Борю Зевзека

Борю Зевзека (псевд. на Борис Николов Руменов) (София, 27.12.1884 – София, 10.10.1944). Завършва Първа софийска мъжка гимназия. Следва литература в Софийския университет, но напуска и заминава за Виена, където учи в театрална школа, а след това за Загреб, където завършва драматургия и актьорско майсторство. Назначен е за артист в театъра в гр. Фиуме (дн. Риека, Хърватия). През 1908 се завръща в България и дебютира с успех на сцената на Народния театър. Заедно с това сътрудничи на българския хумористичен печат. Публикува текстове в сп. „Барабан“ (което между 1908 и 1910 излиза под заглавието „Стар барабан“), като от началото на 1909 до последния му брой, излязъл през ноември 1921, с малки прекъсвания е и негов редактор, а от 1916 – и негов издател. Успява да привлече за сътрудници на списанието много талантливи хумористи, като Д. Подвързачов, Чудомир, Р. Алексиев, Д. Дебелянов, Хр. Смирненски и др. Създава и редактира хумористичните рубрики на вестниците „Утро“ и „Дневник“, наречени съответно „Кукуригу“ и „Кудкудяк“. Сътрудничи още на вестниците „Зора“, „Слово“, „Свободна реч“, „Нашенец“, „Вестник на вестниците“, „Днес“ и др. Включва се като доброволец в Балканската война, където е адютант на поета Тр. Кунев. През 1913 завършва Школата за запасни офицери в Княжево. Участва в Междусъюзническата и Първата световна война като подпоручик. През 1913 създава един от първите фронтови театри в България – Полевия военен театър към Първа пехотна софийска дивизия. През 1920 заедно със съпругата си Цв. Руменова постъпва като артист в новосформирания оперетен театър „Ренесанс“. Изпълнява главната роля във филма „Весела България“ (1928, реж. Б. Грежов). През 1928 създава пътуващ театър, с който изнася преставления из цяла България. Този театър просъществува до 1933. По време на Втората световна война води свое хумористично предаване в Радио София.

Борю Зевзека има големи заслуги за развитието на птицевъдството в България. Той е един от създателите на Балканския птицевъден съюз, на Софийското птицевъдно дружество „Птица“, на Българския птицевъден съюз и на Българската птицевъдна кооперативна централа. Редактира в. „Кооперативно птицевъдство“ (от втората половина на 1942 до края на излизането на вестника през 1944) и рубриката „Птицевъдство“ на в. „Заря“. Води курсове по птицевъдство в цялата страна.

На 10 октомври 1944 двама въоръжени мъже нахлуват в дома на Борю Зевзека и под предлог, че е арестуван, го вземат със себе си. По-късно тялото му е открито в Перловската река. Според спомени на съвременници (Цв. Руменова, Ат. Душков) един от убийците е поетът Станислав Вихров, който е планирал да убие и Елин Пелин, но последният му избягал.

Борю Зевзека е творческа личност с много и разностранни таланти. Той е писател, актьор, драматург, журналист, разказвач, декламатор, имитатор. Името му се свързва с въвеждането на неелитарната смехова култура в литературния печат и на сцената. Публикува в българската периодика от 1905. Автор е на над 700 хумористични произведения: анекдоти, драматически сценки, злободневни антрефилета, политически памфлети, епистоларни творби, пародии, фейлетони, разкази, комедии, оперети. Хуморът му обикновено е добродушен, но понякога преминава в остра сатира и сарказъм. Сред основните теми в творчеството му е изостаналото положение на българската провинция и на България изобщо („Откраднатата крава“, „Такъв е занаятът“ и др.). Към тази група се отнасят и творбите му, пародиращи плачевното състояние на родния театър и отношението на обикновения българин към това изкуство (разказът „Дон Кихот Таласъмски“ и продължението му „Богиня Мелпомена в с. Таласъмово“, „Селска публика“ и др.) Майсторски осмива консерватизма и невежеството на българите, парвенющината, женското лицемерие, нездравите семейни отношения. Много от разказите му с провинциални сюжети диалогизират с текстове на Елин Пелин, Чудомир и Р. Алексиев.

В част от творбите си Борю Зевзека засяга темата за порочните отношения между балканските страни. Такава е пиесата му „Балканската комедия“ (играна още от 1913, публикувана през 1915 в Календар „Барабан“; впоследствие разширена и публикувана в самостоятелна книга през 1918) – политически фарс с главен герой Бай Ганьо. Играе се с голям успех на сцените в цялата страна, поставяна е и от Полевия театър, понякога на самата бойна линия.

Борю Зевзека осъществява забележителен преход между изкуствата чрез т.нар. „барабански вечери“, „барабански утра“ и чрез специалните програми, изнасяни на много места в България, където сюжетите от страниците на „Барабан“ се разиграват на живо.

Превежда от исп. и побългарява комедията на Х. М. Брана „Жълтото яйце“ (1928).

Други псевд.: Б. З., Борчо, Безе, Борзек, Бобо, д-р Брум, Бора Зевзекич, Зевзек ефенди и др.

Андрей Ташев 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова