Стоян Илиев

Илиев, Стоян (Стоян Илиев Димитров) (с. Маломир, Ямболска обл., 2.05.1932 – София, 5.02.2004). Завършва педагогическото училище в Ямбол и философия в Софийския университет (1958). Работи като редактор във в. „Народна младеж“ (1958–1960), завеждащ отдел „Критика“ на сп. „Септември“ (1963–1966), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1966–1967) и на издателство „Български писател“ (1969–1971). През 1963 защитава кандидатска дисертация в Московския университет на тема „Диалектика на субективното и обективното в лириката“, а през 1979 – докторска дисертация с труда си „Естетическите програми на френските и руските символисти“. Работи в Института за литература към БАН (1967–2004), а от 1997 до 2003 преподава в Шуменския университет.

Стоян Илиев е литературовед с много широк профил на научни интереси. Изявява се като оперативен критик, автор на портрети и очерци за български писатели, изследовател на българския и европейския символизъм, на любовната лирика и темата за жената, на руската литература на ХХ век. Първите му публикации в литературния печат са рецензии от края на 50-те години, в които се проявява като талантлив, взискателен и толерантен към оригиналните художествени търсения критик. Но предпочитаните от него литературоведски жанрове са портретът, очеркът и монографичното изследване за отделни автори. Създава книги и студии за много български писатели от различни поколения (П. Яворов, Д. Дебелянов, Т. Траянов, Н. Лилиев, Ем. Попдимитров, Ем. Станев, Н. Хайтов, Ив. Петров и др.). Характерно за неговите изследвания е стриктното придържане към конкретните факти, на основата на които гради концепциите си и интерпретира автори и проблеми.

Стоян Илиев е сред най-добрите познавачи и най-авторитетните изследователи на символизма в България. За няколко десетилетия работа в тази област той създава задълбочени портрети и монографии за основните представители на това направление у нас, но изследва също и най-значимите критици и литературни издания, свързани със символизма (Ив. Радославов, Д. Кьорчев; „Звено“, „Везни“, „Хиперион“).

В последното десетилетие от живота си насочва вниманието си към българската любовна лирика и т.нар. „женски въпрос“. А последната му книга – „Лице в лице със смъртта“ (2004), е новаторско и интригуващо изследване за самоубилите се български поети, търсещо дълбоките причини за тяхното решение да сложат край на живота си.

Стоян Илиев е съставител, редактор и автор на встъпителни текстове на емблематични сборници, широко използвани от академичната общност и днес, сред които „Слово и символ. Из естетиката на европейския символизъм“ (1979), „Яворов. Раздвоеният и единният. Нови изследвания“ (1980), „Блуждаеща естетика. Българските символисти за символизма“ (1992), „Литературната задруга „Хиперион“ (1996), на христоматии и антологии на руската модерна поезия.

Андрей Ташев

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева