Христо Фотев

Христо Фотев; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Христо Константинов Фотев
Роден
Истанбул, Турция
Починал
гр. София
Жанровепоеми, стихотворения
ИзданияНароден фар

Фотев, Христо Константинов (Истанбул, Турция, 25.03.1934 – София, 27.07.2002). Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Живее в Бургас. Драматург на Бургаския театър (1961–1962).

Дебютира със стихотворението „Привет!“ (в. „Народен фар“, Бургас, 17 окт. 1948). С първата си книга „Баладично пътуване“ Фотев обикновено е отнасян към т.нар. „априлско поколение“, но специфичната аура на поезията му е немислима извън бургаската поетическа школа с представители Кр. Станишев, Н. Инджов, Ив. Теофилов, Н. Йорданов.

С екстатичността и очудненото си световъзприемане поезията на Фотев се отличава най-вече с жанровите белези на баладата и химна. Автор е и на много поеми, както и на емблематични изповедни стихотворения, вдъхновени от съдбовни лирически обекти (майката, любимата, сина, бащата, Родината, Революцията, морето). Поетическите текстове на Фотев демонстрират процесуалността на лирическите образи – тяхното задаване, детайлно разгръщане, финално поантиране. С неизменната си спонтанна екстатичност поезията му очертава единен лирически контекст със своеобразни тематични доминанти (любовта, живота, смъртта, думите, мълчанието, свободата, Родината), към които – ведно с избистрянето на поетиката на Фотев – е прилаган все по-углъбяващ се аналитичен подход.

Макар и уникален, лирическият свят на Фотев асимилира разнородни литературни влияния: в светоусещането е близък до поезията на Ал. Вутимски и Ив. Пейчев, в стилистиката – следва традициите на бълг. символизъм (сложни епитетни конструкции, инверсии, музикален стих), в екзистенциалната проблематика е концептуално сроден на П. Яворов, Ал. Геров и др.

Фотев е автор на антологични творби („На майка ми“, „Пристанище І“, „Колко си хубава“, „Литургия за делфините“ и др.). Поезията му е обживяна от обикнати топоси (морето, пристанището, корабите, гарата, влакът), посредством които лирическият субект възторжено изстрадва битието си, внезапно постигайки значими философски внушения. Представителните му текстове са органично споени от лирически изживяване, дължащо целостта си на асоциативното структуриране на текста, на разговорната интонация и напевността на безримния и астрофичен стих, на ритъма, богат на преходи и паузи, на собствената метрична схема (синкопиран ямб с дактилна клаузула).

Награди: Яворова литературна награда за цялостно творчество и принос в националната ни л-ра (Чирпан, 1993), Атанас Яранов – ежегодна награда за изкуство (1993), национална лит. награда Пеньо Пенев, Димитровград (1994), Златен пегас за цялостно творчество, Бургас (1994), национална награда за поезия Иван Николов, Пловдив (1995).

Творби на Фотев са преведени на англ., исп., итал., нем., пол., руски, фр., унг. ез.

 

Бисера Дакова