Владимир Свинтила

Свинтила, Владимир (псевд. на Владимир Георгиев Николов), (Ихтиман, 29.04.1926 – София, 13.01.1998). Син на юриста публицист Георги Николов – Свинтила. Завършва Италианската гимназия в София (1945). Учи медицина, режисура. Въдворен в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“ (1949–1950). Учи романска филология, завършва право в Софийския университет (1952). През 1957 е реабилитиран, но е въдворен за 7 месеца в психиатрия. Редактор във в. „Народна култура“ (1957–1959), изд. „Български художник“ (1960–1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964–1969), редактор във в. „София нюз“ (1969–1971), зам. главен редактор на в. „Софийска правда“ (1974–1977).

Есеист, публицист, журналист, преводач, мемоарист, белетрист, поет. Дебютира през 1948 със стихотворение (в. „Народна младеж“); в спомени отбелязва, че около 1940 вече е „дребен сътрудник“ във в. „Литературен глас“. Първите му книги са монографични очерци и съставителство на албуми с репродукции на Асен Грозев (1964) и други видни съвременни художници. От 60-те до 80-те издава художествена публицистика и романизираната биография „Слово за зографа Захарий“, проследявайки формирането на българската нация в социокултурните импулси на възрожденската книжовност, иконопис, занаяти.

Пише биографията „Аз бях Леонардо“; сценарии за документални филми; пиесата „Прометей в Кипър“ (играна в Бургаския театър, сезон 1960/61); спомени; над 4000 есета, очерци, рецензии, статии по литературна история и критика, история на изобразителното изкуство, художествена критика, културология, история, социология, народопсихология, публикувани в книги, сборници, в българска и чуждестранна периодика (Times of India, Всесвiт, Нева и др.).

Негови повести, новели и разкази се публикуват от 80-те, стихосбирка – през 1994, а романите: антиутопията „Платото“ и „Написан камък“ – посмъртно.

С нагласата на енциклопедист, увличан от много широк кръг идеи на българската и европейската хуманитаристика, Свинтила разчупва мисловни стереотипи и жанрови рамки. Под силното влияние на Иван Хаджийски отрано се заема с въпроси на социалната психология („Многоликият столичанин“), по-късно и с наблюдения и анализ на опустошаващото влияние на тоталитарната власт върху индивида („Кладенецът на мълчанието“, „Лицето на Горгоната“). Основният двигател на неговите дирения обаче е устремеността да обхване, осмисли и опише българския човек в дълбочинните му народностни, социални, психологически характеристики и етюдите, есетата и спомените му, наред с инвенциите на един винаги напрегнат ум, са пределно наситени с емоции.

Свинтила е полиглот, изтъкнат преводач от англ., итал., фр., нем. и др. езици. Дебютира с Шекспировите „Сонети“ (1956) и „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс (1957), преиздавани многократно. От английски превежда и пиеси на Шекспир, Т. С. Елиът („Четири квартета“), Уолт Уитман („Тревни листа“), Уилям Блейк, Б. Шоу, Ч. Дикенс и мн. др. От фарси превежда Омар Хайям. Участва в съставителство и преводи за редица поетически антологии.

Негови творби са превеждани на англ., фр., нем., исп., рус. ез.

Получава Награда на град Сиена, Италия, за документалния филм „Изкуството на Сиена“ (реж. Хр. Мутафов).

Нина Иванова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова