Георги Кирков

Кирков, Георги Йорданов (Плевен, 15.08.1867 – София, 25.08.1919). Учи в Александровската гимназия в гр. Николаев, Русия (1879–1886); живее в Южнославянския пансион на Тодор Минков, където заедно с Алеко Константинов издават ръкописен литературен вестник. В него Георги Кирков помества текстове, които съвременниците му определят най-вече като романтически – драми „в шилеровски дух“. Учи в Априловската гимназия в гр. Габрово (1886–1887). През 1887 пристига в Търново, където сътрудничи на Цани Гинчев при издаването на сп. „Труд“. През 1888 се премества в Русе; участва в редактирането на сп. „Развитие“. Учителства в с. Мъртвица (дн. с. Подем, Ловешко) и в Плевен. Завършва Школата за запасни офицери в София (1890). През 1892–1895 следва картография във Виена. Според литературната критика тук той се оформя като автор с марксически възгледи; през 1895 става член на БРСДП, сътрудничи на в. „Социалист“ и на сп. „Ден“.

По негово предложение на IV конгрес на БРСДП се взема решение да се издава „Работнически вестник“. Конгресът определя един от редакторите му да бъде Кирков, вече добре познат като публицист и сатирик. В редакцията на вестника той работи през 1897–1899. В подлистниците му публикува фейлетони, подписани с псевдонима Мастор Гочу Зулямът. Част от тези текстове са събрани в книжката „Дремиградски смешила“ (1900).

На V конгрес на БРСДП (1898) е избран за член на ЦК; от 1903 е секретар-касиер на ЦК. През 1904 е сред основоположниците на Общия работнически синдикален съюз; на ІІ конгрес (1905) е избран за секретар на Синдикалния комитет. Участва в работата на Щутгартския (1907) и на Копенхагенския (1910) конгрес на Втория интернационал. През Балканските войни (1912–1913) е на фронта и получава два ордена за храброст. Делегат е на третата Цимервалска конференция (1917), подписва Възванието на цимервалската левица. Народен представител (1901 – 1903, 1913, 1914–1919).

Литературната критика откроява изявите на Г. Кирков основно в публицистичните жанрове и по-конкретно – във фейлетона. Според оценката на изследователите той е талантлив оратор, добър публицист, фейлетонист, писател реалист; в публицистиката си следва традицията на възрожденската литературно-публицистична традиция на Хр. Ботев и Л. Каравелов; някои откриват известна близост между фейлетоните му и Алеко-Константиновите фейлетони. Основания за тези твърдения може да се намерят, но те са по-скоро външни и се откриват не на съдържателно и идейно-тематично равнище, а в силно подчертаната и преднамерено търсена ангажираност на неговите творби (по подобие на текстовете от възрожденската литература) с актуалните – отново според марксистката критика – социални и политически проблеми на времето (90-те г. на ХІХ в.). Връзката с „Разни хора, разни идеали“ на Алеко Константинов също е външна – най-вече се извежда от типа герой, чрез който се разкриват ценностните противоречия в българското общество в края на ХІХ в.

Текстовете на Георги Кирков обаче остават в периферията на литературата, защото критиката слага акцент върху социалната тематика и идеологическите употреби, а не върху естетическите качества на творбите. Значението им е по-скоро на литературноисторическо свидетелство за първите стъпки на т.нар. пролетарска литература у нас.

Псевд.: Майстора, Мастор Гочу Зулямът, Агасфер, Васил Азълът, Грую фотографинът, Пройчо Гурбетът, Светозар Ряпата, Станчу Кукурякът и др.

Ивайло Димитров

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева