Любомир Тенев

Кратка информация
Име Любомир Димов Тенев
Роден
гр. Хасково
Починал
гр. София
Жанровеанализи, есета, монографии, очерци, портрети, рецензии
ИзданияЗлаторог, Изкуство и критика, Театър, Литературен фронт/форум, Изкуство, Проблеми на изкуството, Звън

Тенев, Любомир Димов (Хасково, 25.04.1915 – София, 9.03.1993). Първоначално учи в Хасково, а след това в София, където се премества семейството му. Върху неговото формиране като личност силно влияние оказва проф. Асен Златаров, първи братовчед на майка му. Завършва гимназия в София (1936). Готви се да следва литература и театър в Париж, но по финансови причини не заминава и завършва право в Софийския университет (1943). След 9 септември 1944 е изпратен в концентрационен лагер в с. Вардим (общ. Свищов), откъдето е освободен благодарение на приятелското съдействие на Хр. Радевски. Работи като адвокат (1943–1946), инструктор по културните клубове на Камарата на културата (1947), редактор на сп. „Изкуство“ (1947), съветник по въпросите на театъра в Комитета за изкуство и култура (1948). Любомир Тенев е сред основателите на Държавното висше театрално училище (1948) и негов заместник-ректор (1948–1951) и ректор (1951–1953). Доцент (1950), професор (1952) по история на западноевропейския театър. Завежда Катедрата по театрознание във ВИТИЗ (1948–1951, 1965–1980). Заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание при БАН (1973–1980), заместник-председател на Дружеството на естетиците, изкуствоведите и литературоведите в България. Редактор в списанията „Театър“ (1948) и „Проблеми на изкуството“ (1968). Член на Бюрото на Съюза на артистите в България (1965–1973), на Управителния съвет на СБП (1972–1976) и на Художествения съвет на Народния театър (1945–1960). 

Любомир Тенев е един от най-значимите български театроведи. Той заявява своите театрални пристрастия още в гимназията като сътрудничи на списанията „Звън“, „Изкуство и критика“ и „Златорог“. Първата му публикация е „Мадам Сен Жен“: [Театрални бележки]“ в сп. „Звън“ (1933, № 5). Започва с оперативна критика, за да навлезе дълбоко в проблематиката на театралната поетика и естетика. Сътрудничеството му с театралните новатори и реформатори като Сирак Скитник, Б. Дановски, Л. Стоянов, с критици като Г. Цанев и Вл. Василев активира и обогатява театралното призвание на младия изследовател. От 1945 се утвърждава като един от водещите театрални критици в сп. „Изкуство“ и във в. „Литературен фронт“. Любомир Тенев съчетава ерудицията на учен и специалист по история на западноевропейския театър с амбицията да запълни множество бели полета в областта на театралната и драматургичната поетика, теория и естетика в България. Издава 19 книги и над 500 текста, посветени на драмата и театъра. Интересува се от редица въпроси, свързани със специфичния художествен и рецептивен статус на драматургичната творба, които рефлектират в спектакъла, в сценичната реализация на текста. Критикът изследва взаимното влияние и проникване на драматургични и сценични структури, конфликтната и образната конструкция на драмата и спектакъла, сценичния език и стилистика. В стремежа си да осветли цялостно поставените проблеми авторът гравитира към театралната им интерпретация за сметка на драматургичната. Приносни са изследванията му за героя и диалога в съвременната драма, за композицията и образа в класическата и съвременна драматургия. Постоянен е интересът му към проблемите на актьорското и режисьорското изкуство, на традицията и модернистичните търсения в националната ни драматургия. Книгата му с литературни анализи на български пиеси „Разкъсани мрежи“ (1984) утвърждава значимостта на българския драматургичен канон. Любомир Тенев владее жанровата територия на есето, литературния и театрален портрет, очерка. С професионализъм и артистичност създава галерия от портрети на български театрални творци – актьори, режисьори, драматурзи. Ученият разработва и редица въпроси на радио- и телевизионната пиеса, на едноактната драма, анализирайки еволюцията на театралните и драматургичните техники. Един от най-прецизните изследователи на У. Шекспир, Фр. Шилер, А. П. Чехов, Молиер, на средновековния театър и испанската ренесансова драма. Класически остават драматургичните му анализи на „Хамлет“ и на българското класическо драматургично наследство. Изследователският подход на критика съчетава обективно-рационалистичното аналитично начало с емоционално-пластичната асоциативност. Творческата дейност на Л. Тенев е етап в развитието на българската театрална теория, естетика, история и критика на театъра и драмата.

Носител е на редица награди, сред които: званието Заслужил деятел на изкуството (1965), орден Народна република България, III степен (1975), званието Народен деятел на изкуството и културата (1981), орден Георги Димитров (1985) и Димитровска награда (1986).

Негови текстове са преведени на рус. ез.

 

Мариета Иванова-Гиргинова

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

 

Книги от Любомир Тенев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Драма и сцена : Театр. статии1959
Драматургия и съвременност1961
Хамлет : Лит.-крит. анализ1964 (1973)
Театрални светлини : [Сборник статии]1965
Актьори и роли : [Творчески портрети]1966
Маска и перо1968
Театър и действителност1971
Разкъсани мрежи1972
Конфликти и време1972
Избрани произведения : В 2 т.1975
Те в пространството на сцената1977
Срещи във вечерни часове1978
Пристанища за мигове1981