Николай Райнов

Кратка информация | |
---|---|
Име | Николай Иванов Райнов |
Роден | с. Кесарево (Велико Търново) |
Починал | гр. София |
Жанрове | легенди, поеми, разкази, романи, статии, стихотворения |
Издания | Зеница, Летописи, Орфей, Художник |
Райнов, Николай Иванов (с. Кесарево, Лов. обл., 1.01.1889 – София, 2.05.1954). Завършва Духовната семинария в София (1908) и следва философия в Софийския университет до 1911, но е принуден да прекъсне поради липса на средства. Работи като писар в Провадия; участва в Първата световна война като военен кореспондент; през 1919 завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Същата година предприема дълго пътешествие из Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. Работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив (1922–1927). Главен редактор е на сп. „Зеница“ през 1922 и сп. „Орфей“ през 1926. През 1925–1927 г. е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство и култура. Професор по история на изкуството в Художествената академия, академик от 1945, дописен член на Българския археологически институт от 1925. Един от основателите и пръв директор на Института за литeратура при БАН (1948–1949).
Николай Райнов е енциклопедична фигура с разностранни интереси и изключителна продуктивност: приживе е издал над 100 авторски книги, изявява се като прозаик, поет, художник, историк и теоретик на изкуството, един от най-прочутите публични лектори, занимава се с фолклор и етнография, сред най-задълбочените познавачи на езотеричната философия, религията и световната митология. За първи път публикува стихове през 1904 в сп. „Летописи“ и „Художник“ под псевдонима К. Поборников. Истинският му дебют е „Богомилски легенди“, издадени през 1912 под псевдонима Аноним, която бързо се превръща в литературно събитие и се възприема емблематично в контекста на неговото творчество. С нея той привлича вниманието на критиката, а след Първата световна война, когато почти едновременно издава седем книги, се утвърждава като един от най-търсените, но и най-оспорвани писатели в литературата ни през следващите десетилетия, както и като един от нейните духовни катализатори.
Философско-естетическата основа в ранните творби на Райнов е свързана с дилеми, характерни за първите десетилетия на ХХ век – отношението между изкуство и действителност и между духовното „аз“ и материалния свят, но специфичното е, че превръща дуализма в продуктивна естетическа и философска категория, използва новаторски митологията като градивен материал и носител на закодирани авторови послания и създава специфичен, богато орнаментиран език, изграден върху принципите на стилизацията и декоративността. Особено продуктивно и уникално в българската литературна практика е неговото отношение към мита, потвърдено в цялото му творчество – и особено към неговите способности да се трансформира и преконструира, да поема нови съдържания чрез универсална знакова символика, като бива осмислян на различно ниво от исторически и етнически обособените общности, запазвайки обвитите в тайнственост значения на универсалното. Синкретичната естетика на Райнов използва тези възможности по качествено нов начин, близък до авангардизма, като неконвенционално пренарежда знаковата система на митологичното и внася нови идейно-естетически компоненти в съгласие със своята основна концепция – за дуалистичния характер на човешката природа и за вечната борба между антагонистичните начала като основен двигател на човешкия дух. Тези характеристики особено ясно личат в романа му „Между пустинята и живота“, който провокативно преобръща основни догми и ценностни йерархии на християнската религия, поради което Райнов се оказва първият български писател, отлъчен от православната църква.
По-късното му творчество – особено в сборниците „Сиромах Лазар“ и „Счупени стъкла“, стилистичните и езикови експерименти на Райнов се доближават до търсенията на литературния авангард – особено до тези на Ч. Мутафов и Св. Минков. Той обосновава теоретически и доказва практически ефективността на два основни принципа в българския модернизъм след Първата световна война – декоративността и синтеза, които предполагат висока степен на условност, стилизация и абстракция, отказ от наративните функции на езика за сметка на експресивните, абстрахиране от всичко случайно и индивидуално, издигане на персонажите до иконични носители на определени философски концепции, символна извисеност и орнаментална структура на художествено изображение. Последователен в своя иносказателен и близък до притчата стил, чрез своите книги Райнов изгражда фрагменти от една обща картина, която се стреми да очертае трансценденталния, философски натоварен модел на човешката екзистенция. В най-дълбинните си пластове този модел се отнася не към миналото, а към бъдещето, защото търси нова мирогледна и морална мяра за човешкото съществуване, която свързва неговото творчество с идеите на Ницше, като същевременно ги пречупва през оригинална и универсална по своите търсения естетика.
Николай Райнов е един от първомайсторите в приказния жанр, като освен на оригинални приказки е автор и на 30 сборника с преразказани български и чуждестранни народни приказки. Превежда активно – впечатляващи примери са поредицата „Приказки от цял свят“ и „Тъй рече Заратустра“ от Фр. Ницше. Автор е на редица студии и статии за естетическите принципи на изкуството, като някои от тях имат ключово значение за развитието на българския модернизъм.
Псевд.: К. Поборников, Аноним
Едвин Сугарев
Библиографията е изготвена от Аделина Германова
Книги от Николай Райнов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Приказки от цял свят : 30 т. | приказки | (1931–1934) |
История на изкуството : Т. 1–2 | изследвания | (1943–1945) |
История на изкуството : Т. 1–2 | изследвания | (1945[–1948]) |
Хиляда и една нощ : Избр. приказки | приказки | 1027 (1942) |
Богомилски легенди : Видения из летописа на света | легенди | 1912 (1918, 1938, 1994) |
Видения из древна България : Сказания за мир и бран : Кн. 1– | сказания | 1918 |
Градът : Поема на тайните | поеми | 1918 |
Книга за царете : Сказание за мир и бран | сказания | 1918 |
Очите на Арабия : Сънни балади | балади | 1918 |
Слънчеви приказки | приказки | 1918 |
Книга на загадките : Притчи и сказания | притчи, сказания | 1919 (1928) |
Между пустинята и живота : Лир. роман | романи | 1919 (1994, 2003) |
Източно и западно изкуство | студии | 1920 |
Светилник за душата : Апокрифи из живота на Буда и Иисуса | апокрифи | 1920 (1993) |
Имало едно време… : Сказание в пролог и 3 д. | сказания | 1923 |
Графиката на Николай Павлович | изследвания | 1924 |
Зараждане на изкуствата и печата | изследвания | 1924 |
Златното птиче : Бълг. приказки | приказки | 1924 |
Най-хубавите народни приказки | приказки | 1924 (1929 – под загл. Най-хубавите български приказки) |
Днес и утре : 1. Мистика и безверие; 2. Блян ли е свръхчовека; 3. Копнежът на народите | статии | 1925 |
Мистицизъм и безверие | беседи | 1925 |
Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив | изследвания | 1925 |
Сиромах Лазар : Прости разкази | разкази | 1925 |
Учителят като художник : Беседа, държана на пед. конф., уредена от Пловдивското класно учителско д-во на 12-15 .ІV. 1925 | беседи | 1925 |
Юнак над юнаци : Бълг. приказки | приказки | 1925 |
„Науката“ против теософията | статии | 1926 |
Ремкеанство и теософия | статии | 1926 |
Али Баба и разбойниците; Завистливият съсед : Араб.приказки | приказки | 1927 (1939) |
Вълшебният кон : Араб. приказки | приказки | 1927 (1938) |
Вечни поеми : Песни за човека и земята | поеми | 1928 |
Възглед в историята на изкуството : Встъп. лекция на Николай Иванов Райнов, четена в Худож. акад. на 30.ХІ.1927 | лекции | 1928 |
Кораб на безсмъртните : Стихове | стихове | 1928 |
Малък художествен речник : Живопис – архитектура, скулптура – графика | справочници | 1928 |
Човекът и образът му | беседи | 1928 |
Великият цар : Симеон Велики и неговото дело | беседи | 1929 |
Една вечер у Перикла : Страници от худож.-култ. живот на древна Елада | изследвания | 1929 |
Синдбад морякът : Арабски приказки | приказки | 1930 (1943) |
Трендафилко : Приказка | приказки | 1930 |
Вълшебни приказки | приказки | 1931 |
Дървото на приказките : 100 приказки за деца | приказки | 1931 |
Златното гърне : Приказки | приказки | 1931 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 1. Вечното в изкуството | изследвания | 1931 |
Княз и чума : Приказки за деца : Ч. 1–2 | приказки | 1931 |
Кристалния дворец : Приказки | приказки | 1931 |
Морската царица : Приказки | приказки | 1931 |
Приказки на добрата фея | приказки | 1931 |
Царски приказки | приказки | 1931 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 2. Светулки : Творчество на първобитните народи | изследвания | 1932 |
Източни приказки : [Кн.] 1. Китайски и японски приказки | приказки | 1932 (2005) |
Книга на чудесата | приказки | 1932 |
Магьосникът : Разни приказки | приказки | 1932 |
Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове и др. | приказки | 1932 |
Зеленото джудже : Исп. приказки | приказки | 1933 |
Индийски приказки : Нал и Дамаянти и др. приказки | приказки | 1933 |
Морски деца : Негърски и др. приказки | приказки | 1933 |
Омагьосано царство : Избрани приказки | приказки | 1933 |
Персийски приказки | приказки | 1933 |
Приказки за стария гарван | приказки | 1933 |
Самодивско царство | приказки | 1933 |
Северни приказки | приказки | 1933 |
Славянски приказки : [Кн.] 1 – | приказки | 1933 |
Царица Роза : Приказки | приказки | 1933 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 3. От свинкса до дракона | изследвания | 1934 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 4. Мраморни богове | изследвания | 1934 |
Алмазите на Изток : Приказки | приказки | 1934 |
Веселите деца : Приказки | приказки | 1934 |
Най-хубавите български приказки | приказки | 1934 |
Седемте чудовища : По Пеншон, Нури, Метиве, Еле, Авло, Морен и Робида | приказки | 1934 |
Хубави стари приказки | приказки | 1934 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 5. Църкви и дворци | изследвания | 1935 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 6. Светът на Мохамеда : Дворци и джамии | изследвания | 1936 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 7. Модерно изкуство : Векът на великаните | изследвания | 1936 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 8. Модерно изкуство : В царството на колорита | изследвания | 1937 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 9. Модерно изкуство : При извора на хубостта | изследвания | 1938 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 10. Модерно изкуство : Бунтът на Дьолакроа | изследвания | 1938 |
Пълно събрание от съчиненията : Т. 1. Богомилски легенди : Страници из летописите на света | 1938 | |
La fajro-lango / Trad. G. Harsev | 1938 | |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 11. Модерно изкуство : Слънчево творчество | изследвания | 1939 |
История на пластичните изкуства : Т. 1–12 : Т. 12. Модерно изкуство : Пред великата тайна | изследвания | 1939 |
Пълно събрание от съчиненията : Т. 11: Счупени стъкла : Разкази из съвременния живот | 1939 | |
Пълно събрание от съчиненията : Т. 12: Отдавна, много отдавна : Разкази и легенди | 1939 | |
Пълно събрание от съчиненията : Т. 13: Сърдечен огън : Дамаскини и притчи | 1939 | |
Пълно събрание от съчиненията : Т. 14: Самодивско царство : Сказания и притчи | 1939 | |
Пълно събрание от съчиненията : Т. 15: Княз и чума : Повест за юноши / Ил. от автора | 1939 | |
Batalo : Racontoj / Trad. At. Nikolov | 1940 | |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 1. Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботьов | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 2. Иван Вазов | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 3. Захари Стоянов, Михалаки Георгиев | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 4. Константин Величков, Стоян Михайловски, Алеко Константинов | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 5. Пенчо Славейков, Тодор Г. Влайков | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 6. Кирил Христов, Антон Страшимиров | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 7. Пейо Яворов, Теодор Траянов | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 8. Елин Пелин, Петко Ю. Тодоров | беседи | 1941 |
Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 1–9 : Кн. 9. Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов | беседи | 1941 |
Как се печати книга : Печатарско изкуство | 1943 | |
Архитектурен стил : Илюстрирано стилознание с 238 образци | албуми | 1945 (1946) |
Рембранд : Живопис, тематика на творбите, естетически разбор на главните картини и гравюри на майстора и сведения за неговите предходници и ученици | изследвания | 1946 |
Кръвожадни : Роман | романи | 1947 |
Николай Павлович : График и живописец | монографии | 1955 |
Избрани произведения | 1957 | |
Приказки от цял свят | приказки | 1964 (1974, 1998, 2005, 2012) |
Български приказки | приказки | 1965 (1976, 1992–1993 : Т. 1–2, 2005) |
Избрани произведения : В 4 т. / Под ред. на Богомил Райнов : Т. 1. Богомилски легенди; Видения из древна България; Книга за царете; Слънчеви приказки; Отдавна, много отдавна | легенди, приказки, притчи | 1969 |
Избрани произведения : В 4 т. / Под ред. на Богомил Райнов : Т. 2. Сиромах Лазар; Счупени стъкла; Самодивско царство; Сърдечен огън | разкази | 1970 |
Избрани произведения : В 4 т. / Под ред. на Богомил Райнов : Т. 3. Приказки на европейските народи | приказки | 1971 |
Избрани произведения : В 4 т. / Под ред. на Богомил Райнов : Т. 4. Източни приказки | приказки | 1971 |
Im Land der Geister und Damonen : [Приказки за деца] / Ubers. aus dem Bulg. L. Markowa | приказки | 1980 |
Николай Райнов : 1889–1954 : Шестнайсет избрани творби : [Албум] / Състав. К. Кръстев | 1984 | |
Marchen aus alter Welt / Hrsg. B. Rainow ; Ubers. K. Papasowa | 1985 | |
Bulgarische Marchen / Ubers. L. Markowa | 1987 | |
Съчинения : В 5 т. / Ред. кол. Ал. Йорданов, Е. Сугарев : Т. 1. Под ред. на състав. Е. Сугарев | 1989 | |
Съчинения : В 5 т. / Ред. кол. Ал. Йорданов, Е. Сугарев : Т. 1. Под ред. на състав. Ал. Йорданов | 1990 | |
Непубликувани студии за изобразителното изкуство: Т. 1. Италианско Възраждане | студии | 1997 |
Български вълшебни приказки | приказки | 1998 |
От царство в царство : Приказки | приказки | 1999 |
Книги за Николай Райнов
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Кол. | Николай Райнов – четвърт век литературна дейност : Юбил. лист / Под ред. на Ст. Омарчевски | 1939 |
Кол. | Николай Райнов : 35 г. творчество : [Юбил. лист], бр. ед. | 1948 |
Тихолов, П. | Николай Райнов : Живот, творчество, анекдоти | 1948 |
Райнов, Б. | Елегия за мъртвите дни : [Спомени за Николай Райнов] | 1976 |
Райнов, Б. | Този странен занаят : [Автобиогр. роман]; Елегия за мъртвите дни : [Спомени за Николай Райнов]; Третият път : [Роман] | 1978 |
Кол. | Рачо Стоянов, Николай Райнов, Стоян Загорчинов, Константин Константинов в спомените на съвременниците си / Ред. Г. Крънзов | 1978 |
Андонова, Н. | Николай Райнов : Лит.-крит. очерк | 1980 |
Андрейчева, В. | Книга за Николай Райнов | 1989 |
Райнов, Б. | Элегия мертвых дней : [Спомени за Николай Райнов] | 1989 |
Стойчева, Св. | Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията | 1995 |
Сугарев, Е. | Николай Райнов – боготърсачът богоборец | 2007 |
Кол. | Николай Райнов – посланик на светлината | 2009 |