Радосвет Коларов

Коларов, Радосвет Стефанов (София, 3.07.1942). Завършва гимназия в София (1961) и българска филология в Софийския университет (1965). Защитава дисертация на тема „Художествени функции на звуковия строеж в прозата“ (1974). В периода 1972–1974 е филолог-специалист в катедрата по теория на литературата в Софийския университет. От 1975 работи в Института за литература към БАН, негов заместник-директор (1989–1999), ръководител на секцията по теория на литературата (1990–2010), доцент и доктор на филологическите науки. От 1979 до 1981 е лектор по български език и литература в Лондон и Оксфорд (School of Slavonic and East European Studies in London и Faculty of Medieval and Modern Languages in Oxford). Участва в множество редакционни колегии (вкл. и на международни издания като “Essays in Poetics”), главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (1992–2012).

Радосвет Коларов е виден български литературовед, чието ярко интелектуално влияние е видимо в мисленето на поколения български академично и неакадемично изкушени от литературата читатели и тълкуватели. Литературните му анализи, публикувани от 70-те в периодични издания (предимно сп. „Литературна мисъл“) и събрани през 1995 в книгата „Литературни анализи“, са всепризнат образец на близка работа с текста и изследване на словото „в едър план“ и на текстовата конструираност на литературните творби, отключваща различни смисли. Сред по-известните от тях са анализите на „Обесването на Васил Левски“ и други стихотворения от Ботев (1978), „Паисий“ от Ив. Вазов (1977), „Конници“ от Н. Фурнаджиев (1971), „Септември“ от Гео Милев (1976), поезията на Н. Вапцаров (1979).

Още първата книга на Р. Коларов – „Звук и смисъл. Наблюдения над фоничната организация на художествената проза“ (1983) – го утвърждава като ерудиран, оригинален и прецизен литературовед. В нея той пренася „поетическата фонология“ отвъд територията на стиха, където тя обикновено се търси – в полето на художествената проза, и то не експерименталната авангардна проза, а смятаната обикновено за проста и ясна „класическа“ проза (произведения на Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков, А. Страшимиров, А. Каралийчев и др.). Коларов предлага подмяна на съществуващите едностранчиви понятия за звукопис с термина „метафония“, назоваващ случаи, в които звуковата структура на текста носи самостоятелна информация. Откроявайки три основни вида метафонични структури (от фреквентен, комбинаторен и позиционен тип), Коларов изследва с помощта на програма за компютърна обработка тяхната поява в българската художествена проза и анализира различните им видове функции в микро- и макроконтекста.

В книгата „В художествения свят на романа „Хоро“ (1988) Р. Коларов чете Страшимировия роман „отблизо“ и „отвътре“, като предлага нови оригинални гледни точки към него. Времето и пространството в „Хоро“ са видени в отношение на изоморфност, т.е. във връзка, в която „те се развиват паралелно по едни и същи закони, придобиват идентична структура“. Този сложно развиващ се темпорално-пространствен модел има важни смислови функции – той представя „различни степени на художествената проекция на стреса, обхванал съзнанието на съвременника и свидетеля на септемврийските погроми“. Изследването на Коларов проследява и ключови наратологични аспекти на „Хоро“: интензивното напрегнато съчетание на две противоположни позиции – „на авторитетното присъствие и на максималното отсъствие на повествователя“. Разгледани са черти на гротесковия свят в романа на Страшимиров, преобърнатият в книгата народен космос, изграденият своеобразен народен антикосмос.

Изследванията на Р. Коларов винаги представляват блестящо съчетание на оригинални мисли и гледни точки с широко познаване на множество линии в съвременната литературна (и не само) теория. Изключение не прави и високо оценената му книга „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността“ (2009), която свързва идеи от най-различни полета: антропология, психоанализа, философия, когнитивна наука, лингвистика, квантова механика и др. Монографията изследва самоповторението и обновлението в текстовете на отделен автор, създаването на нови текстове „в мнемоническата рамка на предишни текстове, където е останала памет за закодирани, но неразработени техни версии“. Книгата съчетава ярки теоретични идеи с техни илюстрации в анализи на произведения от Ботев, Вазов, Елин Пелин, Яворов, Гогол, Достоевски, Блок, Бодлер, Кафка и др. Много от разгледаните от Коларов посоки предизвикват широк отзвук в българската хуманитаристика и отключват множество нови търсения, напр. автотекстуалността, трансмодалната идея, идеята за виртуалната фигура и др.

Публикуваната през 2016 книга „Елин-Пелин“ е продължение както на по-ранните изследвания на Р. Коларов върху творчеството на класика, допълнени тук с нови части, така и на теоретичните концепции, разгърнати в „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността“. Защитавайки дългогодишното си вярване, че „художествената простота е сложна“, Коларов откроява зад привидната простота на Елин-Пелиновия стил „отчетливи конструктивни принципи, като взаимно уравновесяване на противоположностите, вълнообразно разгъване на разказвачески техники, повторение, имащо за цел отместване към нещо друго, различно и пр.“.

Радосвет Коларов е съставител на много издания, сред които са сборникът в чест на 60-годишнината на проф. Никола Георгиев „Анархистът законодател“ (1997, съвм. с В. Тодоров и Бл. Златанов); сборникът „Разказът „Шинел“ на Н. В. Гогол – Сътворен! Направен? Съшит??“ (2002, съвм. с Никола Георгиев); 10-томната поредица „Златен ключ на класическата българска художествена литература“ (съвм. с кол.) и мн. др.

Участвал e в множество национални и международни конференции, има публикации в сборници в България и чужбина, негови текстове са публикувани и в редица чуждестранни издания. Сред публикациите му на английски език са “Gogol’s Creative Memory: The Bird-Troika Revisited” (2004), “The Creative Memory: Engendering the Figures” (2005), “The Theme of Vision in Gogol’s Works” (2011), “Dostoevskii’s Hermeneutic Autotextuality: The Meek Girl and The Idiot” (2013), “Similarity and Difference as Symmetry and Asymmetry: Matte Blanco’s Bi-Logic” (2015) и др. През 2020 престижното издателство Routledge публикува на английски език книгата “Repetition and Creation: Poetics of Autotextuality”.

Носител на националната награда за литературна критика Иван Радославов и Иван Мешеков (2005), наградата Питагор за най-изявен учен в областта на обществените и хуманитарни науки (2010). Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет (2010).

Калина Захова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева (Книги от... и Книги за...) 

и Аделина Германова (Статии за... )