Христо Смирненски

Смирненски, Христо (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) (Кукуш, 29.09.1898 – София, 18.06.1923). Завършва начално образование в родния си град през 1908. През септември същата година е изпратен в София при дядо си по майчина линия – свещеника Анастас Кръстев, и вуйчо си – поета хуморист Владимир Попанастасов (Пепо). До 1910 Смирненски учи в София, след което се връща в родния си град и завършва Кукушката прогимназия (1911). По време на Междусъюзническата война (1913) градът е опожарен и семейството му се преселва в София. През 1913 постъпва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище, същевременно работи като продавач на вестници, а по-късно – в бригада по измерване на шосета и жп линии край Никопол. По примера на по-големия си брат Тома Измирлиев Смирненски започва да сътрудничи на хумористичния вестник „К’во да е“. Публикува още в списанията „Българан“ (на което е и член на редколегията от 1918 до 1922), „Барабан“, „Художествена седмица“, „Червен смях“, „Младеж“, вестниците „Сатър“, „Работнически вестник“, „Народна армия“ и др. През 1917 заедно с приятели основава седмичното хумористично списание „Смях и сълзи“. Същата година напуска Техническото училище и постъпва във Военното училище в София. По време на Владайското войнишко въстание (септември 1918) Смирненски е сред юнкерите, изпратени срещу въстаналите войници. Потресен от кървавото потушаване на бунта, той напуска предсрочно Военното училище и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет (1918). Тежкото материално положение го принуждава да работи непрестанно: като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер, надничар. Изострената му социална чувствителност и обществените сътресения, на които става свидетел, го насочват към левите идеи. Все по-дейно се ангажира в работническите борби, а от 1921 е член на БКП. Участва в митинги, демонстрации и акции в подкрепа на бедните. През 1922 заедно с брат си Тома започва да издава сп. „Маскарад“. През пролетта на 1923 Смирненски заболява от туберкулоза, с която не успява да се пребори.

Първите публикувани творби на Смирненски – анекдотите „Иване“ и „Между ловци“ – излизат през 1915 във в. „К’во да е“.[1] Дебютира с хумористични текстове, които много скоро го правят популярен и предпочитан автор сред четящата публика. Ранни негови хумористични текстове от това време се откриват и в ефемерното списание на Хр. Бръзицов „Родна лира“. Смирненски е оставил блестящи образци във всички жанрове на хумористичната и сатиричната поезия и проза. Основен персонаж в ранните му творби е непрокопсаният столичен младеж. Умело съчетавайки комизъм и лиризъм, поетът пресъздава неговите бохемски подвизи, интимните му похождения и домогвания, разприте му с родители, учители, хазяйки, стражари. Героят на Смирненски се противопоставя на посредствената сивота и сериозност и утвърждава един светъл и оптимистичен възглед за живота. След поражението на България в Първата световна война хумористичните творби на Смирненски все повече се насищат със злободневна конкретика. Хуморът му започва да прелива в остра сатира. Публицистичният му талант се развива много бързо и дава впечатляващи плодове – фейлетоните „Политическа зима“, „Карнавална приказка“, „Политически калейдоскоп“ и др., в които откроява фалша на световната политическа сцена, чиито жертви са обикновените хора. Смирненски е и един от най-големите майстори на пародията в българската литература. Виртуозно пародира творби на Ив. Вазов, А. Константинов, К. Христов, П. Яворов, Т. Траянов, народната песен, вестникарските клишета, редица митологични, библейски и исторически образи и сюжети.

Още в някои от ранните си стихотворения („На търговците скубачи“, „Покупки за празниците“ и др.) Смирненски заявява критичното си отношение към поляризирането на обществото и духовната си съпричастност към бедните и онеправданите. Най-пълен израз това отношение намира в циклите „Децата на града“ и „Зимни вечери“. В тях поетът със забележителна яркост и силен хуманистичен патос пресъздава безизходната нищета и страданието на хората от низините, тежката им борба за хляба, тяхното безсилие и безнадеждност в полюсно разделения в социално отношение град. Основни герои в тези стихове са гаврошовците, старият музикант, малката цветарка, уличната жена, умиращото от туберкулоза момиче, работникът. Това не е познатата дотогава в българската литература плакатно-лозунгова пролетарска поезия, а е нов тип социална лирика, която разкрива конфликта на времето чрез личната драма на героите. Към този дял могат да се отнесат и част от прозаическите текстове на Смирненски („Босоногите деца“, „Очи“ и др.).

Копнежът по справедливост и човешко щастие води Смирненски до мечтата за революционно преобразование на света. Поетът интерпретира революцията като пречистващ огън, който ще донесе вечно щастие („Червените ескадрони“). Неин двигател са същите онеправдани и страдащи хора, изобразени в „Децата на града“ и „Зимни вечери“, но осъзнали несъответствието между мечтите си и действителността („Юноша“, „Пролетарий“) и обединени в един нов могъщ герой – пролетарската тълпа („Ний“). Революционните стихотворения на Смирненски са свързани с левите идеи и с победата на Октомврийската революция (1917), която отприщва мащабни социални движения в цяла Европа. Но поривът към радикално социално преобразование в лириката му надхвърля конкретния исторически момент, за да прерасне в обобщената идея за вечна правда и благоденствие.

В края на живота си Смирненски стига до дълбоки нравствено-философски прозрения, въплътени в шедьоврите „На гости у дявола“ и „Приказка за стълбата“. Това са страховити притчи – предупреждения за злото, което се крие в обществото и в човека и възпрепятства постигането на идеала. Чрез тях Смирненски изразява своето болезнено съмнение и скептицизъм по отношение осъществимостта на всяка социална утопия, включително и на заявената от него в революционните му творби. Със своята многозначност, многопластовост и философско-етическа дълбочина „На гости у дявола“ и „Приказка за стълбата“ се нареждат сред върховите постижения на българската сатира.

Лириката на Смирненски е своеобразен синтез на наслоените до този момент литературни традиции (ботевската, вазовската, пролетарската, символистичната), основан на сложно отношение на приемане и същевременно оттласкване от тях. Тя се включва по оригинален начин в предметно-реалистичната тенденция в българската литература, водеща началото си от късния Дебелянов и намерила своето продължение в творчеството на Ат. Далчев, Ал. Вутимски, Е. Багряна, В. Петров, Ал. Геров и др. А бунтовните стихотворения на Смирненски, с оригиналното съчетание на революционно-апокалиптичното и лирическото начало, са предусет за появата на т.нар. септемврийска поезия на Н. Фурнаджиев и Ас. Разцветников.

През краткия си житейски път Смирненски поддържа близки отношения с редица видни хора на изкуството: карикатуристите Ил. Бешков и Ал. Жендов (самият Смирненски се увлича по карикатурата и показва завиден талант), писателите М. Вълев, Хр. Ясенов, Св. Минков (с когото редактира и издава „Календар Българан“, 1922), литературния критик Г. Цанев.

Превежда от руски език. Негови произведения са преведени на над 30 езика.

Други псевд.: Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди, Орезам, Лорд Джеймс Шокинг, Нагел Смуглий, Хризантема, Денгубец, Окър Кокър, Йуда Добродушни и мн. др.

 

Андрей Ташев

 

[1] Информацията в „Речника на българската литература. Т. 3“, 1982, с. 308, че първата публикация на Смирненски е хумористичният разказ „Час по химия в една столична гимназия“, както и в „Речника по нова българска литература“, 1994, с. 334, че Смирненски започва да публикува от април 1915, не отговаря на истината. Анекдотите „Иване“ и „Между ловци“ излизат в бр. 167 от 22–29 март 1915, а „Час по химия в една столична гимназия“ – в бр. 168 от 5 април 1915 във в. „К’во да е“.

Книги от Христо Смирненски

ЗаглавиеЖанровеГодина
Разнокалибрени въздишки в стихове и проза / Ведбалстихове1918
Да бъде ден! стихове1922 (1923, 1925, 1963, 1989))
Волни песнистихове1924
Зимни вечеристихотворения1924 (1963, 1997)
Tra la ventego, Elektita verkaro / [Прев.]1931
Съчинения : Т. 1 – 3 . 1932-1933 1932 (1935-1940 , 1944-1948)
Избрани произведения1948 (1949)
Каменарче : Стиховестихове1950
Tra la ventego : Elektita verkaro .Trad. el la bulg. orig. Assen Grigorov, Atanas Lakov .- 2. прераб. и доп. изд. 1950
Избрани съчинения : В 2 т. 1951-19521951
Юноша : Избрани произведения за юноши 1953
Избрани стихотворения : Т. 1 – стихотворения1954
Избрани творби / Под ред. на Божидар Божилов ; [Предг. от Христо Радевски] (Библиотека за ученика)1955 (1961)
Събрани съчинения : В 4 т. 1958-19601958
През бурята : Избрани стихотворения стихотворения1958
Червените ескадрони : [Стихотворения] стихотворения1961
Избрани творби [Предг. и подбор Минко Николов] - (Библиотека за ученика)1962 (1963, 1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972)
Стихотворениястихотворения1963 (1965)
Secilmis siirler. Terc. eden Recep Kupcu1967
Избрани творби : В 2 т. 1968 (1972)
Да бъде ден! : Избрано 1969
На чист въздух : Избрани хуморист. произведения1969
Новият Прометей : Избрани творби : [Поезия и проза] 1970
Стихотворения [и проза] : Избрани произведения 1970
Es werde Licht! : [Стихотворения] / Ubers. [от бълг.] Wili Bruckner, Kathe Papasovaстихотворения1970
Let there be light! : [Стихотворения] / Transl. [от бълг.] by Vladimir Philipovстихотворения1970
Qu`il fasse jour! : [Стихотворения] / Trad. [от бълг.] Jeliazco Rainovстихотворения1970
Да будет день! : [Стихотворения] / Пер. с болг. В. Арсеньева и др. стихотворения1970
Избрани творби . [Подб., ред., Симеон Правчанов ], (Библиотека за ученика)1973 (1974, 1975, 1976, 1977, 1979, 1980, 1987, 1989)
Северно сияние : [Стихотворения]стихотворения1977
Събрани съчинения : В 6 т . 1978-19801978
Selected poetry and prose / Transl. from the Bulg. by Peter Tempest. 1980
Хумор и сатирахуморески1982
Пролетно писмо : [Избрани стихотворения]стихотворения1982
Стихотворения ; Хумор и сатира : [Сборник]1984
[Избрани стихотворения] . Прев. Михайл Аид. [Текст на арабски ез.]стихотворения1984
Tra la ventego : Elektita verkaro . [Прев. от бълг. на есп.] Nikola Aleksiev et al. 1986
Съчинения : В 2 т. 1988
Децата на града : Стихотворения и проза 1992 (1993, 1998)
До последен дъх : Предсмъртни бележници и кореспонденция на Христо Смирненски 1995
Поезия ; Проза1999
Избрано : Поезия, проза2001
Зимни вечеристихотворения2001
Избрани творби. [Състав., бел. Олга Попова ; Предг. Никола Георгиев] (Библиотека на ученика)2002
Да бъде ден! / Състав., биогр. бел. Панко Анчев2003
Избрани творби / Състав. Любомир Русанов2003
Поезия ; Проза2005
Горчиво кафе. [Състав. Наташа Манолова и др.] 2006
Горчиво кафе. [ Състав. Лозан Такев] 2008
Приказка за стълбата : разкази и фейлетони разкази2011
Христос възкресе ли? : поезияпоезия2011
Над мъртвата градинка вечерта... : избрани творби : поезия, проза2013

Книги за Христо Смирненски

АвторЗаглавиеГодина
Бакалов, Г. Христо Смирненски : [Крит. студия]1925
Бакалов, Г. От Пушкина до Смирненски : Лит. очерки1937
Кол.Христо Смирненски. 1923-1945 : [Сборник]1945
Флоров, С. Христо Смирненски : Живот и творчество1945
Бакалов, Г. Христо Смирненски 1946
Сб.Христо Смирненски1946
Ведринов, Вл. Христо Смирненски : Живот и поезия1947
Аврамова, Й. Христо Смирненски : Библиография : 1898-1923-1948 1948
Караславов, Г. Христо Смирненски : Биогр. очерк1949
Кюлявков, К. Спомени за Христо Смирненски1952 (1954)
Караславов, Г. Христо Смирненски : Биогр. очерк1953 (1955, 1967)
Боров, Т. Христо Смирненски : Препоръч. библиогр. 1953
Karaslavov, G. Christo Smirnenski1953
Karaslavov, G. Hristo Smyrnensky 1953
Караславов, Г. Христо Смирненский . [Прев. от бълг.]1953
Симеонов, Вл. Разкази за Смирненски : За средна училищна възраст1954
Сб. Спомени за Христо Смирненски : Сборник / Под ред. на Г. Караславов и др. 1955
Русев, П. История на българската литература от Смирненски до наши дни : Лекции1957
Аврамова, Д. Христо Смирненски : 60 г. от рождението му : 1898-1958 : Библиогр. указ. 1958
Вълчев, В. Писмо на П. Р. Славейков до Фердинанд ; Христо Смирненски в Съветския съюз1958
Николов, М. Христо Смирненски : Лит.-крит. очерк1958 (1965)
Измирлиева, Н. Д. Христо Смирненски : Летопис за живота и творчеството му 1961
Георгиев, Л. Христо Смирненски : Студии 1962 (1967)
Димитрова, Е.Христо Смирненски : Живот и творчество : Студии 1963
Георгиев, Л. Певец на революцията : 65 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Христо Смирненски 1963
Сб.Христо Смирненски в литературната критика : Сб. статии1964
Колевски, В.Литературната критика за Христо Смирненски1964 (1978)
Сб.Христо Смирненски и Никола Вапцаров в спомените на съвременниците1966
Габровски, Р. Човекът и поетът Христо Смирненски : Спомени1968
Караславов, Г. Книга за Смирненски и Вапцаров1971
Правчанов, С.Едно последно лято : Христо Смирненски - етюди за неговия живот и творчество1972 (1981)
Данчев, П.Обречени на безсмъртие : Ботев, Яворов, Смирненски, Вапцаров : [Лит.-крит. очерци]. 1977
Авджиев, Ж. Христо Смирненски и неговото време : Лит.-крит. очерк1978
Николов, М.Избрани произведения : Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Брехт : Лит. очерци1979
Георгиев, Л. Христо Смирненски : [Лит.-крит. очерк]1982 (1988)
Кол.Христо Смирненски 1898 - 1923 : Био-библиогр. указател / Състав. Иванка Петрова и др.1982
Чолаков, З. Чолаков, З. Христо Смирненски : [Творчески портр.]1988
Сб.Христо Смирненски : Живот, творчество, безсмъртие : [Сб. материали]1988
Правчанов, С. Ще остане песента : Един ден от живота на Христо Смирненски1988
Сб.Hristo Smirnenski : Vida y obra immortal : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на исп. ез.]1988
Сб.Hristo Smirnenski : Leben und Werk : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на нем. ез]1988
Сб.Hristo Smirnenski : Life, work and immortality : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на англ. ез.]. 1988
Сб.Christo Smirnenski : Sa vie, son oeuvre immortel : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на фр. ез.]1988
Сб. Христо Смирненскии : Жизнь, творчество, бессмeртие : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на руски ез.].1988
Янев, Вл. Христо Смирненски - Маскарадът и Празникът2000 (2008 - 2.осн. прераб. и доп. изд.)
Сб.Христо Смирненски в критически анализи и тестове2001

Статии за Христо Смирненски

АвторЗаглавиеИзданиеДатаБрой
Цанев, ГеоргиБуржоазната критика за поезията на др. Смирненски Работнически вестник192222
Дъбов, ИвоНашата критика за поезията на Хр. Смирненски Ново време19228
Далчев, АтанасСтихът на СмирненскиСтраници1980
Цанев, ГеоргиСмирненски и октомврийската революцияНа литературни теми1980
Попова, Катя„В утрото на светла ера...“АБВ04.11.198045
Попова, Катя„В утрото на светла ера...“ : [Влиянието на съв. лит. върху творчеството на Хр. Смирненски]АБВ04.11.198045
Авджиев, Жельо„Аз ще дочакам празника на мойте братя...“Поезия и борба1981
Боров, ТодорХристо Смирненски : Сценарий за документален филм 1952Книга и литература1981
Василев, ЙорданХристо СмирненскиСофия198111
Петров, ЗдравкоСмирненски и сиянието на революциятаЛитературен фронт198139
Попова, КатяВазов в духовния живот на СмирненскиРодна реч19819
Милев-Огин, БорисЗащо се прескача Христо СмирненскиЛитературен фронт16.07.198129
Здравков, ПеткоСвидетелство за безсмъртие или реликва в безвремие : [63 г. от рождението на Хр. Смирненски]Пулс29.09.198139
Джагаров, ГеоргиОгнена тръбаОт Ботев до Ботев1982
Иванов, ЧавдарХристо Смирненски – певец на пролетарската революцияРодна реч19826
Шопкин, МатейНеобходимият СмирненскиЛитературен фронт24.06.198225
Сапарев, ОгнянМноголик и единен талант : [Хр. Смирненски]Народна култура25.06.198226
Василев, НиколайПървият : 60 г. от издаването на стихосбирката „Да бъде ден!“ от Хр. СмирненскиПулс29.06.198226
Чаушева, Милка„Дабъде ден...“ : 60 г. от издаването на стихосбирката „Да бъде ден!“ от Хр. Смирненски Пулс29.06.198239
Желязков, ЖелязкоНеизвестни произведения на Христо СмирненскиЛитературен фронт15.07.198228
Стефанов, ХристоСлънчево дете на бурята : [Христо Смирненскиб]Литературен фронт26.08.198234
Попов, КонстантинЕдинство и разнообразие в стила на двете стихотворения „Москва“ и „Червените ескадрони“ от Христо СмирненскиЕзик и литература19836
Примова, БорянаСоциалното страдание и хуманизмът в поезията на Христо СмирненскиРодна реч19838
Игов, СветлозарДа бъде денПламък19839
Каранфилов, ЕфремВдъхновението на Христо СмирненскиБългарски език и литература19834
Цанев, ГеоргиБуржоазната критика и поезията на др. СмирненскиСтраници от миналото1983
Цанев, ГеоргиВъзторжен певец на борческите масиСтраници от миналото1983
Цанев, ГеоргиХристо Смирненски : Да бъде денСтраници от миналото1983
Цанев, ГеоргиХристо СмирненскиСтраници от миналото1983
Авджиев, ЖельоБезсмъртният поет – новатор : 85 г. от рождението на Хр. СмирненскиЕзик и литература19834
Димитрова, ЕленаШколуване на таланта : Смирненски и някои от любимите му учители : 85 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Хр. СмирненскиЛитературна мисъл19836
Еленков, КонстантинБакаловският СмирненскиГеорги Бакалов1983
Василев, МихаилПрометеевски огън, октомврийска вяра : 60 г. от смъртта на Хр. СмирненскиЛитературен фронт16.06.198324