Тодор Боров

Тодор Боров; Държател: Институт за литература - БАН
Кратка информация
Име Тодор Цветанов Тодоров
ПсевдонимТодор Боров
Роден
гр. Лом
Починал
гр. София
Жанровебиблиографии, биобиблиографии, литературни теми
ИзданияПролом, Мир, Развигор, Подслон, Българска книга, Нарстуд
Направления и кръговеКръгът около в. „Развигор“

Боров, Тодор (псевд. на Тодор Цветанов Тодоров) (Лом, 30.01.1901 – София, 27.05.1993). Завършва Втора мъжка гимназия в София (1919) и славянска филология в Софийския университет (1923). Един от най-активните участници в създаденото от проф. Александър Балабанов творческо студентско дружество „Бяло море“. Специализира в Берлинския университет източноевропейска история, литература, библиотекознание и библиография (1924–1927). Член на редакционния комитет (1924–1926) на сп. „Нарстуд“, орган на Съюза на българското народно студентство в чужбина. След завръщането си в България (септември 1927), заради левите си убеждения е задържан в Дирекция на полицията и интерниран в родния си град до април 1929. С активната намеса на Александър Балабанов и Елин Пелин се завръща в София и започва работа като библиотекар в Университетска библиотека (1929–1931). В Българска земеделска и кооперативна банка по негов проект е създадена модерна ведомствена библиотека, чийто директор е от 1931 до 1944. Боров е инициатор за създаването и директор на Българския библиографски институт (1941–1963). Като директор на Народната библиотека (1944 – 1949) ръководи строителните дейности по възстановяването на сградата, разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. От 1942 е доцент по библиография и библиотекознание във Висшето търговско училище във Варна. Хабилитационният му труд „Пътят към книгите“ (1942) и досега се приема като полезно практическо ръководство по библиография. От 1943 е хоноруван доцент, хоноруван професор (1947) и редовен професор (1962) в Софийския университет. Основател и ръководител на катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация“ (1952–1969). Член на Националната комисия (1955) и на Международния консултативен комитет по библиография към ЮНЕСКО.

По покана на Ал. Балабанов и Елин Пелин участва (заедно с Д. Б. Митов) в създаването и редактирането (1921–1924) на първия литературен седмичник у нас „Развигор“. Под псевдонима Боров, даден му от неговия литературен ментор – проф. Балабанов, във вестника той публикува много рецензии за книги и списания, активно участва в полемиките на изданието, автор е на статии за рецепцията на преводите на български език на руски и немски писатели, коментира актуални библиотечни и библиографски проблеми. През февруари 1924 (съвместно с Антон Страшимиров, Йосиф Хербст и Христо Ясенов) редактира „Бюлетин“ на Общия помощен комитет за защита на жертвите от септемврийските събития (1923). По инициатива на Боров в „Развигор“ се подема кампания в защита на Хр. Ясенов след неговото арестуване и интерниране през март 1924. Активно сътрудничи със статии и подпомага като уредник (1922–1923) Димо Кьорчев в издаването на сп. „Пролом“. През 1930 по инициатива на издателство „Т. Ф. Чипев“ той организира и редактира сп. „Българска книга“. В едногодишното си съществуване изданието обсъжда не само професионални проблеми свързани с оформлението, разпространението и издаването на книги, то се превръща в авторитетна културна институция с елитния кръг от сътрудници – интелектуалци и писатели, които Боров привлича. През 1935 като редактор на „Подслон“ (орган на спестовно-строителна кооперация със същото име), се опитва да промени визията на списанието и да го отвори към актуални културни проблеми и литературноисторически теми. До 1944 активно сътрудничи на литературния периодичен печат, както и на „Мир“ – най-дълго издавания дотогава вестник у нас (1894–1944), с редактор Ив. Пеев Плачков, чиято дъщеря е съпруга на Боров.

Дебютът си като библиограф прави с „Книжовни трудове на д-р Ив. Д. Шишманов“ (1920), автор е на анотирани библиографии на Е. Пелин, А. Балабанов, Никола Михов, Христо Смирненски, изследва рецепцията на преводите на Владимир Маяковски и Антон П. Чехов в България и др., редактор е на повече от 80 специализирани библиографски издания.

С научните си изследвания и с разработването на методологически концепции създава фундаменталните теоретични и практически основи на съвременната библиография и библиотекознание. Той аргументира ролята на библиографията като достоверна информационна банка не само на литературните, но и на обществено-политическите процеси. В поредица от статии убедително обосновава значението на ретроспективната библиография като визитна картичка на една национална литература. Активно участва в разработването на историко-библиографските модели и хронологичната структура при подготовка на анотираните библиографски справочници „Репертоар на българския периодичен печат 1844–1944“ и „Български книги 1878–1944“. В първата си книга „Книги. Библиотеки. Библиография“ (1941), Боров разгръща тезата си, че те не са механично обвързани в обща институционална структура, а функционират в неразривна връзка като основополагащи знаци на културната памет и националната идентичност. В литературоведските си статии събрани в „Живот с книги. 1942–1972“ (1973) и „Книга и литература. Студии, статии 1923–1980 и малко спомени“ (1981), Боров най-често анализира художествените послания на творбите в един разширен литературноисторически контекст, поставяйки акцент само върху автори и книги, които според него имат мисия – да разширяват хоризонта на познание на мислещите и критични читатели. Активен участник в културния живот на ХХ в., Боров разказва увлекателно, но и с интелектуална дистанция за дълголетното си приятелство с проф. Балабанов и Ел. Пелин, за близостта си с Хр. Ясенов, Й. Хербст, Н. Михов.

Съвместно с Тома Измирлиев събира произведенията на Христо Смирненски, които излизат под негова редакция в 3 тома (1932–1933, изд. „Хемус“). Това издание се превръща в своеобразен модел за публикуване на събрани съчинения и на други български писатели. През 1948 под редакцията на Боров, Хр. Радевски и Ж. Дюстабанова излизат Избрани произведения на Смирненски; с Хр. Радевски подготвя и Избрани произведения в 2 тома (1951–1952). Съвместно с Елин Пелин подготвя неговите Съчинения, Т. 1–5 (1938–1942) ; в редколегия с К. Генов и П. Русев на Събрани съчинения в 10 тома (1958–1959) и Съчинения в 6 тома (1971–973). Боров е съставител и редактор на „А. Балабанов и С. Радев в спомените на съвременниците си“ (1986); на Ал. Балабанов „Студии, статии, рецензии, спомени“, Т. 1 (1973) и „Студии, статии, пътеписи, писма“, Т. 2 (1978); подбор, коментар и редакция на мемоарната книга на Ал. Балабанов „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена“ (1983) и мн. др.

Тодор Боров е баща на световноизвестния литературовед, философ и културолог проф. Цветан Тодоров и на изтъкнатия физик акад. Иван Тодоров.

 

Елка Трайкова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Аудиоархив


Тодор Боров (06.10.1977 г.)

Разказва за сътрудничеството на Елин Пелин във в. „Развигор“ и за своята работа като редактор и коректор на някои негови произведения, както и за приятелството си с писателя.

Файл: Боров за Елин Пелин.mp3 (3,19 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Тодор Боров

ЗаглавиеЖанровеГодина
Речника на Найден Геровизследвания1923
Българската книгалитературноисторически изследвания1935
Конкурсът за Народна библиотекаочерци1938
Библиотека при управлението на БЗК банкаочерци1939
Домашни библиотекиочерци1941
Защо ни е нужен Български библиографски институт : Беседа пред приятелибеседи1941
Книги, библиотеки, библиографиястудии1941 (1947)
Пътят към книгите : Увод в библиографиятаизследвания1942
От библиотекаря на Шпицвег до съвременния библиотекар : Встъп. лекциялекции1946
Маяковски на българскиизследвания1946
Библиотечна наукаизследвания1947
Да създадем новия библиотекар : Уводни думи при откриване на курса за библиотекари в научните библиотеки, 12 септември 1949 годинаречи1949
Христо Смирненски : Препоръч. библиогр. / Израб. Тодор Боров, Екатерина Ивановабиблиографии1953
Чехов и България : [Критико-библиографска студия] : За 50-год. смъртта на А. П. Чеховстудии1955
Bulgarische Bibliographieбиблиографии1959 (1966)
Александър фон Хумболт в Българиялитературноисторически изследвания1960
Der bibliographische Dokumentationdienst eines Institutes für Agrarökonomie. – Berlinбиблиографии1960
Ausbildung von Bibliothekaren in Bulgarien. – Upsalaизследвания1964
Живот с книги : 1942–1972 : [Сб. статии]статии1973
Книга и литература : Студии, статии, 1923–1980 и малко споменистатии, студии1981
Моят университет : [Спомени]спомени1991
Стъпки по пътя на един дълголетник 1901–1991 : [Спомени]спомени1992
Избрани страници / Състав. и науч. ред. Татяна Янакиеваизследвания2009

Книги за Тодор Боров

АвторЗаглавиеГодина
сб.Тодор Боров : [Юбилеен сборник] / Ред. Веселин Трайков, Божана Троянова1961
сб.В чест на 80-годишнината на проф. Тодор Боров : [Сборник статии] / Ред. кол. Петър Динеков и др.]1984
сб.Един живот за книгите : В чест на проф. Тодор Боров във връзка с 90-годишнината му : [Сборник материали от юбилейна научна сесия, В. Търново, 12.IV.1991 г.] / Състав. и ред. Иван Радев и др. 1991
Куманова, Ал. Тодор Боров – „Пътя към книгите“ : Историография ; Хронотоп ; Феноменология ; Теория2007