Марин Бодаков

Бодаков, Марин Христов (Велико Търново, 28.04.1971 – София, 8.09.2021). Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Софийския университет (1994). От 1997 до 2000 работи в сп. „Български месечник“. В периода 2000–2018 е литературен редактор на в. „Култура“, а през 2018–2019 – на неговия наследник в. „К“. От 2006 е преподавател в Катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет, като от 2011 е главен асистент, а от 2020 – доцент. Доктор по обществени комуникации и информационни науки от 2014. От 2010 е съдружник заедно със съпругата си Зорница Христова и Валентина Бояджиева в издателството за детска образователна книжнина „Точица“.

Дебютира със стихотворения в сп. „Родна реч“ през есента на 1988. Автор е на осем стихосбирки. Поезията му е минималистична и фрагментарна, характеризира се с изключително голям интерес към детайла. Обемът ѝ е максимално стеснен за сметка на съдържанието. Тя е силно субективна. Вглежда се в малките неща, малките истории, като се наблюдава стремеж към търсене на съкровеното, първичното значение на думите. Така тези стихове стигат до проблема за истината и преходността. В цялата поезия на Бодаков може да бъде открит библейски пласт, свързан с отношението между всекидневие и святост. Друго важно понятие в тази поезия е тишината, замлъкването. Нейната незавършеност, недоизказаност предлага активно участие в интерпретацията ѝ от страна на читателя. В лириката на Бодаков може да бъде открито влиянието на Атанас Далчев, Николай Лилиев, Иван Теофилов, Екатерина Йосифова, Адам Загаевски. Тя е интересно продължение на традицията на т.нар. „тиха лирика“ от 60-те–70-те години.

Марин Бодаков е автор и на литературна и медийна критика. Монографията „Кой уби критиката?“ (2019) изследва политиките на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век. Според изследването българската оперативна литературна критика след 1989 преживява хронична криза на идентичността, предизвикана от увеличения медиен натиск върху нея. В резултат на този натиск фокусът на литературната публичност се измества към рекламата. Книгата се превръща в стока, а критиците – в рекламни агенти на издателствата. Изследването стига до заключението, че националното литературно поле се разпада при отсъствието на оперативна критика в медиите. Академичното изследване „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ (2019) прави прочит на литературните полемики от миналия век. То представлява опит за реабилитация на един маргинализиран и същевременно автомаргинализирал се метакритик, както и на нравите на модернизма. Изследователят предлага интересна перспектива на анализ на литературните процеси от началото на ХХ век, като чете центъра през твърденията на периферията. Книгата успява да постави отново в публичното поле проблема за моралната категория „искреност“ в литературен контекст.

Марин Бодаков е съавтор (заедно със Зорница Христова) на книгата с педагогическа насоченост „Детето зад чина“ (2012), а също и на „Преведе от…“ (2012), включваща негови интервюта с 15 български литературни преводачи.

Носител е на Националната литературна награда Иван Николов за най-добра поетическа книга на годината (2011), на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ (2014) и на Националната литературна награда Памет в годината на Константин Павлов (2016).

Негови стихове са превеждани на англ., виетн., исп., ит., рус., унг. и др. езици.

Иван Христов

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова