Румен Леонидов
| Кратка информация | |
|---|---|
| Име | Румен Александров Леонидов |
| Роден | гр. София |
| Жанрове | литературнокритически очерци, поезия, стихове, публицистика |
| Издания | Български месечник, Глас, Мост, Родна реч, Факел, Литературен вестник, Средношколско знаме |
Леонидов, Румен Александров (София, 17.05.1953). Завършва техникум по електроника в София и българска филология в Пловдивския университет (1972). Редактор в много литературни издания – сп. „Факел“, „Български месечник“, „Глас“, „Литературен вестник“ и др. Един от основателите на Фондация „Свободно поетическо общество“.
Поет, критик, издател, публицист, преводач. Автор е на десет поетически книги. Дебютира със стихове във в. „Средношколско знаме“ и сп. „Родна реч“ (70-те години на ХХ в.). През 1977 излиза първата му стихосбирка „Предупреждение“ (в сборно издание заедно с Венко Евтимов и Иван Матанов). Леонидов бързо се утвърждава като един от най-ярките и нестандартни поети на поколението от 80-те години на ХХ в. Сътрудничи на самиздатските списания „Глас“ и „Мост“ и е сред основателите на „Литературен вестник“. Веднага след промените ръководи издателството на „Свободно поетическо общество“, в което излизат десетки стихосбирки на млади автори, част от тях под негова редакция. Принадлежи към поетите, които са негативно настроени към литературния канон и обществения климат във времето на социализма и не се бои пряко да заяви своето недоволство. Изключителната острота и ангажираност се налагат особено силно във втората му стихосбирка „И огънят си спомни за искрата“ (1982). Тук са основните теми и мотиви в поезията на Леонидов, последователно разработвани в следващите му книги: за страха и подчинението пред авторитетите, за уродливостта на властта и трагиката на обречената воля за свобода, тук е отказът да се следват клишетата на общността и търсенето на автентичност в маргиналните територии на големия град. „Голям и малък“ (1990) обхваща голяма част от стиховете, печатани в самиздат – тук Коньовица е превърната в поетична територия, а поетът сам нарича себе си „Румботавър“. Темата за подчинението и премълчаването е особено ярко акцентирана, както и феноменът на духовното изхабяване, особено убедително разработен в стихотворението „Губя чувства“. Редица стихотворения са изцяло преработени в следващите му книги, за да бъдат изведени като смислови ядра в антологичната „Класически парчета“ (1999) – „Под мантията на вярата“ и особено „Ако Лазар“, своеобразен автоманифест, преосмислящ гротескно библейския мит като отказ от възкресение, с който отказ поетът се самоидентифицира. Особена част от поезията на Р. Леонидов съставляват циклите „Утопии“, „Марш на мира“ и голяма част от тези в „Нощта на продавача“ (1997), които по своята метафизична ярост и езикови парадокси напомнят донякъде поезията на Алън Гинсбърг.
Румен Леонидов е необичайно рязък и контрастен поет, без мекота и полутонове, но с непогрешим усет за абсурдното, доловимо в конкретния детайл. За него поезията е преди всичко провокация, изстъпление – в някакъв смисъл стиховете му продължават поетиката на Константин Павлов, но с различен тембър и изразни средства. Характерна за поезията му е и автоиронията – поетът интерпретира сам себе си като подвластен на сблъсъка между духовното и профанното, без да си спестява и полагащата му се част от гротескното отношение към околния свят.
В чужбина са издавани три негови поетически книги: „Камък в блатото“ (1998, Скопие), „Край на митологията“ (2007, Варшава) и „С върха на езика“ (2009, Любляна). Известен е и с публицистичните си статии и есета, част от които са събрани в сборника „Уплашеният човек“ (2011).
Румен Леонидов е и преводач на поезия – особено внимание заслужават преводите му на Вл. Висоцки и Б. Виан. Задно с Георги Борисов редактира сп. „Факел“, а след това ръководи едноименното издателство и редактира сайта Fakel.bg, който става носител на Националната награда Христо Г. Данов.
Носител е на следните литературни награди: Международна награда за поезия (Рим, 1995), Първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2008), награда Иван Николов (2011), Кристалът на Виленица (2012) – най-високата литературна награда на Словения, Първа награда на хумористичния конкурс Каунь (Хасково, 2010) и др.
Стихове на Р. Леонидов са включени в антологии на българската поезия, издадени в чужбина. Преведени са на алб., англ., гр., нем., пенджаби, рум., рус., унг. ез.
Едвин Сугарев
Библиографията е изготвена от Аделина Германова
Книги от Румен Леонидов
| Заглавие | Жанрове | Година |
|---|---|---|
| И огънят си спомни за искрата : Стихове | поезия | 1982 |
| Голям и малък : [Стихотворения] | поезия | 1990 |
| Неточните размери на живота : Стихове | поезия | 1995 |
| Край на митологията | поезия | 1997 (2009) |
| Нощта на продавача : Проза в стихове | поезия | 1997 |
| Камен во блатото / Избор и препев од буг. Ефтим Клетников | поезия | 1998 |
| Класически парчета : Избрано | поезия | 1999 |
| Z vrha jezika (Ljubljana) | 2009 | |
| Сляпа неделя : Освещения, съновидения, опрощения, откровения, озарения | 2011 | |
| Уплашеният човек : Есета | есета | 2011 |
| Румботавър : Стихове 1976-1996 | стихове | 2013 |
| Деветият кръг на рая : Есета | есета | 2016 |
| Панихиди за птици и поети | проза | 2020 |
| Покаяние Господне : Просъници, бдения, сънописи | стихотворения | 2020 |
