Владо Даверов

Даверов, Владо (Владимир Георгиев Даверов) (Плевен, 27.08.1948). Завършва немска гимназия в Ловеч (1968) и немска филология в Софийския университет (1972). Работи като репортер във в. „Народна младеж“, завеждащ отдел „Култура“ на в. „Студентска трибуна“ (1977–1980). Сценарист-редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1980–1991), завеждащ отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“ (от 1991). Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в на сп. „Младеж“ (1979, № 5).

Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи. Важно място в творчеството му заемат киносценариите. Сценарист е на филмите: „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която се отнасят филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Творбите му са със сюжети от нашето съвремие. В повечето от тях действието се развива в малки провинциални градчета, където празнотата в човешкия живот се усеща особено остро. Основен проблем в прозата му е сблъсъкът със системата, с лицемерието и фалша, оставащи неприкрити. Цинизмът на ежедневието среща съпротивата на героите, често завършваща с физическата им гибел. Идеализмът на младите хора се сблъсква с конформизма и неискреността на по-възрастното поколение, свикнало да оцелява с цената на безпринципни компромиси. Разказите и новелите му са както остросюжетни, така и акцентиращи върху тежестта на битието и неговата монотонност. Често персонажите водят една по-трудна борба – със себе си, със страховете и комплексите си. Като лъч надежда доброто трудно си проправя път през мрака на заблудите и грешките.

От романите на Даверов най-популярен е „Вчера“. Той доразвива основните сюжетни линии на новелата „Седмица в живота ти“. Вдъхновен от музиката на „Бийтълс“, в него са събрани мечтите, очакванията и илюзиите на поколението на 60-те години. А „Спасителят в ръжта“ на Селинджър, който присъства като „текст в текста“, придава на сюжета подчертана експресивност. През 2009 излиза продължението на „Вчера“ – романът “Prime time”. Героите от първата книга се срещат след години, за да установят, че от илюзиите и мечтите им не е останало нищо. Животът ги е превърнал в хора, мислещи за благополучието си с цената на компромиси, но и с натрапливото усещане за загуба.

Романът „Кенеди“ има интересна история. Той е отпечатан през 1992, но разпространението му в книжарниците е спряно, въпреки че в България след 1989 са настъпили демократични промени. Темата е останала неудобна – доносниците. Сложните взаимоотношения в малък провинциален град са в основата на друг роман – „Господин директорът на пристанището“, в чийто сюжет се преплитат политическа сатира, трагедия, драма, комедия. И в него Даверов се връща към темата за важните и трудни избори в живота на всеки човек. Моралните търсения на писателя са художествено реализирани с ярки детайли, запомнящи се портрети, образен език.

Даверов е носител на международни и национални награди: Първа награда от Московския филмов фестивал; Гран при – Сан Ремо; Награда на публиката на фестивала „Златната роза“; Награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци; Роман на годината на в. „Литературен форум“ (1996) за „Възторжен и див“; Златен ланец за разказ на в. „Труд“ (2004); награда Чудомир (2006).

Романът „Вчера“ е преведен на пол. ез. (1989), сборникът с разкази „Вятърът фльорца“ – на нем. ез. (1992).

Негови творби са преведени на англ., виетн., нем., пол., рус., унг., фр., чеш. и др. ез.

Емилия Алексиева

Библиографията е изготвена от Аделина Германова