Христо Смирненски

Смирненски, Христо (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) (Кукуш, 29.09.1898 – София, 18.06.1923). Завършва начално образование в родния си град през 1908. През септември същата година е изпратен в София при дядо си по майчина линия – свещеника Анастас Кръстев, и вуйчо си – поета хуморист Владимир Попанастасов (Пепо). До 1910 Смирненски учи в София, след което се връща в родния си град и завършва Кукушката прогимназия (1911). По време на Междусъюзническата война (1913) градът е опожарен и семейството му се преселва в София. През 1913 постъпва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище, същевременно работи като продавач на вестници, а по-късно – в бригада по измерване на шосета и жп линии край Никопол. По примера на по-големия си брат Тома Измирлиев Смирненски започва да сътрудничи на хумористичния вестник „К’во да е“. Публикува още в списанията „Българан“ (на което е и член на редколегията от 1918 до 1922), „Барабан“, „Художествена седмица“, „Червен смях“, „Младеж“, вестниците „Сатър“, „Работнически вестник“, „Народна армия“ и др. През 1917 заедно с приятели основава седмичното хумористично списание „Смях и сълзи“. Същата година напуска Техническото училище и постъпва във Военното училище в София. По време на Владайското войнишко въстание (септември 1918) Смирненски е сред юнкерите, изпратени срещу въстаналите войници. Потресен от кървавото потушаване на бунта, той напуска предсрочно Военното училище и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет (1918). Тежкото материално положение го принуждава да работи непрестанно: като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер, надничар. Изострената му социална чувствителност и обществените сътресения, на които става свидетел, го насочват към левите идеи. Все по-дейно се ангажира в работническите борби, а от 1921 е член на БКП. Участва в митинги, демонстрации и акции в подкрепа на бедните. През 1922 заедно с брат си Тома започва да издава сп. „Маскарад“. През пролетта на 1923 Смирненски заболява от туберкулоза, с която не успява да се пребори.

Първите публикувани творби на Смирненски – анекдотите „Иване“ и „Между ловци“ – излизат през 1915 във в. „К’во да е“.[1] Дебютира с хумористични текстове, които много скоро го правят популярен и предпочитан автор сред четящата публика. Ранни негови хумористични текстове от това време се откриват и в ефемерното списание на Хр. Бръзицов „Родна лира“. Смирненски е оставил блестящи образци във всички жанрове на хумористичната и сатиричната поезия и проза. Основен персонаж в ранните му творби е непрокопсаният столичен младеж. Умело съчетавайки комизъм и лиризъм, поетът пресъздава неговите бохемски подвизи, интимните му похождения и домогвания, разприте му с родители, учители, хазяйки, стражари. Героят на Смирненски се противопоставя на посредствената сивота и сериозност и утвърждава един светъл и оптимистичен възглед за живота. След поражението на България в Първата световна война хумористичните творби на Смирненски все повече се насищат със злободневна конкретика. Хуморът му започва да прелива в остра сатира. Публицистичният му талант се развива много бързо и дава впечатляващи плодове – фейлетоните „Политическа зима“, „Карнавална приказка“, „Политически калейдоскоп“ и др., в които откроява фалша на световната политическа сцена, чиито жертви са обикновените хора. Смирненски е и един от най-големите майстори на пародията в българската литература. Виртуозно пародира творби на Ив. Вазов, А. Константинов, К. Христов, П. Яворов, Т. Траянов, народната песен, вестникарските клишета, редица митологични, библейски и исторически образи и сюжети.

Още в някои от ранните си стихотворения („На търговците скубачи“, „Покупки за празниците“ и др.) Смирненски заявява критичното си отношение към поляризирането на обществото и духовната си съпричастност към бедните и онеправданите. Най-пълен израз това отношение намира в циклите „Децата на града“ и „Зимни вечери“. В тях поетът със забележителна яркост и силен хуманистичен патос пресъздава безизходната нищета и страданието на хората от низините, тежката им борба за хляба, тяхното безсилие и безнадеждност в полюсно разделения в социално отношение град. Основни герои в тези стихове са гаврошовците, старият музикант, малката цветарка, уличната жена, умиращото от туберкулоза момиче, работникът. Това не е познатата дотогава в българската литература плакатно-лозунгова пролетарска поезия, а е нов тип социална лирика, която разкрива конфликта на времето чрез личната драма на героите. Към този дял могат да се отнесат и част от прозаическите текстове на Смирненски („Босоногите деца“, „Очи“ и др.).

Копнежът по справедливост и човешко щастие води Смирненски до мечтата за революционно преобразование на света. Поетът интерпретира революцията като пречистващ огън, който ще донесе вечно щастие („Червените ескадрони“). Неин двигател са същите онеправдани и страдащи хора, изобразени в „Децата на града“ и „Зимни вечери“, но осъзнали несъответствието между мечтите си и действителността („Юноша“, „Пролетарий“) и обединени в един нов могъщ герой – пролетарската тълпа („Ний“). Революционните стихотворения на Смирненски са свързани с левите идеи и с победата на Октомврийската революция (1917), която отприщва мащабни социални движения в цяла Европа. Но поривът към радикално социално преобразование в лириката му надхвърля конкретния исторически момент, за да прерасне в обобщената идея за вечна правда и благоденствие.

В края на живота си Смирненски стига до дълбоки нравствено-философски прозрения, въплътени в шедьоврите „На гости у дявола“ и „Приказка за стълбата“. Това са страховити притчи – предупреждения за злото, което се крие в обществото и в човека и възпрепятства постигането на идеала. Чрез тях Смирненски изразява своето болезнено съмнение и скептицизъм по отношение осъществимостта на всяка социална утопия, включително и на заявената от него в революционните му творби. Със своята многозначност, многопластовост и философско-етическа дълбочина „На гости у дявола“ и „Приказка за стълбата“ се нареждат сред върховите постижения на българската сатира.

Лириката на Смирненски е своеобразен синтез на наслоените до този момент литературни традиции (ботевската, вазовската, пролетарската, символистичната), основан на сложно отношение на приемане и същевременно оттласкване от тях. Тя се включва по оригинален начин в предметно-реалистичната тенденция в българската литература, водеща началото си от късния Дебелянов и намерила своето продължение в творчеството на Ат. Далчев, Ал. Вутимски, Е. Багряна, В. Петров, Ал. Геров и др. А бунтовните стихотворения на Смирненски, с оригиналното съчетание на революционно-апокалиптичното и лирическото начало, са предусет за появата на т.нар. септемврийска поезия на Н. Фурнаджиев и Ас. Разцветников.

През краткия си житейски път Смирненски поддържа близки отношения с редица видни хора на изкуството: карикатуристите Ил. Бешков и Ал. Жендов (самият Смирненски се увлича по карикатурата и показва завиден талант), писателите М. Вълев, Хр. Ясенов, Св. Минков (с когото редактира и издава „Календар Българан“, 1922), литературния критик Г. Цанев.

Превежда от руски език. Негови произведения са преведени на над 30 езика.

Други псевд.: Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди, Орезам, Лорд Джеймс Шокинг, Нагел Смуглий, Хризантема, Денгубец, Окър Кокър, Йуда Добродушни и мн. др.

 

Андрей Ташев

 

[1] Информацията в „Речника на българската литература. Т. 3“, 1982, с. 308, че първата публикация на Смирненски е хумористичният разказ „Час по химия в една столична гимназия“, както и в „Речника по нова българска литература“, 1994, с. 334, че Смирненски започва да публикува от април 1915, не отговаря на истината. Анекдотите „Иване“ и „Между ловци“ излизат в бр. 167 от 22–29 март 1915, а „Час по химия в една столична гимназия“ – в бр. 168 от 5 април 1915 във в. „К’во да е“.

Книги от Христо Смирненски

ЗаглавиеЖанровеГодина
Разнокалибрени въздишки в стихове и проза / Ведбалстихове1918
Да бъде ден! стихове1922 (1923, 1925, 1963, 1989))
Волни песнистихове1924
Зимни вечеристихотворения1924 (1963, 1997)
Tra la ventego, Elektita verkaro / [Прев.]1931
Съчинения : Т. 1 – 3 . 1932-1933 1932 (1935-1940 , 1944-1948)
Избрани произведения1948 (1949)
Каменарче : Стиховестихове1950
Tra la ventego : Elektita verkaro .Trad. el la bulg. orig. Assen Grigorov, Atanas Lakov .- 2. прераб. и доп. изд. 1950
Избрани съчинения : В 2 т. 1951-19521951
Юноша : Избрани произведения за юноши 1953
Избрани стихотворения : Т. 1 – стихотворения1954
Избрани творби / Под ред. на Божидар Божилов ; [Предг. от Христо Радевски] (Библиотека за ученика)1955 (1961)
Събрани съчинения : В 4 т. 1958-19601958
През бурята : Избрани стихотворения стихотворения1958
Червените ескадрони : [Стихотворения] стихотворения1961
Избрани творби [Предг. и подбор Минко Николов] - (Библиотека за ученика)1962 (1963, 1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972)
Стихотворениястихотворения1963 (1965)
Secilmis siirler. Terc. eden Recep Kupcu1967
Избрани творби : В 2 т. 1968 (1972)
Да бъде ден! : Избрано 1969
На чист въздух : Избрани хуморист. произведения1969
Новият Прометей : Избрани творби : [Поезия и проза] 1970
Стихотворения [и проза] : Избрани произведения 1970
Es werde Licht! : [Стихотворения] / Ubers. [от бълг.] Wili Bruckner, Kathe Papasovaстихотворения1970
Let there be light! : [Стихотворения] / Transl. [от бълг.] by Vladimir Philipovстихотворения1970
Qu`il fasse jour! : [Стихотворения] / Trad. [от бълг.] Jeliazco Rainovстихотворения1970
Да будет день! : [Стихотворения] / Пер. с болг. В. Арсеньева и др. стихотворения1970
Избрани творби . [Подб., ред., Симеон Правчанов ], (Библиотека за ученика)1973 (1974, 1975, 1976, 1977, 1979, 1980, 1987, 1989)
Северно сияние : [Стихотворения]стихотворения1977
Събрани съчинения : В 6 т . 1978-19801978
Selected poetry and prose / Transl. from the Bulg. by Peter Tempest. 1980
Хумор и сатирахуморески1982
Пролетно писмо : [Избрани стихотворения]стихотворения1982
Стихотворения ; Хумор и сатира : [Сборник]1984
[Избрани стихотворения] . Прев. Михайл Аид. [Текст на арабски ез.]стихотворения1984
Tra la ventego : Elektita verkaro . [Прев. от бълг. на есп.] Nikola Aleksiev et al. 1986
Съчинения : В 2 т. 1988
Децата на града : Стихотворения и проза 1992 (1993, 1998)
До последен дъх : Предсмъртни бележници и кореспонденция на Христо Смирненски 1995
Поезия ; Проза1999
Избрано : Поезия, проза2001
Зимни вечеристихотворения2001
Избрани творби. [Състав., бел. Олга Попова ; Предг. Никола Георгиев] (Библиотека на ученика)2002
Да бъде ден! / Състав., биогр. бел. Панко Анчев2003
Избрани творби / Състав. Любомир Русанов2003
Поезия ; Проза2005
Горчиво кафе. [Състав. Наташа Манолова и др.] 2006
Горчиво кафе. [ Състав. Лозан Такев] 2008
Приказка за стълбата : разкази и фейлетони разкази2011
Христос възкресе ли? : поезияпоезия2011
Над мъртвата градинка вечерта... : избрани творби : поезия, проза2013

Книги за Христо Смирненски

АвторЗаглавиеГодина
Бакалов, Г. Христо Смирненски : [Крит. студия]1925
Бакалов, Г. От Пушкина до Смирненски : Лит. очерки1937
Кол.Христо Смирненски. 1923-1945 : [Сборник]1945
Флоров, С. Христо Смирненски : Живот и творчество1945
Бакалов, Г. Христо Смирненски 1946
Сб.Христо Смирненски1946
Ведринов, Вл. Христо Смирненски : Живот и поезия1947
Аврамова, Й. Христо Смирненски : Библиография : 1898-1923-1948 1948
Караславов, Г. Христо Смирненски : Биогр. очерк1949
Кюлявков, К. Спомени за Христо Смирненски1952 (1954)
Караславов, Г. Христо Смирненски : Биогр. очерк1953 (1955, 1967)
Боров, Т. Христо Смирненски : Препоръч. библиогр. 1953
Karaslavov, G. Christo Smirnenski1953
Karaslavov, G. Hristo Smyrnensky 1953
Караславов, Г. Христо Смирненский . [Прев. от бълг.]1953
Симеонов, Вл. Разкази за Смирненски : За средна училищна възраст1954
Сб. Спомени за Христо Смирненски : Сборник / Под ред. на Г. Караславов и др. 1955
Русев, П. История на българската литература от Смирненски до наши дни : Лекции1957
Аврамова, Д. Христо Смирненски : 60 г. от рождението му : 1898-1958 : Библиогр. указ. 1958
Вълчев, В. Писмо на П. Р. Славейков до Фердинанд ; Христо Смирненски в Съветския съюз1958
Николов, М. Христо Смирненски : Лит.-крит. очерк1958 (1965)
Измирлиева, Н. Д. Христо Смирненски : Летопис за живота и творчеството му 1961
Георгиев, Л. Христо Смирненски : Студии 1962 (1967)
Димитрова, Е.Христо Смирненски : Живот и творчество : Студии 1963
Георгиев, Л. Певец на революцията : 65 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Христо Смирненски 1963
Сб.Христо Смирненски в литературната критика : Сб. статии1964
Колевски, В.Литературната критика за Христо Смирненски1964 (1978)
Сб.Христо Смирненски и Никола Вапцаров в спомените на съвременниците1966
Габровски, Р. Човекът и поетът Христо Смирненски : Спомени1968
Караславов, Г. Книга за Смирненски и Вапцаров1971
Правчанов, С.Едно последно лято : Христо Смирненски - етюди за неговия живот и творчество1972 (1981)
Данчев, П.Обречени на безсмъртие : Ботев, Яворов, Смирненски, Вапцаров : [Лит.-крит. очерци]. 1977
Авджиев, Ж. Христо Смирненски и неговото време : Лит.-крит. очерк1978
Николов, М.Избрани произведения : Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Брехт : Лит. очерци1979
Георгиев, Л. Христо Смирненски : [Лит.-крит. очерк]1982 (1988)
Кол.Христо Смирненски 1898 - 1923 : Био-библиогр. указател / Състав. Иванка Петрова и др.1982
Чолаков, З. Чолаков, З. Христо Смирненски : [Творчески портр.]1988
Сб.Христо Смирненски : Живот, творчество, безсмъртие : [Сб. материали]1988
Правчанов, С. Ще остане песента : Един ден от живота на Христо Смирненски1988
Сб.Hristo Smirnenski : Vida y obra immortal : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на исп. ез.]1988
Сб.Hristo Smirnenski : Leben und Werk : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на нем. ез]1988
Сб.Hristo Smirnenski : Life, work and immortality : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на англ. ез.]. 1988
Сб.Christo Smirnenski : Sa vie, son oeuvre immortel : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на фр. ез.]1988
Сб. Христо Смирненскии : Жизнь, творчество, бессмeртие : [Сб. материали] [Прев. от бълг. на руски ез.].1988
Янев, Вл. Христо Смирненски - Маскарадът и Празникът2000 (2008 - 2.осн. прераб. и доп. изд.)
Сб.Христо Смирненски в критически анализи и тестове2001