Виктор Самуилов

Самуилов, Виктор Исак (София, 10.05.1946). Завършва гимназия с преподаване на руски език в София (1964) и българска филология в Софийския университет (1970). Работи като редактор във в. „Народна младеж“ (1970–1974) и сп. „Български воин“ (1974–1978) и като редактор и сценарист на анимационни филми в Студията за анимационни филми „София“ (1978–1994), където постъпва след спечелен конкурс за редактор в колектива на Стоян Дуков. Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански основават и редактират хумористичния седмичник „Тримата глупаци“ (1991–1999). Участва в авторските екипи на училищни читанки. Работи като външен рецензент и редактор към издателство „Жанет 45“. Съставител и редактор е на двутомната антология „Български басни. Избрано“ (1995).

Превежда поезия от руски език (Саша Чорни, Николай Заболоцки, Даниил Хармс, Владимир Мас, Юнна Мориц, Олег Чухонцев, Александър Аронов, Александър Галич, Евгений Рейн, Игор Губерман, Юз Алешковски, Игор Иртениев, Михаил Яснов и др.). С подстрочник превежда и от турски (Кайгусуз Абдал и Юнус Емре) и италиански (Дино Будзати).

Членува в Съюза на българските журналисти, в Съюза на българските филмови дейци, в Съюза на българските писатели (до 1990), в Сдружението на българските писатели (до 2005).

Първата му публикация в периодиката е във в. „Средношколско знаме“ през 1961 – две импресии по картини. Автор на поезия и проза, сценарист, текстописец, преводач и карикатурист, Виктор Самуилов е особено известен с хумористичните си творби и с книгите си за деца. В поезията му доминира светоусещането на съвременния градски човек, впримчен в делничното всекидневие. Деликатна гротеска, изчистен изказ, парадоксализъм и афинитет към нонсенса изграждат характерния облик на неговото творчество, в което централен герой е „панелният“ човек и дори пейзажът е видян през иронично изкривена оптика. Майстор на играта с баналното, тъжно усмихнат скептик на ежедневието, Самуилов има своето разпознаваемо място в съвременната поезия. Стиховете му за деца са издържани в поетиката на предметното, емпатично се сближават с детското мислене, звучат непосредствено с невинните си провокации.

Носител е на наградите: Петко Р. Славейков за цялостен принос в детската литература (2004), Константин Константинов (2005 в категорията „автор“ и 2015 за цялостен принос в детското книгоиздаване), Наградата на Международния център за Югоизточна европейска литература за деца и юноши (2007), Христо Г. Данов (2016).

Негови стихове са превеждани на алб., англ., иврит, идиш, исп., нем., пол., рус., словаш., срб., фр. и др. езици.

Елка Димитрова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова