Албена Хранова

Хранова, Албена Владимирова (Пловдив, 12.05.1962). През 1985 завършва славянска филология в Пловдивския университет и гради в него академичната си кариера. През 1995 защитава дисертация на тема „Към въпроса за спецификата на българската лирика за деца до Втората световна война в литературно-исторически ракурс“ и получава научната степен „доктор по филология“. Доктор на науките (2010) с дисертация на тема „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХIХ-ХХ век: теоретични рамки и казуси“. През 1998 става доцент по българска литература, а през 2011 – професор по социология, антропология и науки за културата.

Албена Хранова е поет, литературен историк, културолог и критик. Като поет дебютира със стихосбирката „До отвъд“ (1984), а през 1990 излиза и втората ѝ поетическа книга „Жена в сянката“. Отличителни белези на поезията ѝ са: философската интерпретация на темите за самотата, живота, смъртта, любовта, времето; библейските мотиви; усетът към детайла; образният, плътен език.

Първата ѝ статия – „За един текст и две творби на Асен Разцветников“, излиза през 1990 в сп. „Деца, изкуство, книги“. Сътрудничи на в. „Култура“, сп. „Критика и хуманизъм“, сп. „Следва“ и др. Научните ѝ интереси водят към интертекстуалността (разгърната в книгата „Български интертекстове“); историографията (дълбинно систематизирана в „Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век“); образа на езика в литературата (обширно проучен в двете ѝ изследвания „Литературният човек и неговите български езици“ и „Езикът и неговите речи“); детската литература (нестандартен интертекстуален поглед към класически западноевропейски приказни образци в изследването „Подстъпи към приказката (Пепеляшка – Cendrillon и Ashenputtel)“; изследвания за автори от периода на българския модернизъм в лицето на Пейо Яворов („Яворов. Диалектика и алхимии“), но също и за съвременни писатели като Георги Господинов („Георги Господинов – разроявания“). Друго важно нейно изследване е „Двете български литератури. Граници на лирическия контекст“.

Албена Хранова е от българските литературоведи, които най-умело изграждат текстовете си чрез множество интертекстуални връзки. Стилът ѝ на писане е специфичен и се гради върху усъмняване, самонаблюдение и постоянна интертекстуалност. Като изследовател, тя е привлечена от дълбочини, скрити специфики на творбата и от характерни похвати на писане на даден творец. Това най-ясно проличава в книгата ѝ „Георги Господинов – разроявания“, в която е разгърнат нестандартен прочит и анализ на ключови произведения на писателя, като „Писма до Гаустин“, „Черешата на един народ“ и др. Тя предлага в изследванията си нови оптики на четене, като разгръща мрежа от значения – книгата ѝ „Подстъпи към приказката (Пепеляшка – Cendrillon и Ashenputtel)“ е блестящ пример за това. В това изследване съвременният прочит на приказки като „Магарешката кожа“ и „Снежанка“ е положен върху нестандартна разроена плоскост от психоаналитични значения.

Хранова участва активно в литературния живот с оперативна критика и е носител на наградата за литературна критика на СБП за „Двете български литератури: граници на лирическия контекст“ (1992), връчена ѝ през 1993.

 Публикува в чужди научни списания на англ., чеш. и нем. ез.

Боряна Владимирова