Дамян Калфов

Калфов, Дамян Тодоров (с. Булгаркьой, Одринска Тракия, днес Йенимухаджир, Турция, 26.10.1887 – София, 17.07.1973). Баща му е строителен предприемач и за известно време семейството се преселва в Одрин, където Калфов завършва основното си образование и престижната българска реална гимназия „Д-р П. Берон“ (1905). В гимназията е привлечен към Вътрешната македоно-одринска организация от учителя си Петър Васков и изпълнява куриерски задачи между него и ръководителя на булгаркьойския комитет Хараламби Мърдев. От 1905 до 1910 е учител в различни села. Желанието да продължи образованието си го отвежда в София през 1910. Отначало учи математика, после завършва право в Софийския университет (1915). „Исках да стана художник, записах математика, завърших право и станах писател“ – е известна негова реплика. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Работи като помощник-библиотекар в Народната банка, после като съдия (1915–1920) и финансов инспектор в Министерството на финансите (1920–1924), от 1924 до 1926 е аташе по печата в Цариград. Чиновник в различни министерства (1926–1944): контрольор по отчетността в дирекцията на БДЖ, докладчик в Сметната палата, отново финансов инспектор. След 9 септ. 1944 е арестуван по политически причини като неблагонадежден и преседява няколко месеца в затвора. Стечение на случайни обстоятелства го спасяват от изключване от Съюза на българските писатели. Движил се е в средите на столичната бохема и е известен с прякора Магистратус магнус. Приятел е с Димчо Дебелянов, който му посвещава стихотворението „Старият бивак“.

Дебютира като писател през 1912 във в. „Вечерна поща“ с фейлетон на тема из студентския живот. След това публикува в сп. „Българска сбирка“ и „Училищен преглед“, по-късно сътрудничи на в. „Българан“ (известно време е и негов редактор), сп. „Барабан“, в. „Щука”, сп. „Детска забава“. През 1906 издава „Петдесетте фаворитки на Людвика ХV, французки крал. Според монографията, етюдите и възпоменанията за този крал“, с псевдоним Омега, но първата му успешна книга е „Под южното небе“ (1917), в която събраните разкази сюжетират войната като екстремна ситуация в човешкия живот, но и като ситуация, която връща към човечността и емпатията. В предговора Михаил Арнаудов, който много харесва книгата, изтъква особената съзерцателност и вътрешна глъбина в произведенията. Същата година фейлетони на Калфов са включени в хумористична антология заедно с произведения на Иван Вазов, Елин Пелин, и др. Постепенно писателят се утвърждава като популярен за времето и майстор на късия анекдотичен разказ. Той е плодовит автор, приживе издава 30 сборника с разкази за възрастни и 9 книги за деца. Страстен рибар, пише серия книги по темата: „Едрата мряна. Рибарски разкази“ (1931), „Край реката. Разкази на въдичаря“ (1959) и др. Калфов пише и разкази за деца. Умее да вниква в психологията на детето, разказва с хумор, внушава идеята за единството на човека и природата. Автор е на 7 комедии. Превежда от руски език Александър С. Пушкин и Хенрих Сенкевич под псевдонима Омега.

Носител е на орден Народна република България, ІІ степен (1972).

Разказите му са преведени на рус. и фр. ез.

Псевд.: Албатрос, Арбитер, Елеганциарум, Атомикус, Гармонд получер, Глухар, д-р Ранк, Редактор Юнге, Сатурн, Катерач, Омега

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева