Цветан Стоянов

Стоянов, Цветан Савов (София, 28.01.1930 – София, 3.07.1971). Баща му е книгоиздател, отпечатал е год. I на сп. „Златорог“, майката е учителка. Завършва гимназия (1947) и право в Софийския университет (1952), школа по журналистика (1954). Работи в БТА (1953–1955). Литературен сътрудник във в. „Земеделско знаме“ (1955–1956), редактор в отдел „Критика“ на сп. „Септември“ (1961–1963), безработен, редактор във в. „Литературен фронт“ (1967–1969), научен сътрудник в Института за съвременни социални теории (от 1969). Защитава дисертация „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. до средата на ХIХ в.“ (1970). Дебютира със статията „Вапцаров и неговата вяра“ (в. „Отечествен фронт“, 1947, № 1014).

Стоянов е един от най-добрите и активни български преводачи от английски и руски език пред 50-те и 60-те години със собствени възгледи по въпросите на превода. Превежда и издава поезията на П. Б. Шели (съвм. с Ил. Люцканов, 1959), Р. Гамзатов (съвм. с Бл. Димитрова, 1963), О. Бергхолц (съвм. с Ел. Багряна, П. Стефанов, 1965), У. Уитман (съвм. с Г. Славов, 1965), Дж. Байрон (съвм. с Гр. Ленков, Л. Любенов, 1968), Е. Дикинсън (1971), а също – „Гъливер при великаните“ от Дж. Суифт (1957), „Студеният дом“ от Ч. Дикенс (съвм. с Ат. Славов, 1959), „Преданият приятел“ от О. Уайлд (1961), „Тортила Флет“ (1961) и „Зимата на нашето недоволство“ от Дж. Стайнбек (съвм. с Ал. Стефанов, 1963), „Момчето от Джорджия“ от Ъ. Колдуел (съвм. с Ат. Славов, 1961), „Сияйна зора“ от Дж. Лондон (1962), „Път към висшето общество“ от Дж. Брейн (съвм. с Ал. Стефанов, 1964), „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли (1965), „Книга за джунглата“ от Р. Киплинг (1967) и др.; драмите „Отело“ и „Много шум за нищо“ от У. Шекспир, „Цезар“ и „Клеопатра“ от Б. Шоу. След смъртта на Стоянов в архива му са открити десетки непубликувани преводи на творби от световната класика и от съвременните поети. Голяма част от тях е представена в том от поредицата „Български преводачи“.

Творчеството на Стоянов обхваща произведения от различни жанрове – есета, литературоведски и социалнопсихологически изследвания, литературна критика, повести, роман, пътеписи, диалози, публицистика, стихове. Като студент сътрудничи на периодичния печат с журналистически материали. До 1956 публикува очерци, пътеписи, есета. От средата на 50-те г., когато настъпва времето на зрялото му творчество, до края на живота си печата многобройни литературни статии, рецензии, студии, полемични бележки, както и повестта „Разказ за Кадифе“ (сп. „Септември“, 1965, № 3). Зрелите му публикации са своеобразна симбиоза от белетристика, философия, критика, история и публицистика, като особено трайна линия в творчеството му е диалогът, възкресяващ древния философски диалог. Изявява се като един от най-изтъкнатите специалисти в България по история на европейските литератури, продължава традициите на професорите Ив. Шишманов, Б. Пенев, Ал. Балабанов, М. Арнаудов. Като цяло творчеството на Стоянов е конструирано от две глобални теми – за отчуждението и за културата като общение. „Нишките, които се прекъсват“ е доклад, четен пред писателско събрание, а след това обогатен и издаден в книга. В нея за пръв път у нас в популярна есеистична форма е поставен проблемът за отчуждението. Този мотив е разгледан в дисертацията на Стоянов, която после е обогатена и отпечатана в книга „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“. Замислена е в 3 т., но дори първият не е довършен и е издаден посмъртно от съпругата му А. Войникова. Подобна е и съдбата на последната книга на Стоянов „Геният и неговият наставник“ (сп. „Септември“, 1971, № 11–12) също издадена от А. Войникова с подробни бележки за незавършената финална глава. С личността и творчеството си Стоянов е повлиял плодотворно на критици от своето поколение, както и на по-млади автори.

Произведенията на Стоянов са преведени на англ., бенгали, латишки, нем., рус., сърбохърв., чеш. и др. езици.

Псевд.: Цветко Стоянов

Йордан Василев (текст и библиография Книги от... и Книги за...)

и Велислава Маринова (Статии за...)