Александър Теодоров-Балан

Теодоров-Балан, Александър Стоянов (с. Кубей, Украйна, 27.10.1859 – София, 12.02.1959). Роден е в семейството на сливенски бежанци. Получава средното си образование в Болград. Следва славянска филология в Лайпциг и Прага. В Прага защитава дисертация на тема „За звука „ь“ в новобългарския език“ и става доктор по философия (1884). След завръщането си в България учителства в Пловдив. Оттам е преместен в София и до 1888 е началник на средното образование в Министерството на просвещението. Съосновател и пръв ректор на Висшето училище (дн. Софийския университет) – 1889. Впоследствие е избиран за ректор в още два мандата (1896–1897 и 1902–1903). Декан е на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905). Като редовен професор във Висшето училище, преподава обща славянска етнография и диалектология, както и история на българския език. Наред с тези дисциплини преподава славянска и българска литература в качеството си на титуляр на Катедрата по българска литература (1893–1907, 1910–1934). Междувременно е главен секретар на Българската екзархия (1907–1910) и председател на Българския туристически съюз (1901–1921). През 1914 Балан е сред основателите на зидарската ложа „Заря“, а по-късно членува и във въздържателната ложа „Човещина“, основана през 1924 като клон на Ордена на тамплиерите. От 1884 е член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1922 и на Българския археологически институт. Почетен доктор на Софийския университет (1939).

Първата публикация на Ал. Теодоров-Балан е преводът му на хумористичния разказ „Целувка“ от чешката писателка Каролина Светла в подлистник на в. „Народний глас“ (1880, № 77). Заедно с Ив. Шишманов, Л. Милетич, Б. Цонев и др. редактира първото издание на сп. „Български преглед“ (1893–1900), където освен статии по езиковедски въпроси публикува и рецензии за творби на Ст. Михайловски, М. Георгиев, К. Христов, Ц. Церковски. Балан редактира също годишника „Летоструй“ (1909–1912) и сп. „Български турист“, а заедно с Дим. Мишев и Р. Х. Маркъм е редактор и на масонското сп. „Полет“, което излиза от 1923 до 1925. Публикува още в Годишника на Софийския университет, сътрудничи на сп. „Българска сбирка“, „Демократически преглед“, „Училищен преглед“, „Периодическо списание“, „Българска мисъл“, „Брезда“, „Отечество“, в. „Развигор“ и в специализираното за славянска филология сп. „Български преглед“ с уредник Ст. Романски. Заедно с Н. Николаев ученият е уредник на сп. „Книгописец“ и е сред уредниците на кратковременните списания „Родно изкуство“ (1914) и „Седмичен преглед“ (1917). Наред с активното си сътрудничество в периодиката, Балан изнася множество лекции и беседи чак до преклонната 90-годишна възраст.

Основател на систематизираната дисциплина българска филология, ученият е автор на стотици книги, учебници, помагала, монографии, студии, статии и бележки. Включвайки издадения през 1893 „Български книгопис. Дял първи. От времето на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641–1878)“ към капиталния си труд „Български книгопис за 100 години (1806–1905)“ (1909), той полага и основите на българската библиография. Макар че научната му дейност е съсредоточена върху граматическия строеж на българския език, на неговата история, на фонетиката, лексикологията и правописа му, Теодоров-Балан поставя също началото и принципите на изграждане на хомогенна периодизация на българската литература и е първият неин историк, обхващайки в „Българска литература“ (1896) периода на нейното развитие от Кирил и Методий до края на ХІХ в. Освен литературен историк ученият е и първият историк на книжовния ни език със студията „Към историята на българския език. Българският книжовен език и правопис“ (1890).

Редица трудове на Ал. Теодоров-Балан са и днес христоматийни източници на познание за структурата и развитието на езика, където е и същинският му принос за българското езикознание – „Принос към историята на българския правопис“ (1924), „Нова българска граматика“ (1940), критическото изследване „Състояние на българската граматика“ (1947), отделни изследвания върху етимологията, словообразуването, лексикологията, диалектологията. Балан изгражда точен понятиен инструментариум, отнасящ се до методологията и теоретичните основи при изследване на книжовния и разговорния език. Изключително сериозно и постоянно внимание той отделя на правописа и правоговора, води борба за чистотата, за опростените и ясни изразни възможности на езика. Въпреки че за тази борба е иронизиран от творци като К. Христов, Хр. Смирненски, Чудомир, Балан създава нови думи, които се употребяват и днес – „гледище“, „становище“, „поява“, „предимство“, „възглед“, „творба“, „общуване“ и др. Освен универсално ерудиран езиковед той е вещ познавач и анализатор на художествената литература. Наред с трудовете върху предосвобожденски писатели като Паисий и Софроний Врачански, ученият обстойно разглежда поезията на Ив. Вазов, рецензира романа „Бена“ на А. Страшимиров, подробно се спира на стихосбирките на Н. Ракитин, с които поетът е удостоен през 1924 с наградата от фонда „Вазов“, посвещава отделно внимание на произведения на Ст. Заимов и К. Гълъбов. Превежда от чешки и немски език. 

Псевд.: А. Нанай, П. Д. Атебе, А. Т., Т., Ъ.

Румен Шивачев

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова