Чавдар Ценов

Чавдар Ценов; Държател: Чавдар Ценов, личен архив
Кратка информация
Име Чавдар Ценов Георгиев
Познат катоЧавдар Ценов
Роден
гр. София
Жанровеновели, разкази, романи
ИзданияЛетература, Пламък, Родна реч, Сезон, Страница, Капитал, Литературен вестник, Литературен фронт/форум, Сега, Съвременник, алтера, Артизанин

Ценов Георгиев, Чавдар (София, 24.03.1956). Завършва Френската гимназия в София (1975) и българска филология в Софийския университет (1983). Работил е като редактор на „Книжен свят“, приложение на в. „Литературен форум“ (1997–1999), като репортер, редактор и коректор в периодични издания и издателства, в държавната администрация, в Националния институт за паметниците на културата. Редактор на книги, учебници и учебни помагала.

Белетрист, пише предимно разкази. Автор още на два романа (2012, 2018), на книга с кратки новели (2015) и на едно „съчинение“ – „Удавената риба“ (1999). Първата му публикация е в средношколското сп. „Родна реч“ (1975) – разказът „Короните“, но същинският му дебют е разказът „Кучетата на Томи“ (сп. „Пламък“, 1984). Публикува още в сп. „Летература (Lettre International)“, „Страница“, „Сезон“, „Алтера“, „Съвременник“, „Артизанин“; във в. „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Капитал“, „Сега“, и др.

Разказите на Ч. Ценов се фокусират върху живота на „малкия“ градски човек на границата на вековете, затлачил в излишъците на всекидневието полета на духа, потиснал истинската човешка същност, довел я до раздвоение, до подмяната ѝ с маски и роли. Писателят използва често новелистични похвати на разказване, динамична смяна на граматическите лица на разказвача, умело заплита въображаемо и реално (спомени, сънища, жизнени детайли и съзнание за абсурдност), постигайки така поетика без установени граници, в която се откроява релативността на отношението човек – свят и в която обединяващо е неспокойното съзнание. Едновременно впечатлява със своята експерименталност и се вмества контекстуално в постмодернистичните търсения на литературата ни през 90-те г. на ХХ в. втората книга на писателя – „Удавената риба“, артикулираща по своеобразен начин (вкл. на чисто езиково, а и на графично равнище) разпадането на човешката идентичност, обезсмислянето на човека и други важни теми на десетилетието.

До известна степен прозата на Ценов се родее с българската поезия от 80-те години – с деликатно, почти мълчаливо поставените въпроси за значимостта и смисъла на човешкото пребиваване в света, с надеждата, че все пак от механичното прехождане от час в час, от ден в ден и от място на място има излаз и всеки го носи в себе си.  

Чавдар Ценов превежда от френски език няколко книги, сред които: „За разделението на обществения труд“ от Е. Дюркем (съвм. с Т. Минева; 2002), „Вкореняването“ от С. Вейл (2003); статии за литературния печат, филми за БНТ и др.

Книгите му носят признанието на критиката и на литературните награди. Освен няколко номинации за национални награди Ценов два пъти е награждаван с Националната литературна награда Христо Г. Данов: за сборника с новели „Отклонения наесен“ (2015) и за романа „Накъде тече реката“ (2019); носител на Годишната награда на „Портал Култура“, на наградата на в. „Литературен форум“, на националното литературно отличие Дъбът на Пенчо (2019) за принос в модерната българска литература.  

Негови творби са преведени на нем., мак., исп. и унг. ез.

 

Пенка Ватова