Емил Андреев

Андреев, Емил Иванов (Лом, 1.09.1956). Роден е в семейство на шивачи, първото си съчинение – „Вълшебната игла“, написва в ранна детска възраст, провокиран от професията на родителите си, която по онова време възприема като свещенодействие. Завършва основно образование в Лом, Английската езикова гимназия във Видин и английска филология във Великотърновския университет. През 1981 започва работа като учител, но две години след това се насочва към журналистиката. Работи във видинския окръжен вестник „Червено знаме“ (1985–1992), главен редактор е на ломския общински вестник „Народна трибуна“, който през 1990 преименува на „Ломски вестник“. От 1992 до 1994 е икономически директор на в. „Стършел“, а малко след това става преподавател по английски език в Богословския факултет на Софийския университет. През 1999 заедно с поетите Румен Леонидов и Ани Илков създава сп. „Български месечник“, от което излизат 13 броя. От 2002 до 2004 е редактор в норвежко-българска фирма за субтитриране на филми.

Дебютира с разказа „Момчето и морето“ във в. „Червено знаме“ (1974). Публикува в списанията „Септември“, „Отечество“, „Страница“, в алманасите „Света гора“, „Огоста“, в „Литературен вестник“ и др. Участва в съставянето на антологиите „Bulgarien Prosa“ (2005), „От „Ниво за напреднали“ до „Деград“ (2011), „Зелени разкази 2“ (2012) и др. Автор е на пиесите „Да убиеш премиер“, „Иманяри“ и др. Съсценарист на сериалите „Под прикритие“ и „Четвъртата власт“.

С дебютната си книга – „Ломски разкази“ (1996), Емил Андреев ни връща към поетиката на прозата от 60-те години на XX век. Активизираният код на родното, гротесковото хиперболизиране и изкривяване на мисленето, с което авторите през този период са осмисляли универсалните човешки ценности във време на агресивна рационализация на културата, провокира създаването на точно определено, но същевременно реално-нереално художествено пространство. Езиково-символичният пласт в прозата на Андреев, парадоксалността на образите, балансът между полюсите на регионалното и универсалното, сакрализирането на конкретния географски топос на локалното, а именно на Северозапада, продължава традицията на Йордан Вълчев (град Кула), Георги Марковски (Поломието), Йордан Радичков (село Черкаски) и др.

В структурата на разказаните истории Андреев вплита символи, вдъхновени от фолклора и наследството на античната култура, като същевременно отпраща и към архетипни образи на балканския свят; смесва старото и новото в магическото място на българското проявление на митологизираното от Габриел Гарсия Маркес градче Макондо. Идентификацията с древността в прозата на Емил Андреев се осъществява на езиково и семантично равнище; разкрива разпадането на сегашния свят посредством смесването на историческото знание и настоящото битие; на псевдонаучността с балканския манталитет и дионисиевските залитания по виното, хляба и общуването („Островът на пияниците“, 1996).

Докато в разказите си Андреев предава образа на своето съвремие, пародиран с помощта на фолклорно-митологичния дискурс, в романите си „Стъклената река“ (2004) и „Лудият Лука“ (2010) той използва богомилската символика – от една страна, като ключ към осмислянето на ирационалните отвъдсетивни същности, като знание, оставено за поколенията посредством наследството на това духовно учение. От друга страна, езотеричното познание е средство, с което са изведени противоречията в човешката природа, дуалистичността на душата, преминаваща през тежката трансформация на катарзиса в едно пътуване към и във себе си.

Универсализирайки регионалното чрез човешката и историческата проблематика, Емил Андреев използва кодовете на отношенията между Изтока и Запада и културно-историческите теми, за да излезе от конкретиката на локалното. Същевременно разчупва вкаменената „митологичност“ на Северозападна България – „малкото отечество“, в което е закодирана паметта на вековете.

През 2009 романът „Стъклената река“ е филмиран от Станимир Трифонов.

Емил Андреев е носител на наградите ВИК (2005), Хеликон (2007) и др.

Превежда от английски език. Негови произведения са преведени на англ., пол., рум., срб., укр., фр., хърв., чеш. и др. езици.

Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева