Васил Карагьозов

Карагьозов, Васил Георгиев (Ямбол, 23.11.1889 – София, 09.05.1925). В ранна детска възраст остава кръгъл сирак. Въпреки тежките условия на живот успява да завърши прогимназия в Ямбол и гимназия в Стара Загора и Пловдив (1907). За кратко време учителства в родния си край, където се увлича по левите идеи и става член на съюза „Пролетарий“. Завършва успешно шестмесечните курсове по френски език и литература в Университета в Гренобъл (1909). Назначен е последователно за прогимназиален учител в Карнобат (1909–1910), за учител по френски език в Казанлъшкото мъжко педагогическо училище (1910–1911) и в Ямболското смесено педагогическо училище (1911–1912). През 1912 е мобилизиран в Балканската война, като се включва в боевете при Одрин; участва и в Междусъюзническата война (1913). През 1914 семейството на Карагьозов живее в Казанлък, където той, заедно с Т. Павлов, подготвя за издаване литературно списание „Слънце“, но през 1915 е мобилизиран като полкови писар в Първата световна война, което осуетява публикуването на изданието. През 1917 е изпратен в София, където завършва Школата за запасни офицери като запасен подпоручик. След края на войната отново живее и учителства в Ямбол. През 1920 Карагьозов се премества в София и до 1922 е учител в Първа мъжка гимназия. След това напуска учителстването и става кореспондент на френски и немски език, а после и директор на фирмата „Георги Кабакчиев“ в София. След атентата в храма „Св. Неделя“ (16.04.1925) е арестуван, съден и онеправдан; на излизане от процеса е отвлечен и на 09.05.1925 е обявен за „безследно изчезнал“. През 1954 Върховният съд на НРБ съобщава, че поетът е убит в казармите на Софийския гарнизон.

Карагьозов пише стихове и превежда от френски и руски език от ученическите си години до края на живота си. Първото му публикувано стихотворение е „Есенна песен“ (сп. „Съвременник“, 1908), а първите му преводи са на разкази на Мопасан. Сътрудничи на множество периодични издания: списанията „Просвета“, „Литературна беседа“, „Учителско дело“, „Тракийска лира“, „Знание“, „Бисери“, „Листопад“, „Венец“, „Отечество“, вестниците „Тунджа“, „Социалистически преглед“, „Народ“, „Българан“ и др.; през 20-те години вероятно общува и с писателите около сп. „Пламък“ на Гео Милев.

Първата книга на Карагьозов – „Пролетарски песни“ (1908), излиза под стриктната редакция на учителската група на „Пролетарий“ в Ямбол и съдържа стихове и прозаически творби. Стихотворенията са тенденциозно пропагандни, технически неиздържани, твърде сходни с поетиката на Д. Полянов. Отличават се и с разпознаваемо, на места несръчно епигонство на Ботев. Това е поезия, подчинена на лозунга, схематична, бедна като образност и основно организирана около сдвоения от типа: сити господари – гладни сиромаси, роби – потисници, борба – примирение и пр. Втората книга на Карагьозов – стихосбирката „Отронени листа“ (1912), носи много от белезите на първата – например отявлената вътрешна диалогичност. Макар повечето от творбите също да са идеологически предопределени, художествената образност тук е по-богата и сложна, а на места се долавят тоналностите на индивидуалистичната и символистичната лирика. Стихосбирката е подчинена на две начала: „есенното“ – меланхолното, модерно-индивидуалното, личното, „лиричното“ („Меланхолия“, „Очакване“, „Стремеж“, „Сонети“ I и II), и „пролетното“ – колективно ангажираното, пролетарското, социалното негодувание, оптимистичното визионерство („Топлият дъх на пролетта“, „Буреносци“, „За бодра дейност“).

Стиховете, които Карагьозов пише по време на войните, са организирани в два цикъла: „Трепети и сълзи“ (1912–1914) и „На война“ (1915–1919) и са издадени след 1944. Всички стихотворения от тях – около 70 на брой, са посветени на темата за войната, наситени са с потресното усещане от войната, с болката от безсмислената „кървава жътва“, като не може да се каже, че този искрен пацифизъм е идеологически формиран. По време на Първата световна война поетът пише и поемата „Годеж“, която също е посветена на военната тема, но остава незавършена.

Карагьозов е автор и на няколко драматически произведения – драмата „Двете царици“, детската пиеса „Вълшебните ягоди“ и пиесата „Тайните на Вардар“, публикувана през 1921 и носеща много от белезите на символистичната драма. Като либрето по „Двете царици“ Г. Атанасов започва да пише музикална драма, а по „Тайните на Вардар“ композиторът Й. Чешмеджиев пише опера и през март 1920 с успех е изнесено концертно изпълнение на части от нея в Ямбол. По време участието си в Първата световна война поетът пише подробен дневник, по-късно онасловен „Пътни бележки (1915–16 г.)“. В много отношения този дневник е съпоставим с „Холера“ на Л. Стоянов. Той дава богат материал за реалния образ на войната, видян през очите на пряк участник, и съдържа редица детайлни наблюдения върху бита и етнологичните характеристики на жителите на Македония по това време. Оставя огромен епистоларен архив – около 820 писма, повечето адресирани до съпругата му Иванка Манчева.

Карагьозов превежда от руски, френски, немски, а през 20-те години и от английски език творби на Лабрюер, П. Верлен, М. Горки, Х. Хайне, А. Амиел, С. Прюдом, Т. Готие, П. Биш Шели, М. Деборд-Валмор. Негов е първият превод на български език на „Интернационалът“ на Й. Потие, както и на „Мадам Бовари“ на Флобер.

Псевд.: Дядо Мраз, Franc maçon, Обозен вампир

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева