Емил Коралов

Коралов, Емил (псевд. на Емил Дончев Станчев) (с. Славотин, Монтанска обл., 2.11.1906 – София, 29.07.1986). Роден и израства в семейството на учители. Баща му е основател на партийната организация във Вършец (1911), a домът им е средище на партийния живот и просвета. По време на Септемврийското въстание 1923, семейството приема  вкъщи водачите на въстанието: Г. Димитров, В. Коларов, Г. Генов, а след разгрома къщата на Станчеви е опожарена. Коралов завършва гимназия във Враца, където ръководи нелегалeн просветен кръжок и немска филология в Софийския университет (1933). Първата му публикация е стихотворението „Песента на камбаната“ в сп. „Младеж“ (1922), чийто редактор е Тодор Павлов. По-късно сътрудничи на Бакаловото списание „Нов път“, на вестниците „Ехо“, „Наши дни“, „Вестник на жената“, „Литературни новини“, на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“. Заедно с Георги Цанев и Светослав Минков издава седмичния в. „ЛИК“ (1934–1936). Редактор в издателство „Народна младеж“ (1947–1966). Коралов създава както литература за възрастни, така и за деца. Първата му книга за възрастни (в съавторство с Тодор Харманджиев) е сборникът стихове „Белият конник“ (1926). През 1928 той се включва и в алманаха „Дни и нощи“, в който свои творби публикуват Христо Радевски, Орлин Василев, Т. Харманджиев, Лъчезар Станчев. Първата самостоятелна книга на Емил Коралов е сборникът с разкази „Луната и прокурорът“ (1927). Писателят има афинитет към експресивната проза, към психологическото проникване зад поведенческите маски и роли, привличат го драматичните съдби, дълбоките страсти, гради интригуваща фабула с неочакван край. Следват романите „Великата жажда“, „Непримиримите“, в които прави опит за  разгръщане на житейски съдби и  доказва възможностите си да създава психологически подплътени образи в по-обхватни белетристични платна. Коралов е един от най-плодовитите автори на стихове и проза за деца  и много популярен през 30-те години на ХХ в. Сътрудничи на сп. „Детска радост“, „Светулка“. През 1933 започва да издава (заедно с брат си  Л. Станчев) седмичния вестник за деца и юноши „Весела дружина“ . Той е един  от редакторите на в. „Детска книга“ (1933–1943), издаван от Дружеството на детските писатели. Порастването на детето в творбите му е предадено с много хумор и психологическа проникновеност. Коралов е един от първите творци в областта на фантастиката за деца и юноши. Той създава десет книги за деца с героите  Жари и Морското Момиче. Въпреки че жанрово са определени в подзаглавието като романи („роман за деца и юноши“), се доближават по-скоро до модела на  повестта. Първият, с №1 е „Златната земя. Приключенията на Жари и Морското момиче“, издаден в Библиотека „Весела дружина“ (1937) „Човекът на бъдещето“ (1939) доказва писателския интерес към фантастичното и приключенското. Темата е за космически кораб и хора от друга планета, наречени „хвърчащите хора“. Сюжетът на „Електрическият човек“ (1940) е приключението на робот, наречен „металният човек“, „железният човек“, „светещият човек“ и три деца, които се отправят на пътешествие с кораб. Темите за космоса, роботите, подводниците писателят винаги разработва във връзка с екзистенциалните въпроси на човека в битието: войната и мира, човешкия живот и чудодейно лекарство, което лекува всичко. Коралов е автор и на хумористична римувана и ритмизирана проза (подобно на Ран Босилек ) – книжката „Всезнайко“(1947), издание на изд. „Хемус“ и илюстрована от Вадим Лазаркевич. Коралов пресъздава и  близкото историческо минало в „Септемврийци“, „Училище за смелите“, „Двубоят“, „Нова летопис“. Антифашистката тематика се интерпретира също  през приключенското. В годините на социалистическото общество тези книги са особено популярни и многократно преиздавани. („Училище за смелите“ има 8 издания). Проблемите на съвременността („Край Марица“, „Чинарите зашумяха“) вълнуват писателя в по-зрелите му години. „Неонови слънца“ е посветена на проблемите през периода на култа.

Коралов е  носител на Димитровска награда (1952) и Заслужил деятел на културата (1967).

Псевд.: Корал, Запушалка, Е. Зрак.

Творбите му са преведени на рус., фр., ср., тур. и кит. Романът „Септемврийци” е преведен на нем., чеш., словаш.

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева