Оля Стоянова

Стоянова, Оля (Оля Стоянова Джакова) (София, 14.09.1977). Завършва гимназиално образование в 137. СОУ в София (1995). Учи журналистика (1995–2000) и културология (1998–2002) в Софийския университет. Доктор по журналистика (2017). От 2001 работи като редактор във вестниците „Литературен форум“ (2001–2002), „Дневник“ (2001–2011) и „Култура“ (от 2012). Водещ на Сутрешния блок на програма „Христо Ботев“ на БНР (2017–2020), автор и водещ на предаването „А сега накъде?“ (от 2020), което се излъчва по същата програма.

Оля Стоянова започва своята творческа дейност още в гимназията. Първата ѝ публикация е разказът „Без риск“, който излиза в сп. „Родна реч“ (кн. 9, 1993). Авторката е представител на поколението писатели, което навлиза в българската литература в самия край на XX и началото на XXI век. Тя олицетворява съвременния творец, който работи с успех в различни литературни области: поезия, проза, драматургия, публицистика, документалистика. Започва творческия си път с поезия, която грабва вниманието със своята лаконичност и силно изразен усет към художествената роля на предмета и детайла, с далчевския си привкус и интерес към ежедневието и скритите в него загадки. Четирите ѝ стихосбирки, издадени досега, са своеобразни поетически фотографии на всекидневието, изпъстрено с маршрутите на делника, с пътешествия у нас и по света със скрита камера, с дребни детайли и символика, в която пулсира животът. Всеки стих е миниатюрна история със завладяващ микросюжет. Този фрагментарен живописен стил преминава и в прозата на Оля Стоянова. Късите и динамични разкази от сборниците „Какво сънуват вълците“ (2011) и „Висока облачност“ (2017) са своеобразно продължение на маршрутите на ежедневието от поезията ѝ. А книгата „Пътеводител на дивите места“ (2011) и романът „Лични географии“ (2005) задават нови траектории в белетристичното опитомяване на света през погледа на културолога и пътешественика. Последната ѝ до момента книга е сборникът „Смелостта да си родител“ (2021), който събира интересни документални разкази на родители.

Оля Стоянова е автор на 10 пиеси. Част от тях излизат в сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“ (2015). Пиесите ѝ са своеобразни драматургични истории на съвременни и исторически теми, които продължават наблюденията на авторката върху културата на съвременното общество, но през призмата на драматургията и театъра. Основният протагонист в тях е самопознаващият се Аз, изправен пред предизвикателствата на днешния свят, фрустриран и несигурен, потънал в своята или в чуждата история. Притчата, абсурдът, черният хумор, криминалният разказ, историческата сага и психотрилърът са част драматургичната техника на авторката. В пиесите си Оля Стоянова доказва своя интерес към смесването на жанровете, към сюжети, в които иронията и хуморът често превръщат трагичното в комично и предлагат неочакван ракурс към познатите житейски истории. А вкусът ѝ към детайла фокусира интереса към на пръв поглед незначителни в ежедневието неща, които изграждат една драматургия на фотоувеличението. В пиесата ѝ „Цветът на дълбоките води“ за първи път в българската литература се интерпретира темата за драматичните отношения между две изключителни жени кралици – Елизабет I и Мария Стюарт – като опит да се изследват две различни гледни точки към властта на жени, които се борят за една и съща корона. Повече от две години авторката проучва многобройни източници, за да съгради своя сюжет.

Оля Стоянова е автор и на редица сценарии за документални филми: „Опазване на местните породи“ (2015), „Подкрепа за фермери и пчелари“ (2015), „Природа и бизнес“ (2015), „Да отгледаш природозащитник“ (2015), „За Балкана и хората“ (2017). Сценарист и режисьор на филма „Татко“ (2020).

Оля Стоянова е отличена с повече от 20 награди, сред които: Първа награда за поезия от Националния конкурс „Веселин Ханчев“ (1999); Първа награда от Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ (2011); Първа награда от Националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011); Наградата на Театър „София“ в конкурса за съвременна българска пиеса (2012); Първа награда от Първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда „Наум Шопов“ (2012); Националната награда за поезия Николай Кънчев (2013); наградата за поезия Иван Николов (2013); две награди Аскеер за съвременна драматургия.

Нейни текстове са преведени на англ., араб., виетн., исп., ит., макед., нем., пол., португ., рус., словаш., срб., тур., фр., хинди, чеш. и др. ез.

Мариета Иванова-Гиргинова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова