Георги Мишев

Мишев, Георги Иванов (с. Йоглав, Ловешка обл., 3.11.1935). Завършва Ветеринарния техникум в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския университет (1958). Окръжен кореспондент на в. „Септемврийче“ в Ловеч (1958–1967), член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“. Организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“ (1966). Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967–1970), редактор и сценарист в Българската кинематография „Бояна“ (1970–1983). Член на групата на писателите към Българските профсъюзи (1981–1988). На 8 март 1988 оглавява Обществения комитет за екологична защита на Русе – първата дисидентска организация на 80-те години, за което е уволнен и изключен от БКП. Депутат в VII  Велико народно събрание (1990–1992).

Георги Мишев е белетрист и киносценарист. Дебютира с фейлетона „Ден да мине“ във в. „Народна младеж“ (1953). Писателят навлиза в белетристиката през 60-те години със свой пространствен регион, идейно-тематични и художествени пристрастия. Миграционните процеси, резултат от ускорени социални и духовни катаклизми в селото и града, и свързаните с тях промени в народопсихологията на българина, стават устойчиво тематично ядро в прозата му. Първите му сборници с разкази представят измененията в бита и психиката на селяните по поречието на р. Осъм, като разрушават идейните  и разказвачески шаблони в интерпретирането на драмата на колективизацията и нейния обществен отзвук. Те разкриват характерни черти от поетиката на Мишев – синтетична повествователна форма и хумористична тоналност, плод на силно развита социална рефлексия и сатирична нагласа, класическа композиция, романтично-лирична образност, автентично диалектно изразяване и остроумен диалог. Изключително наблюдателен и точен, писателят надхвърля границите на конкретното събитие, изследвайки социалните и нравствени параметри на случващото се. Философско-аналитичният подход към корените на миграционните прояви задълбочава проблемността и психологизма в следващите му творби. Забелязва се интерес към цикличните сюжети и обособяването на социалните типове, изместване на лирико-хумористичното от остро-полемичното, публицистично начало, на художествената фикция от социалното обобщение и тезисността.

Повестта „Матриархат“ (1967) се отбелязва като върхов етап в идейно-художественото и философско овладяване на селската тематика. Авторът обобщава наблюденията си от миграционната стихия чрез разказа за съдбата на последните „мохикани“ на селото – жените, носители на паметта за рода, символи на раждането и смъртта, на началото и края на историята. От тази повест започва усилване на художествената условност в белетристичната поетика на Мишев. Утвърждава се кинематографичният принцип на повествуване („разказ-монтаж“) с динамичната смяна на гледни точки, активна авторова позиция, изразена чрез иронията и самоиронията. Следващите сборници на Мишев проблематизират „вилната зона“, като символен синдром на нови поведенчески модели и психика на градското население. Те показват генезиса и модификациите на еснафството, плод на разрастваща се потребителска стихия и социално-нравствена деформация на масовото съзнание. Авторът се интересува от новите езикови и мисловни шаблони на социалистическия бит и морал, от обратното въздействие на нравствената деформация върху политическите структури и ценностни регулатори на обществото. Като сценарист на филмите  „Момчето си отива“, „Преброяване на дивите зайци“, „Не си отивай“, „Селянинът с колелото“, „Щурец в ухото“, „Вилна зона“, „Дами канят“ и др., влезли отдавна в златният фонд на българското кино, писателят създава направление в българската кинодраматургия с акцент върху социалния експеримент, със задълбочено изследване на манталитета и народопсихологията на българина от времето на зрелия социализъм, с открояване на националните и социални архетипи.

Мишев е автор на занимателна и интригуваща проза за деца и юноши, обвързана с динамиката на обществените промени и с възпитаването на нравствени ценности Автор е на философско-мемоарните и есеистични книги „Мир на страха ни“ (2014) и „Мир на кумирите ни“ (2020), които са своеобразна дилогия равносметка на художественото му дело и синтез на най-характерните черти в белетристичния стил на твореца.

Георги Мишев е удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1981); носител е на Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978); на награди от кинофестивалите в Локарно, Карлови Вари, Москва;  на наградата за детска литература Петко Р. Славейков (2003); на Наградата за литература на Софийския университет (2006); на литературната награда Иван Вазов (2011); на Награда за цялостно творчество на Българската филмова академия (2011); на наградата Райко Алексиев за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата (2014); на Наградата на София за цялостен принос в областта на културата (2015); на наградата Йордан Йовков (2015); на наградата Стоян Михайловски (2016) и др.

Негови произведения са превеждани на нем., пол., англ., рус., рум., унг., чеш., фр. ез.

Мариета Иванова-Гиргинова

    Библиографията е изготвена от Нина Зафирова