Недялка Михова

Недялка Михова; Държател: Донка Славова-Соколова (личен архив)
Кратка информация
Име Недялка Николова Михова
Родена
гр. Кърджали
Починала
гр. София
Жанровеповести, разкази, романи, изследвания
ИзданияОрбита, Космос, Философски алтернативи , Философия

Михова, Недялка Николова (Кърджали, 24.11.1929 – София, 3.06.1995) Завършва философия в Софийски университет „Св. св. Климент Охридски“ (1955). От 1955 работи в Института за философия при БАН последователно като технически сътрудник, научен и старши научен сътрудник. Защитава дисертационен труд на тема „Необходимост и случайност (Категориите необходимост и случайност в системата на диалектическите категории)“ (1969) като аспирант на самостоятелна подготовка; защитава голям докторат на тема „Проблемът за идеализацията и материалистическата диалектика“ (1982). От 1973 е доцент, а от 1986 е старши научен сътрудник I степен (професор). Научен ръководител на четирима аспиранти. Ръководила е проблемна група „Диалектически синтез – основа за познанието на човека“ (1990). Член на Научния съвет на Института по философски науки (1992). Участва в Комисията по етика и деформации към Общото събрание на БАН. Председател на Научната комисия по философия, социология, психология, политология, педагогика към Висшата атестационна комисия (1990–1992). Участва в Международния конгрес по философия във Варна (1973) и в „X Международен Хегелов конгрес“ (1974) в Москва. Дългогодишен член на ръководството на Секцията на писателите фантасти към Съюза на българските писатели. Някои от публикациите ѝ са излезли под името Недялка Воденичарова. С това име е известна и в областта на ветроходството. Публикува в сп. „Философски алтернативи“, „Философия“, „Космос“ , в. „Орбита“ и др. Научното творчество на Недялка Михова се отличава не само с впечатляващ обем – 4 монографии и над 50 студии и статии, а преди всичко със задълбоченост и последователност.

Още в началото на творческия си път Михова се насочва към диалектиката и запазва този свой научен интерес в продължение на повече от 40 години. Цялостен възглед за методологичните потенции на диалектиката авторката предлага в монографията „Диалектика в методологията на научното познание“ (1988). Последното монографично изследване (планова работа в Института за философия) е посветено на вариантите и инвариантите в класическата онтология.

Дебютната книга на Н. Михова като писател фантаст е „Звездите идват по-близо“ (1969). Тя не само допълва, опровергава и реабилитира философските и философско-теоретичните ѝ интереси, но същевременно разгръща актуални за 60-те години проблеми, свързани с научно-техническия прогрес, с все по-агресивното нахлуване на биотехнологиите и нанотехнологиите, като идеи и стартиращи научни проекти, както в сферите на науката, така и в сферите на обществеността. „Звездите идват по-близо“ е повест-дискусия, сблъскване на противоречиви гледни точки относно начините, по които науката прониква в непознатото в търсенето на физическо безсмъртие. Произведението акцентира и върху отговорността на знанието и последствията от манипулирането на природните закони. Двойките категории същност и явление, абстрактно и конкретно познание, засегнати в теоретичното творчество на Михова, художествено се осмислят в нейната проза.

Характерен за изграждането на фантастичния свят на Михова е акцентът върху начините на човешкото познание; спецификата на самия разум, начинът, по който битието бива осъзнавано. В следващите си произведения – романа „Интра“ (1989) и сборника разкази „Фантастични игри“ (1996), Михова задълбочава темата за контакта с чужд разум, за да изтъкне безсилието на човешкото познание за преодоляване на собствените му познавателни бариери не само посредством тялото, но и посредством разума. Героите ѝ най-често са сами, захвърлени в космическото пространство, в което единственият им приятел е самотата. В това пространство, динамично до хищност, те усещат своята крехкост, а усамотението им се извисява до мащабите на непрогледния мрак и студ, на екзотичността на чуждите планети, в които единственият начин да запазят човешкото е или чрез самоунищожение, или чрез постоянно пресъздаване на спомени, свързващи ги с всичко земно.

Недялка Михова е носител на следните награди: Свидетелство за Майстор на спорта по ветроходство, яхта клас „Фин“ (1964); Значка за отличие на БАН (1973); награда на Единния център по философия и социология Акад. Тодор Павлов за високи научни постижения (1986).

Нейни произведения са преведени на англ., пол. и рус. ез.

Елена Борисова

Книги от Недялка Михова

ЗаглавиеЖанровеГодина
Звездите идват по-близо : Науч.-фантаст. повестповести1969
Интра : [Научно-фантаст. повест]повести1989
Фантастични игри : [Разкази]разкази1996