. от живота на Йордан Йовков1982
Цанев, Г.Йордан Йовков : [Лит.-крит. статии]1982
Янев, С.Биографии на писатели, генерали и трети лица : Роман [за Йордан Йовков] [Ч. 1]-1983
Mozejko, EdwardYordan Yovkov1984
Сарандев, И.Йордан Йовков : Жизнен и творчески път 1880-19371985 (1986, 1999)
Стефанов, С.Балканската война в творчеството на Йордан Йовков и Антон Страшимиров : достоверност и художествено изображение1985
Стефанов, С.Балканската война в творчеството на Йордан Йовков и Антон Страшимиров. Достоверност и художествено изображение : Дис. 1986
Йовкова, Д.Йордан Йовков : Спомени, записки, писма1987
Добрев, Д.Поетика на Йовковия разказ : Изследване1989 (1993)
Велчев, В.Свят на героика и красота : Старопланински легенди на Йордан Йовков [Изследване]1992
сб.Страници за Йордан Йовков : Творчеството на писателя в българскатa литературна критика1992
Баева, А.Транс-формите на пътя. Опит за функцион. анализ на Йовковите цикли1995
Дачев, Й.Пристан на човеколюбието : Есета, портрети на прототипи, спомени, изследвания за Йордан Йовков1995
Михайлова, В.Певецът на Добруджа Йордан Йовков в местния печат (1980-1995) : Био-библиогр. справка1995
Станков, И.Йовковото творчество1995
сб.Поглед в Йовковия свят : Сборник с доклади, изнесени на Научната конференция „Йордан Йовков - живот и творчество“ в Добрич по случай 115-годишнината на писателя1996
сб.Йовков и нашето време : Научна конференция : Сливен1998
Радев, И.От Паисий до Йовков : Анализи на лит. творби1998
Русева, В.Мистичният Йовков1998
Цонков, А.Началото Йордан Йовков - поезия и проза 1902-19121998
Станков, И.Йовковото творчество1999
Казанджиев, В.Човекът и неговите пътища в „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков2000
Милева, Д.Християнски образи и мотиви в разказите на Йордан Йовков2000
Димчев, И.„Старопланински легенди“ (предистория) ; : Стихотворения, посветени на Йордан Йовков ; Спомени ; Лирика ; Остроумки : Закачки : Досетливки : Гатанки2001
Дафинов, З.Мълчаливецът : Док. хроника за живота и творчеството на Йордан Йовков.2001
Кирова, М.Йордан Йовков : Митове и митология2001
Механджиева, Ц.Йордан Йовков : Идеи, теми, мотиви и послания2001
сб.Национална научна конференция. Посланията на Йордан Йовков (Добрич ; 2000)2001
сб.Неизвестен дневник за Димчо Кехая – героя в разказа „Най-вярната стража“ на Йордан Йовков. [Старопланински легенди Предистория ; Стихотворения, посветени на Йордан Йовков ; Спомен ; Лирика ; Остроумки, закачки, досетливки, гатанки]2001
Баева, А.Наративни модели в цикъла „Ако можеха да говорят“ от Йордан Йовков2002
Попова, Л.Седем от Йовковите парадокси2002
сб.Йовков : Съвременни интерпретации2003
сб.Йордан Йовков : 120 г. от рождението му2003
сб.Национална научна конференция 125 години от рождението на Йордан Йовков (Добрич-Албена ; 2005)2005
Паскалева, М.Йордан Йовков : Калейдоскоп2005
Петрова, В.Йовковите светове на смисъла2005
Георгиева, С.Добруджа и Йордан Йовков : [Сборник]2007
Кънев, П.Трубадур на вечността Йордан Йовков - герои и прототипи : Добруджа и Алфатар : Нови изследвания2007
Сарандев, И.В света на „Старопланински легенди“2007
Ангелова, С.Великият вход в „Старопланински легенди“2008
сб.Йордан Йовков. Живот и дело : Из документалното наследство2008
сб.„Старопланински легенди“ и българската национална идентичност : Нови изследвания : [Сборник] / Ред. Сарандев, И. и Е. Трайкова2008
Бейнова, М.Йордан Йовков : За матурата2009
Митева, К.Повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков : Литературни и културни диалози2009
Котев, Л.Българинът според Йовков : [Кн. 1]-2.2010 (2014, 2015)
Игов, С.Балканът, ханът и чифликът : Привидният реализъм на Йордан Йовков2011
сб.Творчеството на Йордан Йовков на кръстопътя на времето : научна конференция, ноември 20072011
Хаджикосев, Р.Премълчаните гласове (Румънската литература и Йордан Йовков)2011
Цонков, А.Далечни и близки светове2011
Атанасова, С.Йордан Йовков (1880-1937) : Летопис на неговия живот и творчество2012 (2013)
Въртунинска, Р.Влияния и подобия в творчеството на Йордан Йовков и Н. В. Гогол2012
Въртунинска, Р.Звукови вибрации в имената на Йовковите герои2013
Митева, К.Йордан Йовков - щрихи към неговото творчество2015
Въртунинска, Р.Йордан Йовков „Индже“ - „Кирджали“ А. С. Пушкин : Литературно-исторически фрагменти2016
сб.Национална научна конференция „Йордан Йовков - мъдрият мълчаливец на българската литература“ (Добрич ; 2015)2016