Цани Гинчев

Кратка информация
Име Цани Гинчев Шкипърнев
Познат катоЦани Гинчев
Роден
гр. Лясковец
Починал
гр. София
Жанровебалади, басни, биографии, писма, повести, статии, стихотворения, изследвания, учебници
ИзданияПериодическо списание (на БКД), Труд, Общ труд (изд. в Болград), Цариградски вестник, Македония (изд. в Цариград), Училище (изд. в Букурещ)

Гинчев Шкипърнев, Цани (Лясковец, 08.1835 – София, 26.07.1894). Учи в килийното училище в родния си град и две години в частното училище на Никола Михайловски в Търново. Около 1851 заедно с баща си, градинар, отива да работи в околностите на Букурещ. Мечтата му да продължи образованието си го отвежда в Белград (1853), където, усвоил занаята на баща си, работи и със спечелените пари се записва в Белградската класическа гимназия. Там през 1857 се запознава с Георги С. Раковски и става възторжен негов почитател. Втората им среща е през 1858 в Одеса, където Гинчев учи. По това време Раковски подготвя „Показалец“, обработва записаните народни песни и обичаи. Гинчев се включва активно в създаването на книгата, описва обичаи и обреди от родния си край, градинарството и земеделието, които добре познава от практиката. След отпечатването на „Показалец“ (1859) Гинчев се заема с трудната задача, както става ясно от писмата му до Раковски, за разпространението му в Бесарабия и Молдова. През 1860 работи в захарния завод на гр. Луцк. С помощта на благодетели през 1861 се записва като свободен слушател в университета „Св. Владимир“ в Киев, където в продължение на две години посещава лекции по естествени науки, а също по езикознание, история, археология.

В периода 1862–1869 е учител в българската колония в Карагач, Бесарабия. Продължава да събира и записва народни песни и приказки. Поканен за сътрудник от сп. „Общ труд“, издание на Болградското централно училище, през 1868 той изпраща гатанки, легенди, приказки, баялки, народна песен и две писма, в които призовава „всеки да съдейства за това свято дело“. Това е началото на присъствието му в периодичния печат, последвано от участия в „Цариградски вестник“, „Македония“, „Периодическо списание“. Дейността му не се харесва на румънските училищни власти. Напуска Бесарабия и заедно със семейството си се мести в Русчук (Русе), където постъпва като преподавател по ботаника, физика, химия, земеделие и български език в Главното мъжко класно училище, чийто директор е Драган Цанков. Гинчев активизира книжовната си дейност, прави опити в поезията. През 1870 издава първата си книга „Български басни“, а през 1872 е публикувано стихотворението му „Песен на труда“ в списанието на Илия Блъсков „Училище“. В Русе издава и „Учебник по земледелието или първоначално изучаване на земледелието за училищата и за секиго, извлечено от най-новите ръководства от Ц. Гинчова Шкипърнева“. През 1872 в Цариград издава баладата „Две тополи или неожидана среща“ и „Катехизис на земледелието“ (1874).

Самоубийството на Ангел Кънчев (април 1872) пробужда страх у Гинчев и той унищожава целия си архив. През лятото на 1872 е назначен за учител в Габрово, където преподава естествени науки, химия и черковнославянски език. Взема участие заедно с брат си в подготовката на Априлското въстание, след провала му учителите от Априловската гимназия са заловени и затворени в Търново. Освободен, Гинчев остава в града, в Търновското мъжко училище (1876), където служи до идването на руските войски (25.06.1877). Назначен е за член на комисията, която управлява града, става член и председател на Търновския окръжен съвет (1879), депутат в Първото Велико народно събрание. През май 1879 заедно с Марин Дринов и Васил Берон основават Археологическо дружество и инициират разкопките на Трапезица. Гинчев става член на Българското книжовно дружество (1884) и председател на комитета „Единство“, чиято цел е да възстанови целостта на България след Берлинския конгрес. След Освобождението е окръжен управител и окръжен началник на гр. Оряхово, училищен инспектор там, преподавател в Ломската реална гимназия (1885), в Търновската девическа гимназия (1886). Част от живота му по това време е свързана с гр. Бяла Слатина – съдейства за утвърждаването на града като околийски център, за разширяване на образователното дело, за откриване на седмичен пазар за едър рогат добитък.

Цани Гинчев е общественик, просветител, издател, етнолог, събирач на народни умотворения, публицист, поет и писател. Формиран като личност в десетилетията преди Освобождението, той е последователен в припознатата роля да бъде учител и да служи на родината, да култивира националното съзнание, твърдо убеден в ценностния смисъл на книжовността.

В Търново става уредник и издател на едно от най-значителните литературно-научни списания – „Труд“ (1887–1892). Един от сътрудниците му е Димитър Маринов; на страниците му е отпечатано първото стихотворение на Г. Кирков „Человеку“; публикувани са статии на д-р Кр. Кръстев, още студент в Германия; първите разкази на Т. Г. Влайков и Хр. Максимов-Мирчо. В „Труд“ Гинчев публикува множество стихове, басни, проучвания на народни обичаи и умотворения, статии по естествена история, спомени, биографии на творци, както и съчинението „Писма по издирване на корените и законите на българския език“. На страниците на списанието са публикувани и белетристичните произведения на автора: повестите „Зиналата стена“ (1888), „Ганчо Косерката“ (1890), „Женитба“ (1892). Те разказват за живота на българите преди Освобождението, по тематика и сюжет не се отличават от възрожденския жанр. Особено място в тях заемат етнографските описания, битовите детайли, порядките в патриархалната задруга, което им придава познавателна стойност.

В края на живота си Гинчев става ревностен проповедник на своята „тракийска теория“, за която пише проф. Иван Шишманов. Отворен е въпросът за източниците и първоавторството ѝ.

 

Маринели Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Диана Ралева

Книги от Цани Гинчев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Български басни. Русебасни1870 (1883 - изд. В. Търново)
Учебник за земляделието или първоначално изучаване на земляделието в училищата и за секиго. Русеучебници1871 (1872 – под загл. Катехизис за земляделието... Цариград)
Две тополи или неожидана среща : Баладабалади1872
Стихотворения и приказки – за ученици и всекиго. 1884;стихотворения1884
Златна Панега1884
Златната стена1887
Ганчо Косерката : Повестповести1890 (1943, 1961)
Женитба1892
Зиналата стена; Женитба; Златна Панега : Повести 1955
Ганчо Секач : Повесть / Сокр. пер. с болг. Валентина Арсеньеваповести1963
Избрани произведения. В 2 т. 1968
Избрани произведения. В 2 т. / Състав. и ред. [с предг. С. Янев]1986
По няколко думи за занаятите, билкарството и поверията на българския народ / Състав. С. Янев1988
Ганчо Косерката / Състав., ред. Ив. Гранитскиповести2003

Книги за Цани Гинчев

АвторЗаглавиеГодина
Минев, Д.Цани Гинчев : За 100-год. от рождението му : Никола Козлев : За 30-год. от смъртта му : Живот и творчество1932
Минев, Д.Цани Гинчев : Лит.-крит. очерк1963