Тончо Жечев

Жечев, Тончо (Тончо Жечев Тонев) (с. Дивдядово, днес квартал на Шумен, 06.07.1929 – София, 23.02.2000). Завършва гимназия в Шумен (1947) и право в Софийския университет (1954). В периода 1956–1959 е заместник главен редактор на сп. „Родна реч“; оттогава започва и активното му участие в българския периодичен литературен и научен печат (сп. „Родна реч“ и „Пламък“, 1958; сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, 1962, „Литературна мисъл“, 1968 и т.н.). Става аспирант в Москва (Академия за обществени науки и социално управление, 1959–1962); защитава дисертация на тема „Проблеми на съвременния български роман“ (1962). Завежда отдел „Критика“ в сп. „Септември“ (1962–1963); научен сътрудник в Института за литература при БАН (1963); старши научен сътрудник II степен (1972) и старши научен сътрудник I степен (1976); член на Научния съвет; директор на Института за литература (1974–1982). През 1977 защитава докторска дисертация в Москва на тема „Българското възраждане и проблемите на българската литература през ХХ век“. Става инициатор и пръв главен редактор на излизащото от 1977 в Института за литература сп. „Литературна история“. Избран е за заместник-председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на НР България (1979–1982); три мандата е председател на Специализирания научен съвет по литературознание при ВАК (1978–1991), член е на Комисията по хуманитарни науки (1986–1990) и на Президиума на ВАК (1990); член-кореспондент на БАН (1989). Чете лекции по история на новата българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен, днес ШУ „Епископ Константин Преславски“ (1985–1990) и спецкурс „Литература и история“ в Софийския университет (1991–1992). Главен редактор на сп. „Септември“ (1990–1998), което от 1991 е преименувано на сп. „Летописи“. Избран е за член на Съвета за култура и наука към Президентството на Р България (1997–1999).

Тончо Жечев участва активно в литературния и културния живот през втората половина на ХХ век – в множество национални и международни симпозиуми и научни конференции, в I и II конгрес по българистика (София – 1981, 1986), в Х Международен конгрес на славистите (София – 1988) и т. н. Ръководи научни проекти, член на издателски редакционни колегии и на художествени съвети; учредител и многократно избиран за член на различни фондации: фондация „Св. Стефан“, която се грижи за църквата на цариградските българи, фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и др.; член на Програмния съвет на БНТ (от 1997), на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2000).

Тончо Жечев е един от най-видните български хуманитаристи. Пише в различни жанрове – литературноисторически очерци, критика, проза, публицистика, есеистика, като изследователският му подход е предимно културноисторически. Особено типични са неговите публицистични есета („Какво иска свободата“, 1994; „Понеделнишки проповеди“, 2002; и др.). С верен усет за литературните процеси и явления и със задълбочените познания на историка на културата, Т. Жечев се насочва към автори и творби с погледа на критик, който познава законите на литературния развой. Още с първите си значими публикации („Романът през 1962“ – „Септември“, 1963, № 7; „Критически погледи“, 1971) или последвалите статии, очертали методологически проблеми за съвременната литературна история, като „Откритието на Войников“, „Загадката на Димитър Талев“, „Безподобният Николай (лебедова песен на българския индивидуализъм)“ и др., Т. Жечев доказва изследователските умения на историка на културата да прозре зад видимите качества на творбата същностното, до чиято дълбочина достигат малцина. Изрази като „Откъде произлиза подражателният дух?“, „Духът на отрицанието в нашата история“, „Цариград е най-големият български град през XIX век“ и още много други отразяват неговите занимания върху философията на културата и размислите му върху скептицизма и съмнението като белег на традиционното българско световъзприемане. Задълбочен познавач на закономерностите в социалното битие на културния и литературния факт, в своите студии Т. Жечев преминава отвъд конкретния литературен или културен феномен, за да очертае неговия контекст и така да открои неговата същност. Изследвайки драмата и вдъхновението на духовните водачи през XIX век, криволиците на възторга и резигнацията в търсене на пътя, по който да тръгне българското общество след април 1860, Т. Жечев написва „Българският Великден или Страстите български“ (1975) – една книга за уроците на миналото като мяра за настоящето, една „консервативна утопия“ (Я. Милчаков). Онасловяването на книгата „Български Великден“ става емблема на промените след 1989 в България. Същевременно тя доказва верния културноисторически усет на Т. Жечев за възможния избор на пътя, за надеждите, но и за драмата на разочарованието и несбъднатите очаквания на една социална общност.

Наблюденията на Тончо Жечев се опират на проницателно вглеждане в традицията, но и на дълбинно проникване в същността на явленията, изградили образи емблеми в българското мислене. От такава перспектива той създава своята „най-субективна книга“ – „Митът за Одисей“ (1985), породила множество полемични реакции; написва запомнящия се анализ на Славейковата поема „Изворът на Белоногата“, провокирал нови интерпретации; внася в езика на времето призива „Напред към традицията!“, в който се вплитат неговите философски идеи за ценността на културната памет, опазването на традицията и същевременно съхраняването на националния образ въпреки нелекия български исторически път. Чрез тази своя „есеистична културология“ (Б. Богданов) Тончо Жечев набелязва знаците, които изграждат в голяма степен образа на родното в съвременната хуманитаристика. Значими със своята проникновеност и дълбочина са и неговите представяния на житейската участ и творческата драма на немалко от авторите и ярките личности на Българското възраждане (Ст. Богориди, Г. С. Раковски, Г. Кръстевич, Д. Войников, П. Р. Славейков, Хр. Ботев, Т. Икономов и др.).

Тончо Жечев е носител на множество награди и отличия, сред които Юбилеен медал 1300 години България (1980), наградата на Международната академия на изкуствата (Париж, 1995), Стара планина – I ст. (орден с лента) (1999), Почетен знак на БАН Проф. Марин Дринов (1999) и др.

Творби на Т. Жечев са превеждани на фр., нем., англ., исп., итал., рус. и др. езици.

 

Румяна Дамянова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Аудиоархив


Тончо Жечев (15.06.1995 г.)

Разговор по повод удостояването му с наградата „Св. Климент Охридски“ за книгата „Въведение в изучаването на новата българска литература“, в която той проследява развитието на литературата от Освобождението до края на Първата световна война.

Файл: Жечев за новата ни литература.mp3 (3,98 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Тончо Жечев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Съвременни образи и идеиизследвания1964
Идеи на прозата : Сборник лит. статии и очерциочерци, статии1967
Критически погледистатии1971 (1975)
Българският Великден или Страстите български : [Истор.-докум. очерци]исторически очерци, документалистика1975 (1976, 1980, 1985, 1992, 1995, 2000, 2007, 2013)
Тодор Икономов : Очерк за историята на бълг. общ. мисълочерци1975
Литература и обществоочерци1976
Статиистатии1978
История и литература : Избрани статиистатии1979 (1982)
Българският роман след Девети септемвримонографии1980
Историята и теориите на един Пигмалионромани1983
Христо Радевски : [Творчески портр.]портрети1983
Митът за Одисейесета1985
Критически дневниклитературнокритически очерци1987
Род и родно мястоспомени1987
Судьба народа – судьба литературы : Избранные статьи / Пер. с болг.; Предисл. Д. Ф. Маркова. – Москвастатии1987
Истории и теории одного Пигмалиона : [Роман] / Пер. с болг. Валентины Коцевойромани1988
Избрани произведения : [Т.] 1–2есета, литературнокритически очерци1989
Въведение в изучаването на новата българска литератураизследвания1990 (1992, 1995)
Смерть лебедя : [Сб. есета] / Тончо Жечев; Пер. с болг. Валентины Коцевойесета1990
Лебеда и смърттаесета1994
Болки от текущотостатии1995
Какво иска свободатаесета1999
Български светини в Истанбул (Цариград)2002
Историята и теориите на един Пигмалион; Смъртта на Лебедаесета, романи2002
Понеделнишки проповедистатии2002

Книги за Тончо Жечев

АвторЗаглавиеГодина
Кол.Вечните страсти български : Почит към Тончо Жечев : [Сборник]2004
Петров, М.Малка книга за Тончо Жечев : Избрани места от произведенията му : Бележки и коментари2010
Кол.[Осемдесет] 80 години от рождението на Тончо Жечев : Национална научна конференция, 20 ноември 2009 г., Шумен2011
Анчев, П.Българският ум : Непрочетеният Тончо Жечев : Вариации върху неговите теми и сюжети2015