Проектът

Проектът „Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник)“ се разработва в Института за литература при БАН. Изпълнява се от 9-членен екип с авторското съдействие на десетки литературоведи от научната колегия на института и от други академични институции в страната.

Като учени от Института за литература, ние имаме привилегията да сме наследници на богат професионален опит при осъществяването на справочни издания във всички литературноисторически полета, които обхващат научноизследователската работа в института. Сред тях са ценни енциклопедични, справочно-аналитични, репертоарни и речникови издания. Постиженията на института в създаването на речници на българската литература (Речник на българската литература в три тома. Т. 1–3. – София, 1976–1982; Речник по нова българска литература (1878–1992). – София, 1994), са използвани като солидна основа при концептуализирането и осъществяването на настоящия речник. Освен това повечето членове на екипа имаме натрупан и собствен опит в работата по проекти, свързани с изграждане на уеб базирани дигитални хранилища, които предлагат нови знания за процеси, явления и личности от новата българска литература и популяризират в различни среди тези знания  (Българският литературен модернизъм; Виртуална библиотека „Иван Шишманов“, Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти).

Проектът „Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник)“ е насочен към актуална и свръхпотребна на научно-образователната сфера проблематика. Той е ориентиран към изграждане на актуална, цялостна визия на българската литература след 1878 година – визия, положена върху богат дигитален фонд и отворена към разнородни групи потребители.

Какъв е нашият стремеж?

Усилията ни са насочени към създаване, поддържане и развиване на уникален за България уеб базиран дигитален енциклопедичен речник на новата и съвременната българска литература, в който да съберем, систематизираме и популяризираме знанието за множество важни литературни и културни факти, процеси и артефакти; да променим начините на тяхното съхраняване, представяне и предлагане за образователни и научни цели; да осигурим свободен достъп до тях чрез интернет пространството.

Как ще го осъществим?

С оглед на енциклопедичния продукт избрахме комплекс от методи на литературната история и теория и на културологията, които да доведат до очертаване и уплътняване на синхронна картина на писателските персоналии и контекстуалните литературни реалии и процеси. Основа и начало на Речника ще бъдат около 400 персоналии и няколко десетки статии за литературните направления, кръгове и издания. Базирани на компютърни онтологии, речниковите статии ще предоставят информация чрез динамична система от понятия, категории, концепции, визуализации и аудиофайлове. Литературните факти ще се свързват в интердисциплинарна информационна система чрез хиперлинкове и система на търсене и групиране. Така знанието за новата и съвременната българска литература ще стане по-систематизирано, отворено, визуално информиращо и достъпно за усвояване и използване. Статиите за отделните писатели са проектирани така, че нагледно да се откроява мястото на автора в короната на „литературното дърво“: връзките му с литературни направления, кръгове, издания и други писатели. Литературната карта на България открива допълнителни възможности за разширяване на знанието за тази част от нашата литература. Системата е отворена за попълване с информация с цел цялостна реконструкция на корпуса на новата и съвременната българска литература посредством постоянно актуализиране и допълване на информационната база и добавяне на нови статии. Потребителският достъп до нея ще бъде неограничен.

Какви са нашите очаквания?

Надяваме се уеб базираният функционален продукт на нашия проект да притежава потенциал за развиване на литературното и хуманитарното познание и за разработване на образователни програми и изследователски проекти; да участва в съхраняването на българското културно наследство и популяризирането му сред широка аудитория (учащи, специалисти, общественост); да стимулира научната, образователната и културната информираност и комуникация в България и чужбина.

 

Времетраене и финансиране

Проектът се осъществява в два етапа за срок от 36 месеца и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката с договор № ДН 20/3 от 11.12.2017 г.