Христо Ясенов

Христо Ясенов.; Държател: Национала библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Кратка информация
Име Христо Павлов Туджаров
ПсевдонимХристо Ясенов
Роден
гр. Етрополе
Починал
гр. София
Жанровезлободневки, картини, памфлети, сатира, стихотворения, фейлетони
ИзданияВезни, Звено, Наш живот, Смях, Червен смях, Пламък

Ясенов, Христо (псевд. на Христо Павлов Туджаров) (Етрополе, 24.12.1889 – София, 05.1925). Основно образование получава в родния си град, след което учи последователно в Копривщенската и в Търговската гимназия в Свищов. Завършва гимназия във Враца (1907) и Държавното художествено-индустриално училище в София (1919). През 1907 е приет да следва в Държавното рисувално училище в София. Участва в Балканската (1912) и Междусъюзническата (1913) война. През 1914 постъпва в ШЗО в Княжево, след което е старши подофицер в Орхание (дн. Ботевград). Участва и в Първата световна война (1914–1918) като взводен командир в Сърбия и на Южния фронт. Произведен е в чин поручик (1917). След Солунското примирие (1918) Ясенов избягва от пленническия лагер в с. Секулово, където е държан като заложник. През 1919 се завръща в София, завършва Рисувалното училище (преименувано на Художествено-индустриално) и от същата година става учител по рисуване в София. Член на БКП от 1919, когато заедно с Кр. Кюлявков основава сп. „Червен смях“. През 1920 поради недоволство от качеството на първите броеве на списанието двамата са отстранени с партийно решение и за главен редактор е определен Д. Полянов. В края на 1922 Ясенов заболява от туберкулоза и лежи няколко месеца в санаториума в с. Искрец, Софийска област. След потушаването на Септемврийското въстание (1923), в което не участва пряко, той става член на редакционната колегия на „Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма“ (от който излиза само 1 бр.) и участва активно в дейността на комитета. От края на 1923 е привлечен за сътрудник на военнотехническата комисия към ЦК на БКП (т.с.). На 20 март 1924 е интерниран в Горна Джумая (дн. Благоевград), но след протест на група видни български интелектуалци е освободен на 4 април. След атентата в църквата „Св. Неделя“ в София, на 22 април 1925 Ясенов е арестуван. Отведен е в училище „Константин Фотинов“, а на 10 май е преместен в сградата на Дирекция на полицията. Обявен е за безследно изчезнал.

Първите творчески прояви на Христо Ясенов са от ученическите му години. Като гимназист в Свищов започва да се занимава с рисуване, а в различни ученически списания във Враца публикува първите си стихотворни опити. В края на 1909 се запознава с А. Страшимиров, който му дава псевдонима Ясенов и го привлича за сътрудник на сп. „Наш живот“ („Наблюдател“). До края на Първата световна война Ясенов сътрудничи още на списанията „Смях“ и „Звено“. През 1921 издава единствената си стихосбирка – „Рицарски замък“ (с илюстрации на Сирак Скитник), която излиза като № 1 от замислената от Г. Милев библиотека „Книги за малцина“. Голяма част от произведенията, включените в 12-те й цикъла, са писани и публикувани в периодичния печат между 1909 и 1919. Но това не е просто подборка от отпечатани вече творби, а концептуална стихосбирка, отличаваща се с композиционно-стилово и емоционално-образно единство. Тя се вписва в символистичните традиции на българската и европейската литература (а в цикли като „Пан“ и „Ведрина“ се долавя и неоромантично звучене). В „Рицарски замък“ присъстват типичните за символизма образност, музикалност на стиха, стилистични похвати, които отвеждат към поезията на П. Верлен, К. Д. Балмонт, А. А. Блок, В. Иванов, П. К. Яворов, Д. Дебелянов. Но характерната за българския символизъм мрачна поетика на страданието тук е заменена от светъл лиризъм. В художествения свят на Ясенов преобладават ведрите, жизнерадостни краски и настроения. Основен мотив в поезията му е пантеистичното самообожествяване.

След Октомврийската революция (1917) и края на Първата световна война настъпва промяна в естетическите възгледи на Ясенов, за която свидетелства както предговорът му към „Рицарски замък“, така и творчеството му. В него вече преобладават хумористично-сатиричните стихове, памфлети и фейлетони, изобличаващи социалната и политическата действителност в следвоенна България. През 1920 в „Ботев лист“ публикува стихотворението „Петроград“ – един от първите поетически отклици на Октомврийската революция. Сътрудничи още на списанията „Червен смях“, „Везни“ и „Пламък“.

След смъртта на Ясенов в архива му са открити и двайсетина негови картини (предимно портрети, сред тях и на А. Страшимиров), повечето от които са изгубени по време на комунистическия режим.

Негови творби са преведени на белорус., срб., тур., укр. и др. ез.

Други псевд.: Вандерер, Латерна Органона, Еро Розен, Хр. Розин, Хр. Трепетликин, Ваня Петроградски, Трети интернационал, Чрезвичайка, Юденич, Агапия Деникинова и др.

 

Андрей Ташев (текст и библиография)

Книги от Христо Ясенов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Рицарски замък1921 (2012 (ebook))
Събрани произведения / Събрал и ред. Вас. Александров1947
Събрани произведения / Под ред. на Пантелей Зарев1953
Избрани произведения / Под ред. на Веселин Андреев ; Предг. Пантелей Зарев1960
Съчинения / Под ред. [и предг.] на Минко Николов1965 (1979)
Владетел на бурите : избрани творби2015

Книги за Христо Ясенов

АвторЗаглавиеГодина
Бойкински, Петко ГеновХристо Ясенов : Поет и гражданин 1945
Николов, СтефанХристо Ясенов : Биогр. очерк1956
Сб.Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев в спомените на съвременниците си / Под ред. на Леда Милева и др1965
Александров, ВасилХристо Ясенов : Лит.-крит. очерк1967
Попиванов, ИванХристо Ясенов : Лит.-крит. очерк1968
Правчанов, СимеонПът размирно метежен : Кн. за съдбата и творчеството на Христо Ясенов 1974
Сестримски, Иван ДимитровЛитературни акварели : [Лит.-крит. очерци за Гео Милев, Христо Ясенов, Николай Лилиев]1985
Правчанов, Симеон КириловНеуморимият обвинител : [Общ. и публицист. дейност на Антон Страшимиров] ; Път размирнометежен : [Кн. за съдбата и творчеството на Христо Ясенов]1986
Попиванов, Иван Ганчев Светъл като песен : Худож.-докум. роман за Христо Ясенов1989