Чудомир

Кратка информация
Име Димитър Христов Чорбаджийски
ПсевдонимЧудомир
Роден
с. Турия (Стара Загора)
Починал
гр. София
Жанровеповести, разкази
ИзданияБарабан, Въртокъщник, Червен смях, Балканска трибуна, Зора, Остен, Казанлъшка искра, Жило, Папагал

Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) (с. Турия, Старозагорска област, 25.03.1890 – София, 26.12.1967). Роден е в селско семейство, което по-късно представя в творчеството си. През 1901 завършва начално образование в родното си село Турия, през 1904 – прогимназия в Казанлък, а след това – старозагорската гимназия „Иван Вазов“ (1906). Заминава за София и се записва в Държавното художествено училище. Като студент е мобилизиран по време на Балканската и Първата световна война. Дипломира се през 1919. По това време е част от софийската бохема, сближава се с младите тогава поети, писатели и художници – Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Георги Райчев, Людмил Стоянов, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Сава Злъчкин и др.

През 1921 се жени за художничката Мара Нонова. В периода 1920–1932 работи като гимназиален учител в Казанлък, принуден е да напусне заради закон, който не позволява двама представители на едно семейство да работят в едно училище. Развива активна дейност като читалищен и музеен деец и краевед. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник „Казанлъшка искра“. През 1929–1930 отива на специализация в Париж: командирован е „да се запознае с методиката и пропедевтиката“ по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена. През 1937 пътува до Рим, Венеция и Римини. От 1938 е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 – народен представител в V-то Народно събрание от район Павел баня. Неизлечимо болен, Чудомир се самоубива през 1967.

Дебютира като художник и хуморист във в. „Балканска трибуна“ (1907), сътрудничи на сатиричните издания от началото на ХХ в. – „Барабан“, „Въртокъщник“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, „Папагал“ и др., като част от работите му са неподписани, а за други използва различни псевдоними. По това време публикува хумористични стихове, епиграми, кратки хумористични разкази и злободневки.

През 1925 е първата му самостоятелна изложба като художник.

Между 1932 и 1940 е редовен сътрудник на в. „Зора“, в който завежда хумористичната страница „Смях и закачки“. Тук излизат популярните му хумористични разкази, които след това са събрани в книгите му.

Разказите на Чудомир, както и рисунките му, с добродушен хумор представят колоритни фигури, преди всичко от родното му село и Казанлък. Те често имат реални прототипи и пресъздават любопитни реални случки, като стилизират устни разкази на персонажите и са близки до фолклора, най-вече до кратките прозаични форми от типа на анекдота, от които черпят сюжети и изразни средства. И обратното – някои от разказите на Чудомир или ефектни фрази от тях започват да се разпространяват устно, да се фолклоризират. Единствената му по-обемна прозаична творба – повестта „Мама“, остава незавършена.

Други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

Произведения на Чудомир са превеждани на рум., рус., словашки, сърбохърв., чеш. и др. езици.

 

Николай Аретов

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Аудиоархив


Чудомир

С чувство за хумор писателят разказва как работи.

Файл: говори за работата си.mp3 (1,93 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Чудомир

ЗаглавиеЖанровеГодина
Нe съм от тях: Весели разказиразкази1935 (1938, 1940, 1942, 1944, 1946)
Аламинут : Весели разказиразкази1938 (1940, 1941, 1942, 1944, 1947)
Нашенци : Весели разкази и драскулкиразкази1939 (1939, 1940, 1942, 1943, 1946, 1948, 2006)
Кой както я нареди : Весели приказкиразкази1940 (1941, 1942, 1943, 1945, 1946)
Консул на Голо-бърдо : Весели разказиразкази1947
Избрани произведения - Второ издание е в съавторство със Светослав Минков и Емил Петровразкази1949 (1950, 1955, 1957, 1960, 1963, 1966, 1968, 1971)
Юмористические рассказыразкази1962
Пестете ни времето : Миниатюри и афоризмиафоризми, миниатюри1969 (1975)
Съчинения : В 3 т. пътеписи, разкази, статии, фейлетони, бележки1969 (1980, 1981)
Нефтяная жила : Избранные рассказыразкази1969
От дела не отрывать : Рассказыразкази1974
Разкази (в съавт. с Петър Пондев )разкази1978
Не из таких я... : Избранные рассказыразкази1980
Под шарената черга : Избрани разкази и фейлетони (в състав. с Драган Ничев);разкази, фейлетони1981
И я че изокам некой ден : Весели разкази и одумкиразкази1988
Еди как си : Весели разкази и одумкиразкази1990
Дневник 1947-1967дневници1994
Точ в точ: Разказиразкази1995
Разкази и фейлетони : В 2 тразкази, фейлетони2001
Събрани съчинения : В 6 танекдоти, карикатури, пътеписи, разкази, спомени, стихотворения, фейлетони2013

Книги за Чудомир

АвторЗаглавиеГодина
Богданов, Иван ГенчевЧудомир : Литературно-критически очерк1961
Матев, Георги Срещи и разговори с Чудомир1978
Колев, Константин Георгиев Живот в провинцията : Размисли и спомени за Чудомир1979
Ничев, Драган Чудомир: Лит.-крит. очерк1980
Димитрова, ЛилияЧудомир1980
Ганева, Невена Димитър Чорбаджийски - Чудомир : 1890-1967 Препоръчителна библиография1980
Богданов, Иван и др.Людмил Стоянов, Чудомир, Ламар в спомените на съвременниците си1981
Пондев, Петър Станев Така ги видях : Спомени и портрети1982
Северняк, Серафим Чудомир : Монография1983
Пенчев, Георги Иванов Чудомир - познатият и непознат нашенец1995
Минчева, Галина (съставител)Чудомир видян отблизо 2009
Димитрова, Антоанета и др.Чудомир и нашето съвремие : [Сб. докл. от юбилейна] научна конференция "125 години от рождението на Чудомир" 2015
Колектив125 години от рождението на Димитър Чорбаджийски : Юбилеен вестник2015