Асен Разцветников

Разцветников, Асен (псевд. на Асен Петков Коларов) (с. Драганово, Великотърновска обл., 2.11.1897 – Москва, 30.07.1951). Завършва гимназия в Търново (1916). Работи като телеграфист на гара Горна Оряховица (1918). Участва в Общата транспортна стачка (дек. 1919 – ян. 1920). Разцветников следва славянска филология в Софийския университет (от 1920). Посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921–1922). Завършва право в Софийския университет (1926). Учителства в механо-техническото училище в Габрово (1927–1929). През 1929 няколко месеца е лектор по немски език в III мъжка гимназия в София, но понеже няма завършено висше филологически образование, напуска и се отдава на литературен труд – пише стихове, превежда от старогрц., фр., нем. и рус. език. През 1938 посещава Париж. След 9 септ. 1944 работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.

За пръв път печата през 1917 в сп. „Българан“ – стихотворението „Непознатата“ (Спомени от школата) – 28 октомври, бр. 382, г. VIII с псевдонима Anrie. През 1919 и 1920 сътрудничи на списанията „Червен смях“, „Звънар“, „Младеж“, на вестниците „Работнически вестник“, „Звезда“, „Смях и сълзи“. Заедно с Ангел Каралийчев списва рубриката „Прашец от разни цветя“ на в. „Звезда“. Близък приятел е с Хр. Смирненски. След 1923 Разцветников сътрудничи на сп. „Нов път“, редактирано от Г. Бакалов, и на в. „Наши дни“. Разцветников е един от „четворката“ от „Нов път“ – А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев и Г. Цанев. В края на 1924 избухва спор за т.нар. „втори период“ от творчеството на П. К. Яворов и четиримата взели участие в литературно четене в Софийския университет по случай 10-годишнината от смъртта на П. К. Яворов, са обвинени в „общоделство“ с буржоазията. Те напускат „Нов път“. Разцветников е привлечен от Вл. Василев в сп. „Златорог“. Първата му книга е „Жертвени клади“. По повод на това е наречен един от поетите „септемврийци“. Баладичната форма, миньорният тон и елегичното доминират, но е изразена и вярата в народностната сила и дух. Апокалиптичните картини и метафори отразяват опозицията родно/общочовешко. Писателят изживява с близко до фрустрацията чувство от загубата на идеалите. Поезията му става все по-дълбоко песимистична, с депримиращи нюанси. Параноидната нагласа у Разцветников се задълбочава. В последвалата книги „Двойникът“ поетът отразява светът като засада и заплаха. Задълбочават се мъчителните въпроси „Има ли Бог?“, „Исус забравен ли е на кръста?“. Поетът тръгва по своята Голгота с ранимостта на един Дон Кихот. „Планински вечери“ отразяват разпада на поетовия Аз. Тук спомените са „черни ковчези“. Все по силна е носталгията по родното място в този неприютен голям и чужд град. На места поетичният слог е лаконичен и изчистeн до степен на притчовост. Разцветников е автор и на едноактната драма „Подвигът“, посветена на Априлското въстание. Лириката на Асен Разцветников е една от най-ярките психологически подплатени поезии в българската литература.

Разцветников, както и други автори, е привлечен към литературата за деца от Ран Босилек. Постепенно той се утвърждава като един от най-талантливите поети за деца. Той е редактор (1937–1944) заедно с Лъчезер Станчев, Ем. Коралов, Ц. Цветанов на в. „Весела дружина“. Първата книга за деца на Разцветников е „Юнак Гого“ – 1931. Още в нея проличава оригиналният, нестандартен почерк на поета в подхода му към темите за деца. Поетът говори за детските желания, за стремежа към лидерство. Разцветников открива света през очите на детето – с необичайния поглед, хумора, нонсенса. Следващата година (1932) излиза книгата „От нищо – нещо. Весели приказки и гатанки“. Приказките на Разцветников са римувана и ритмувана проза – характерна за този период от детската ни литература. Гатанките му се отличават с лаконичност, изненада и умоподбудителност. Авторът доказва своя вкус към нюанса и детайла. През 1948 излиза книгата му „Познай що е? 100 нови гатанки“. Дори самото заглавие ни говори за изобретателността и поетичния и игрови потенциал на автора. Само майстор на словото и писател с толкова изобретателност, идеи, въображение и креативност може да създаде 100 гатанки в една книга. В детските гатанки и стихотворения поетът разкрива сложния детски свят, претворен през играта. Той е автор на творби за деца, в които без всякакъв дидактизъм разкрива сложните житейски въпроси пред детето, които то, с оскъдния си опит, трябва да решава. Екзистенциалните търсения в порастването на детето са предадени от Разцветников чрез лирически творби, които стават емблематини и христоматийни образци в литературата ни за деца.

Разцветников е един от най-добрите преводачи в българската литература: „Херман и Доротея” (1929, 3 изд.) от Й. В. Гьоте, „Тартюф” (1937, 19 изд.) от Молиер, откъси от „Илиада” (1933, 12 изд.) от Омир. Широката поетическа кутура и талант, неговатата етичност и деликатност в отношенията правят Асен Разцветников една от най-значимите фигури в българската култура. Неговата поетика може да се определи като осланяща се на силата на ранимостта.

Превеждан е на исп., рус., фр. ез.

Псевд.: Анри, Хенри Фей, Фей, Кент, Симо Веслар, Пчела 2, Пчела 4, Чаррик, Денчо Етърски, Пчела, Пчела 1 и др.

Росица Чернокожева

 Библиографията е изготвена от Нина Зафирова