Христо Радевски

Радевски, Христо Василев (с. Белиш, Ловешка област, 10.10.1903 – София, 15.2.1996). Учи в Троян, завършва гимназия в Ловеч (1922), следва романска филология в Софийския университет (1924–1925). Активен участник в левия печат от 30-те и 40-те години. От 1925 е помощник на Димитър Полянов в издаването на сп. „Наковалня“. Участва в редактирането на в. „Новини“, „РЛФ“ (един от основателите, главен редактор), на сп. „Звезда“ и „Жупел“. След 1944 е редактор на културния отдел на в. „Работническо дело“ (1944), главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1945), културен съветник в Българското посолство в Москва (1945–1948), главен секретар на СБП (1949–1958), главен редактор на сп. „Септември“ (1958–1963). Народен представител във  Второто, Третото и Четвъртото народно събрание.

За пръв път публикува стихотворение през 1924 в сп. „Звънар“. Оттогава се включва в кръга на левите писатели и става деен участник в техните инициативи и издания. Радевски е един от фактическите редактори на в. „Кормило“ (септември 1935 – юли 1936), легално издание на комунистическата партия. Закрит по нейно решение, а Радевски е изключен заедно с Георги Караславов.

Христо Радевски съставя и превежда „Антология на съвременната руска поезия“ (1938). Редактор на поредицата „Съветски поети“, издавана в продължение на десетилетия от изд. „Народна култура“, в която са се появили над 100 книжки. Под негова редакция са публикувани творби на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Никола Фурнаджиев, Димитър Подвързачов и др. Превел е много произведения от руски и съветски писатели – А. Пушкин, М. Лермонтов, Н. Гогол, М. Грибоедов, Ал. Толстой, С. Маршак и др.

Радевски създава творби в различни жанрове – поезия, публицистика, хумор, сатира, мемоаристика, стихове за деца. Поезията му е наситена с идейния патос на неговите леви убеждения, нерядко е свързана с актуални събития, но в нея често проникват нотки на интимност. Радевски проявява усет за красотите и тайните на природата, изгражда цели сбирки с такава тематика. На особена висота той поставя човешкото достойнство. Публицистиката на Радевски засяга съществени моменти от общественото, политическото и литературното развитие. В няколко тома със спомени той възкресява свои познайници от различни периоди на живота си, предимно съратници, но проявява изключителна толерантност и честност в отношението си към политическите противници или автори с различни от неговите естетически схващания. Хуморът и сатирата на Радевски засягат остри политически събития, но нерядко, особено в басните, стигат до обобщения за човешки недостатъци. Произведенията му за деца са наситени с шеговито настроение и са излети в звънък стих.

В литературния път на Радевски има няколко емблематични книги. Първата му сбирка „Към партията“ с едноименното стихотворение става пословична в критическите изказвания заради неговата праволинейност. Тя е създадена по време на т.нар. левосектантски период от развитието на комунистическата партия. Особено значение има сбирката „Въздух не достигаше“. Стиховете, поместени в нея, са писани в навечерието и по време на Втората световна война, ръкописът е престоял в издателството няколко години. Заради лиричната изповедност авторът е получавал сурови укори от своите единомишленици, останали в плен на сектантските си възгледи. Появата на сбирката „Премъдрата книга“ изненадва мнозина – като че ли се е появил нов автор, певец на природата и любовта. А в този момент поетът приближава 70 години. Трите томчета със спомени „Живи като живите“ представят човека и гражданина Радевски и подчертават неговата широта и наблюдателност за човешките характери.

Творби на Радевски са преведени на пол., рум., рус., укр. ез.

Псевд.: В. Бедов, Гражданин, Жандар, Жупел, Избирател, Наблюдател, Оптимист, Пародист, Сиромах, Пешеходов, Пламенов, Владимир Пламенов, Ротфронт, Свидетел, Боян Стременов, Елена Странджева и др.

Йордан Василев (текст и библиография Книги от... и Книги за...)

и Нина Зафирова (Статии за...)