Христо Калчев

Калчев, Христо Константинов (София, 11.08.1944 – София, 22.03.2006). Завършва гимназия в София (1962) и английска филология в Софийския университет. Работи като драматург в театъра в Русе (1968–1970), във вътрешния отдел на Съюза на българските писатели (1980–1982 и 1989). След политическите промени (1989) води рубриката „Рубикон“ във в. „Демокрация“. Първата му публикация е във в. „Народна младеж“ (9 ян. 1967) – разказът „И дъхът на зимата“. Негови творби са отпечатани във вестниците „Пулс“, „Тракия“, „Студентска трибуна“, „Литературен фронт“; в списанията „Пламък“, „Септември“, „Дружба“, „Наша родина“.

Калчев е автор на 26 книги, сборници с  разкази и романи. Героите на писателя са предимно жители на големия град, обвързани с или произхождащи от средите на интелигенцията. Емблематичен на неговата проза е амбициозният млад мъж. Социално-нравствените проблеми на човека, преживяващ годините на „развития“   и късния социализъм, усреднеността на мащабите и посредствеността на целите, корупцията, маскирана зад идеологически шаблони, потискащата духовна унилост са сред доминиращите теми в произведенията му. В интервю авторът споделя: „Да се вкопчиш в живота и да го живееш на всяка цена, е безсмислено. Трябва да има някаква цел, дори да е измамна.“ Героите му по-скоро са илюстрация на измамното в измамата. Движещото в белетристиката му е действието, упрекван е в не особена грижа към стила. Въпреки това, Калчев е един от четените български писатели. Името му става изключително популярно през 90-те години на ХХ в., когато започва да публикува своите „вулгарни романи“, първият от които е „Нерон Вълкът“ (1996), последван от „Калигула Бесният“ (1996) и др., общо 15 книги. В смутните времена, наречени официално „преход“, а разговорно „мутрински“ (впрочем в едно от интервютата си той твърди, че е авторът на това определение), Калчев обръща поглед към подземния свят на парите, дрогата, бандитските войни, влиянията на групировките върху политическия живот;  част от персонажите са идентифицирани с големи фигури от престъпния свят, а други присъстват с реалните си имена. „Вулгарните романи“  на Калчев създават илюзията за истина, която изважда наяве скритите механизми на властта.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева