Веса Паспалеева

Паспалеева, Веса (псевд. на Веселина Владимирова Караманова), (Кюстендил, 3.03.1900 – София, 22.02.1980). Баща ѝ е видният обществен деец и историограф на Кюстендил, адвокатът Владимир Алексов Караманов, майка ѝ Пенка Караманова е от Котел и също е общественичка. След завършването на Девическата гимназия в Кюстендил (1919) записва славянска филология в Софийския университет, но не успява да завърши поради тежкото материално положение на семейството си. Учителка в реалната гимназия в Петрич (1923–1924). Сътрудничи на десетки издания до 1944: на сп. „Чернозем“, „Факел“, „Детска радост“, „Светулка“, „Детски свят“, „Другарче“, „Детски живот“, „Росица“ и др.; на в. „Здравец“, „Въздържателче“, „Вестник за жената“ и др. След 9 септември 1944 публикува в сп. „Дружинка“, „Пламъче“, в. „Септемврийче“ и неговото литературно приложение „Родни простори“, в. „Другарче“, „Литературен фронт“ и др. Член е на редакционната колегия на сп. „Дружинка“.

Основно детска писателка. Разработва и теоретични въпроси за литературата за деца. Веса Паспалеева започва да пише приказки и стихове още като ученичка в гимназията и с псевдоним Авелина прави първите си литературни опити – романи, разкази, драми и няколко детски стихотворения. За първи път печата стихове в списание „Чернозем“ (1919), а стихове за деца – в сп. „Детска радост“ (1924). За попрището на детската литература я насърчава Антон Страшимиров. За първи път името ѝ се появява в списание „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек. Там през 1924 и 1925 излизат двете ѝ стихотворения „Умница“ и „Доволен“, които стават христоматийни. Няколко години по-късно е отпечатана и първата ѝ самостоятелна книга „Великденче“ (1929), с великолепните рисунки на Георги Атанасов.

Още с първата си книга Веса Паспалеева бележи темите от детския живот, които ще разгръща и в по-нататъшното си творчество: детската игра, желанието на детето да порасне, сиблинговите отношения между децата в едно семейство. Отношението дете – кукла е отразено с много проникновение и психологизъм като репетиция на детето за неговата социализация и подражание на отношенията между възрастните. Друга тема в нейното творчество е отношенията между поколенията – мъдростта на бабата и спонтанността и креативността на детето. Детското въображение в играта е тематичната основа на редица от произведенията ѝ. Паспалеева е майстор и в жанра на сценките за деца, които се отличават с жив и действен диалог. През 60-те години в нейното творчество навлизат и темите на новия живот. В „Чудното изворче (1962) са поетизирани новите професии: стругар, птицевъд, знатна тъкачка. Писателката отново вплита и разгръща новите теми през семейните отношения – тези социалистически нови герои са членове на семейството – брат, сестра. Така авторката постига интимността, която е спонтанна и ненатрапена. Но нейните емблематични творби са от класическия период на детската ни литература. Тя е майстор и на жанровете за най-малките – залъгалки и гатанки. Превежда от руски език приказки и стихове за деца.

Веса Паспалеева е носител на международната литературна награда Ханс Кристиан Андерсен (1980).

Други псевд.: Авелина

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова