Христо Огнянов

Христо Огнянов; Държател: http://cultural-opposition.eu
Кратка информация
Име Христо Дамянов Огнянов
Роден
с. Тресонче, Македония
Починал
Залцбург, Австрия
Жанровемемоари, поеми, сонети, стихотворения, публицистика
ИзданияБългарска мисъл, Златорог, Родина, Зора, Литературен глас, Ученическо ехо, Обзор, Македонска трибуна (Индианаполис), Вяра и просвета (Рим), Bulgarian Review (Рио де Жанейро)

Огнянов, Христо Дамянов (с. Тресонче, Дебърско, дн. Северна Македония, 25.12.1911. – Залцбург, Австрия, 26.02.1997) – български поет, журналист, публицист и културен деятел. Във всички документи като дата на раждане се посочва 29 декември 1911, но самият Христо Огнянов в писмо до професор Якоб Хурски от 30.12.1983 пише, че е роден на 25 декември, а погрешно денят на кръщението му е записан като рождена дата. И по бащина, и по майчина линия в рода му има дюлгери (строители) и зографи.

През октомври 1926 Хр. Огнянов отива да учи в Стара Загора. Завършва прогимназия през 1928 и постъпва в полукласическия клас на Старозагорската гимназия, която завършва през 1932 и същата година започва да учи правни и държавно-стопански науки в Софийския университет. Дипломира се през 1936. След Втората световна война, вече извън България, следва славистика в Мюнхен (1953–1956) и Сиракюз, САЩ (1959–1962).

През 30-те години на ХХ век Хр. Огнянов активно участва в обществения живот, воден от идеята за освобождението на Македония от югославска власт. Той е член на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации, на дружество „Вардар“ и на Македонската студентска корпорация „Шар“, на която е първи председател. Съпричастност и обществена ангажираност със съдбата на македонските българи проявява през целия си живот. От 1944 до 1951 следва водача на ВМРО Иван Михайлов в Хърватско, Австрия и Италия като негов секретар.

След 9.09.1944 Хр. Огнянов напуска България и е изключително активен участник в обществените и културните организации на българската емиграция. Дългогодишен водещ е на предавания на радио „Свободна Европа“ и радио „Гласът на Америка“, посветени на различни културни и исторически въпроси. През 1965 участва в учредяването в Мюнхен на Българското академическо дружество „Д-р Петър Берон” и е избран за негов председател.

Още като гимназист Хр. Огнянов участва като редактор в ученическия в. „Ученическо ехо“ (год. VII, 1930–1931). Като ученик прави и литературния си дебют – през 1928 в сп. „Родина“ (кн. 9, „Сонет“). Още в този първи поетически опит се откриват две от ключовите теми на автора – носталгията на изгнаника по родното място и любовта на патриота към родината. Типичното за лириката му присъствие на природата като символичен код за разбиране на душевния свят на лирическия Аз също е налице тук. Подписва се като Хр. Дамянов.

През 30-те и 40-те години Огнянов сътрудничи на редица периодични издания, сред които „Златорог“, „Литературен час“, „Българска мисъл“. Особено активно участва през 1935–1936 в списването на свързания с ВМРО и редактиран от Никола Коларов вестник „Обзор“, в който води рубриките „Надписите говорят“ и „Стрели“. Благодарение на работата си в „Обзор“ се запознава с Димитър Талев и Йордан Бадев. В периода 1937–1944 е репортер в София и впоследствие кореспондент в Германия на в. „Зора“. След емигрирането си на Запад активно сътрудничи на български периодични издания в Европа и Америка. Печата оперативна критика и текстове по литературноисторически въпроси във в. „Македонска трибуна“ (Индианаполис), сп. “Bulgarian review” (Рио де Жанейро), сп. „Вяра и просвета“ (Рим) и др. Съредактор е на „Български годишници“, орган на БАД „Д-р Петър Берон“.

Христо Огнянов е голям популяризатор на българската култура по света. През 1967, в рамките на поредицата „Култура на нациите“, той издава в Нюрнберг на немски език книгата “Bulgarien”. В нея представя българската политическа и културна история от Средновековието до съвременната епоха. В антологията на немски език „Южни ветрове. Нова българска лирика“ (Südwinde. Neue bulgarische Lirik, Heroldsberg, 1978) включва творби на Н. Фурнаджиев, Ас. Разцветников, Н. Марангозов, Сл. Красински, В. Ханчев, К. Павлов и свои собствени.

Като поетика и естетическа чувствителност поезията на Хр. Огнянов кореспондира с имащите статут на традиция във времето след Първата световна война произведения на автори като Иван Вазов, Константин Величков, Кирил Христов. Тя включва в жанровата си палитра кратки, дълги стихотворения, поеми, сонети. За първата му стихосбирка „Южни ветрове“ (изд. „Т. Ф. Чипев“, 1938) излизат около 40 рецензии, почти всички положителни и насърчителни. През 1954 в Мюнхен излиза втората му поетическа книга – „Пътешествие“. Тя включва изцяло или отчасти шест отделни стихосбирки: „Пътешествие“, „Зимна приказка“, „Непратени писма“, „Броеница“, „Вятърът“, „На стража“. Почти всички текстове са писани в десетилетието 1940–1950. Книгата е преиздадена в България през 1995. В Мюнхен през 1976 на немски език излиза „Асизки сонети“, трета поетическа книга на Хр. Огнянов. Преводач от български на немски е съпругата му Инге Огнянова. През 1992 в София е отпечатано второто издание на Асизки сонети“. То е двуезично, на български и немски език, с предговор на Петър Увалиев, който определя „християнството като подклада и подпора на съвременното и надвременното в поезията на Христо Огнянов“. Четвъртата книга на поета е „Превъплъщения. Стихотворения” (Мюнхен, 1978). Творбите са писани в продължение на десетилетие и половина, първото стихотворение датира от 1952.

Стихът на Христо Огнянов е силаботонически. Най-често използва ямбични и хореични размери. Изповедността е присъща за голяма част от творбите. Те могат да се разглеждат като рефлекси на автобиографично вглеждане в собствената съдба чрез оптиката на поезията. Основни смислово-емоционални „топоси“ на Огняновата поезия са носталгията по родното място, детството, България, религиозното изживяване на битието, което съседства с по презумпция различното от него пантеистично съзерцание на природата, тревогата и мъката за съдбата на Европа в годините на Втората световна война, самотата, любовта, смъртта. Като лексика и стилистика поезията на Хр. Огнянов е традиционна, определено е чужда на авангардните експерименти с поетическия език. Афинитетът към лиризирането на наративността ражда жанровите форми цикъл стихотворения и лирическа поема. Като представителни произведения може да се посочат „Насаме с Господа“, „Участ“, „Върхове“, „Пладне“, „Молитва“ („Южни ветрове“); „Война“, „Родна реч“, „Видения“, „Под северно небе“, „Изповеди“ („Пътешествие“).

Христо Огнянов има достойно място сред българските мемоаристи от втората половина на ХХ век. През 2002 посмъртно е издадена книгата му „Срещи през годините. Спомени и разговори“. Тя включва интересни спомени за Данаил Крапчев, Димитър Талев, Елин Пелин, Петър Йорданов, Йосиф Гагов, проф. Георги Шишков, както и анкета с автора, направена от историка Бойко Киряков. Впечатлява аналитичността, която функционално хармонира с наративите, конструиращи биографични портрети и завършени човешки съдби. В предговора на книгата, онасловен “In memoriam…”, Д. Бочев напомня: „...в едно открито и обнародвано чрез медиите писмо заедно с Тончо Жечев и Борис Христов писахме, че с изключение на Светите братя никой в цялата ни национална история не е допринесъл толкова за популяризиране на българската кауза зад граница, колкото поетът, публицистът, културологът и историкът Христо Огнянов“.

Христо Огнянов е удостоен с папска грамота и Апостолически благослов от папа Йоан Павел Втори, със златен медал и диплом от Френския институт по изкуствата и с орден Мадарски конник, I степен.

Негови творби са преведени на нем. и англ. ез.

Псевд.: Борис Босилков, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх

 

Страшимир Цанов

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Аудиоархив


Христо Дамянов Огнянов (01.06.1992 г.)

Разказва за първите си години в емиграция.

Файл: Огнянов за първите си години на емиграция.mp3 (2,89 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Христо Огнянов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Южни ветрове : Стихотворениястихотворения1938
Пътешествие : [Стихотворения]. Мюнхенстихотворения1954
Bulgarien. Nürnberg1967
Assisi-Sonetten, Munchenсонети1976
Assisi-Sonetten, Munchenсонети1976
Assisi-Sonetten, Munchenсонети1976
Превъплъщения : [Стихотворения]. Мюнхенстихотворения1978
Südwinde : neuere bulgarische Lyrik. Heroldsberg1978
Асизки сонетисонети1992
Пътешествие : [Стихотворения] стихотворения1995
Български исторически календар1995
Превъплъщения : [Стихотворения] стихотворения1996
Christo Ognjanoffs Geschichte der bulgarischen Literatur : die erste bulgarische Literaturgeschichte in deutscher Sprache. Salzburg: Inst. für Slawistik, Univ.1999
Срещи през годините : Спомени и разговориспомени2002
Мост през океана : Огнянов – Заимова в писма и стиховестихове2004

Книги за Христо Огнянов

АвторЗаглавиеГодина
Petrov-Slodnjak, MChristo Ognjanoff : ein Leben für Bulgarien. Salzburg1991
Григоров, Г. Христо Огнянов – един живот за България: половин век творчество в изгнание1998
Киряков, Б. Христо Огнянов : Биография1999