Румен Леонидов

Румен  Александров Леонидов
Кратка информация
Име Румен Александров Леонидов
Роден
гр. София
Жанровелитературнокритически очерци, поезия, стихове, публицистика
ИзданияБългарски месечник, Глас, Мост, Родна реч, Факел, Литературен вестник, Средношколско знаме

Леонидов, Румен Александров (София, 17.05.1953). Завършва техникум по електроника в София и българска филология в Пловдивския университет (1972). Редактор в много литературни издания – сп. „Факел“, „Български месечник“, „Глас“, „Литературен вестник“ и др. Един от основателите на Фондация „Свободно поетическо общество“.

Поет, критик, издател, публицист, преводач. Автор е на десет поетически книги. Дебютира със стихове във в. „Средношколско знаме“ и сп. „Родна реч“ (70-те години на ХХ в.). През 1977 излиза първата му стихосбирка „Предупреждение“ (в сборно издание заедно с Венко Евтимов и Иван Матанов). Леонидов  бързо се утвърждава като един от най-ярките и нестандартни поети на поколението от 80-те години на ХХ в. Сътрудничи на самиздатските списания „Глас“ и „Мост“ и е сред основателите на „Литературен вестник“. Веднага след промените ръководи издателството на „Свободно поетическо общество“, в което излизат десетки стихосбирки на млади автори, част от тях под негова редакция. Принадлежи към поетите, които са негативно настроени към литературния канон и обществения климат във времето на социализма и не се бои пряко да заяви своето недоволство. Изключителната острота и ангажираност се налагат особено силно във втората му стихосбирка „И огънят си спомни за искрата“ (1982). Тук са основните теми и мотиви в поезията на Леонидов, последователно разработвани в следващите му книги: за страха и подчинението пред авторитетите, за уродливостта на властта и трагиката на обречената воля за свобода, тук е отказът да се следват клишетата на общността и търсенето на автентичност в маргиналните територии на големия град. „Голям и малък“ (1990) обхваща голяма част от стиховете, печатани в самиздат – тук Коньовица е превърната в поетична територия, а поетът сам нарича себе си „Румботавър“. Темата за подчинението и премълчаването е особено ярко акцентирана, както и феноменът на духовното изхабяване, особено убедително разработен в стихотворението „Губя чувства“. Редица стихотворения са изцяло преработени в следващите му книги, за да бъдат изведени като смислови ядра в антологичната „Класически парчета“ (1999) – „Под мантията на вярата“ и особено „Ако Лазар“, своеобразен автоманифест, преосмислящ гротескно библейския мит като отказ от възкресение, с който отказ поетът се самоидентифицира. Особена част от поезията на Р. Леонидов съставляват циклите „Утопии“, „Марш на мира“ и голяма част от тези в „Нощта на продавача“ (1997), които по своята метафизична ярост и езикови парадокси напомнят донякъде поезията на Алън Гинсбърг.

Румен Леонидов е необичайно рязък и контрастен поет, без мекота и полутонове, но с непогрешим усет за абсурдното, доловимо в конкретния детайл. За него поезията е преди всичко провокация, изстъпление – в някакъв смисъл стиховете му продължават поетиката на Константин Павлов, но с различен тембър и изразни средства. Характерна за поезията му е и автоиронията – поетът интерпретира сам себе си като подвластен на сблъсъка между духовното и профанното, без да си спестява и полагащата му се част от гротескното отношение към околния свят.

В чужбина са издавани три негови поетически книги: „Камък в блатото“ (1998, Скопие), „Край на митологията“ (2007, Варшава) и „С върха на езика“ (2009, Любляна). Известен е и с публицистичните си статии и есета, част от които са събрани в сборника „Уплашеният човек“ (2011).

Румен Леонидов е и преводач на поезия – особено внимание заслужават преводите му на Вл. Висоцки и Б. Виан. Задно с Георги Борисов редактира сп. „Факел“, а след това ръководи едноименното издателство и редактира сайта Fakel.bg, който става носител на Националната награда Христо Г. Данов.

Носител е на следните литературни награди: Международна награда за поезия (Рим, 1995), Първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2008), награда Иван Николов (2011), Кристалът на Виленица (2012) – най-високата литературна награда на Словения, Първа награда на хумористичния конкурс Каунь (Хасково, 2010) и др.

Стихове на Р. Леонидов са включени в антологии на българската поезия, издадени в чужбина. Преведени са на алб., англ., гр., нем., пенджаби, рум., рус., унг. ез.

 

Едвин Сугарев

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Румен Леонидов

ЗаглавиеЖанровеГодина
И огънят си спомни за искрата : Стихове поезия1982
Голям и малък : [Стихотворения] поезия1990
Неточните размери на живота : Стихове поезия1995
Край на митологията поезия1997 (2009)
Нощта на продавача : Проза в стиховепоезия1997
Камен во блатото / Избор и препев од буг. Ефтим Клетниковпоезия1998
Класически парчета : Избранопоезия1999
Z vrha jezika (Ljubljana)2009
Сляпа неделя : Освещения, съновидения, опрощения, откровения, озарения 2011
Уплашеният човек : Есета есета2011
Румботавър : Стихове 1976-1996 стихове2013
Деветият кръг на рая : Есета есета2016
Панихиди за птици и поети проза 2020
Покаяние Господне : Просъници, бдения, сънописистихотворения2020