Владимир Русалиев

Русалиев, Владимир (псевд. на Ангел Маринов Пенков) (с. Драганово, Великотърнoвска област, 13.09.1899 – София, 14.06.1973). Роден в семейството на учителя Марин Пенков, станал прототип на централния герой Дойчин Радинов от пиесата на Камен Зидаров „Царска милост“, на една уличка с Асен Разцветников, с когото го свързват детски и младежки спомени. Завършва гимназия във Велико Търново (1918). След като се премества в София (1921) и разбира, че няма как да учи право и философия, каквото е намерението му, става миньор в рудниците в Перник (1921–1923), но и завеждащ читалището при мината. Заедно със земляка си от Драганово Камен Зидаров е сред създателите на Пернишкия театър. През 1923 се завръща в София, занимава се с театрална дейност. Основател е на музея на Народния театър (1923). Редактор на вестници и списания: сп. „Угар“, сп. „Червена трибуна“, в. „Трезво дете“, в. „Звънар“, сп. „Предел“ и др., а след 1944 на в. „Кооперативна мисъл“. Член на Съюза на българските писатели от 1928. Социалдемократ по убеждения. Занимава се и с просветителска дейност – през 30-те години на XX век изнася над 2000 сказки в различни краища на страната на литературни и обществени теми. Той е сред групата на 20-имата интелектуалци, които през 1940 подписват писмо възражение срещу приемането на Закона за защита на нацията и срещу неравното третиране на малцинствата.

Пише стихотворения, поеми, импресии и разкази. Първите му публикации са от 1920, в същата година излиза и първата му книга – „По цветните друмища“. През 1922 във „Вестник на жената“ отпечатва „Откровения на девата“ (год. І, № 46, с. 2) под псевдонима Ангелина П. Написаната по време на миньорските му години и издадена самостоятелно през 1923 поема „Рудничари“ е приета изключително добре от критиката и претъпява няколко издания. Посветена е на Хр. Смирненски. В нея могат да се разпознаят някои мотиви и черти от поетиката на пролетарския поет.

Русалиев активно сътрудничи на литературния печат: на сп. „Листопад“, сп. „Хиперион“, сп. „Смях и сълзи“, в. „Развигор“, в. „Светлоструй“, в. „Литературен свят“, в. „Мисъл“, в. „Завой“ и др.

Ранните му стихове диалогизират с поетите на 20-те години – преди всичко с А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, Е. Попдимитров. Откъс от поемата му „Бунтовник – 1876“ е включена в антологията „Български поетически авангард“ (2018) в контекста на българския експресионизъм. Един от любимите му похвати е стилизацията на фолклорни песенни мотиви. Неведнъж опоетизира родното си Драганово. В стихосбирката „Писма от Драганово“ (1937) идеализираното село е представено като опозиция на скръбния и шумен град.

Русалиев записва името си в историята на литературата за деца и юноши с общо около 20 поетически и прозаически книги (почти колкото са и книгите му за възрастни). Естетическото влияние на поетиката на Разцветников се долавя повече в поезията му за деца – особено в игровите интерпретации на фолклора. Прозата му за деца е с ясно патриотично и морално послание, много често построена на основата на спомена.

Владимир Русалиев има талант за създаване на литературни приятелства. За сътрудници в сп. „Предел“ (1934–1935) привлича писатели и като А. Каралийчев, Т. Траянов, А. Златаров, Н. Ракитин, Н. Райнов. В приятелския му кръг са Е. Багряна, Д. Габе, Е. Попдимитров. Отпечатва първите стихове на Я. Язова; П. Пенев и Н. Вапцаров му се възхищават. В мемоарите си оставя ценни спомени за А. Страшимиров, Т. Траянов, С. Чилингиров, Г. Райчев, А. Разцветников, Е. Попдимитров, П. Пенев и др., опитвайки се да възкреси цели диалози с тях, да запази буквално гласовете им.

И до днес предизвикват интерес добилите популярност още с първото си издание книги „Бездомник в нощта. Книга за живота, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов“ (1936, преиздавана многократно), „Мадона в черно“ (1944) – книга за живота на Екатерина Ненчева, „Българският славей Христина Морфова“ (1958). И тримата се разделят рано с живота. Владимир Русалиев ги възкресява в живи белетристични портрети, мотиви от които се преразказват (без да се споменава автора) от следващите поколения.

Архивът на писателя се съхранява във Великотърновския университет.

Други псевд.: Ангелина П., Светломир Пирински, Търнокоп

Светлана Стойчева

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова