Здрава Каменова

Каменова Панталеева, Здрава (София, 26.06.1979). Завършва гимназия в София и актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ (2002). Работи като актриса, озвучаваща актриса, режисьор и режисьор на дублажа, преводач на филми, драматург и писател.

Започва да пише в студентските си години. Дебютът ѝ е през 2002 – спектакълът „Нещо хубаво, нещо само твое“, на който, освен че е автор на текста, е режисьор и сценограф. Между 2003 и 2006 създава няколко текста, които оформят стила ѝ на „топлата пиеса“: „Спящата красавица по никое време“ (2003), „Карлсон и дребосъчето“ (2004). Този стил изкристализира в „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво“, историята за две двойки – момиче и момче и жена и мъж, като всеки един от героите е увлечен по някого, който пък харесва друг. Пиесата е и първата публикувана творба на авторката (2006, поставена през 2007 под заглавие „Отклонения“). Насочването към „дребните“, „ежедневни“ драми и привидното отбягване на „студените“, високи философски проблеми бележи и много от следващите ѝ текстове, като „Гарфънкъл търси Саймън“ (2011), „Безсърдечно“ (2012), „Гимнастика за бременни“ (2012).

Често пиесите на Каменова се интересуват от обикновената, „средностатистическа“ мечта или копнеж. Разминаването между мечтания, „идеален“ живот, живота от сериалите и рекламите, и реалния живот, този на дребните ежедневни грижи, пропуснатото или недостигнато щастие, светоусещането „Искам да ми се случи нещо хубаво!“ са в основата на много от творбите на Каменова. Така в „Жената е странно животно“ (2014), наред със заиграването с ежедневните клишета около „животинската природа“ на женското, присъства „трагедията“ на героинята, че не може да се срещне с мъжа, когото харесва. В „Помощ, имам две деца“ (2014) героят, баща на две деца, не може да намери време, за да свири рок парчета на китарата си, да изживее своята изключителност. „Апетит“ (2018) задава както идеята за простичките радости в живота, така и мелодраматичните стремления на двете героини – водеща на радиопредаване и нейна слушателка. В „Машините са кучки“ (2021) героинята Герда се изправя пред въпроса дали съвременните технологии са адекватни на непрестанния ни стремеж към щастието. Трагикомичното в някои от пиесите на авторката клони и към по-„студена“ проблематика – в „Късметът на кукувицата“ (2017) под повърхността на привидно леките, комедийни ситуация и диалог прозират темите за отговорността на майчинството и нещастието на изоставените деца.

Каменова е съавтор на пиеси, проблематизиращи различността и търпимостта – „Добре дошли в България“ (съавт. Г. Димитрова, 2016), инетрпретираща темата за бежанците в България, и „Цигански колела“ (съавт. К. Ангелов, 2016), представяща красотата на ромската култура.

Автор е на книжки за деца: „Боб. Малката метална кутийка с голяма мечта“ (2015), „Чорапът, който промени света“ (2016), „Планетата на дядовците“ (2017), в които одухотворените предмети често представят идеята, че „малкото може да промени голямото“. Пише и пиеси за деца: „Олеле“ (2007), „Магазинче за ноти“ (2015). От 2010 работи в тясно сътрудничество с Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“.

Здрава Каменова е носител на Голямата награда на кукления фестивал „Двама са малко, трима са много“ за „Нещо хубаво, нещо само твое“ (2002); наградата за куклено изкуство на САБ (2005); лауреат е на конкурса „Нова българска драма“ – Шумен, с пиесата „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво“ (2006); на Първа награда на конкурса „Нова българска драма“ – Шумен, за пиесата „Баща ми“ (2007); на наградата Икар за драматургия – за „Праехидно“ (съавт. с Г. Димитрова, 2012); на международната драматургична награда Eurodrama за „Праехидно“ (2014); номинирана е за наградата Аскеер за „Добре дошли в България“ (съавт. с Г. Димитрова, 2017); носител е на наградата Brucke Berlin за източноевропейска драматургия (2020).

Нейни творби са превеждани на англ., грц., нем., порт., фин., фр. и др. ез.

Николай Кирилов