Иван Сарандев

Сарандев, Иван Атанасов (Ямбол, 28.02.1934 – София, 7.03.2020). Роден е в семейството на тракийски бежанци. Завършва гимназия в родния си град (1952) и българска филология в Софийския университет (1958). Редактор е във в. „Народна младеж“ (1960), в. „Пулс“ (1965–1966), на който е съосновател заедно с Вл. Башев, агенция „София-прес“ (1967–1968), в. „Народна култура“ (1969–1972); завежда отдел „Критика и литературознание“ в издателство „Български писател“ (1972–1974). От 1974 до 2009 работи в Института за литература към БАН. През 1972 защитава кандидатска дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“, а през 1986 става доктор на филологическите науки с труда си „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“. Преподава българска литература в Пловдивския университет (1975–2006).

Иван Сарандев е един от значимите изследователи на българската литература от Освобождението до наши дни. Първият му отпечатан текст е „Непубликувани материали на Боян Пенев около смъртта и погребението на Пенчо Славейков в Италия“ („Литературна мисъл“, 1957). Негови рецензии, статии и студии излизат още в списанията „Език и литература“, „Септември“, „Пламък“, „Родна реч“, „Съвременник“, „Литературна история“, във вестниците „Литературен фронт“, „Народна младеж“, „Народна култура“, „Народен другар“, „Тракиец“ и др.

В началото на научната си дейност се занимава предимно с оперативна критика, пише и по-големи текстове за творчеството на свои съвременници (М. Берберов, А. Гуляшки, П. Матев и др.). Оценките му са прецизни и добре защитени, Ат. Свиленов нарича критиката на Ив. Сарандев „критика на уравновесеността и аргументите“.

Сравнително рано пренасочва научните си интереси от съвременността към големи автори и важни явления в българската литературна история след Освобождението: Б. Пенев, П. П. Славейков, Й. Йовков, българския литературен авангард. Дейността му е от огромно значение за разкриването и популяризирането на научното наследство на Б. Пенев. Иван Сарандев е единственият, който успява да разчете стенографските му записки, благодарение на което достояние на научната общност стават много негови текстове, сред които „Дневник. Спомени“ (1973) и четиритомната „История на новата българска литература“ (1976–1978). Монографията на Сарандев за Й. Йовков е първият цялостен портрет на писателя. Тя детайлно проследява житейския и творческия път на Йовков и определя мястото му не само в български, но и в балкански и световен контекст. В изследването много добре личат особеностите на Ив. Сарандев като учен: уважение към факта, сериозна проучвателска дейност, простота на изказа, способност за изграждане и защитаване на собствени концепции. От началото на 80-те години датира интересът му към българския литературен авангард, а през 2001 излиза съставената от него „Български литературен авангард“, включваща произведения от различни жанрове на 22 автори. Специално внимание заслужава и двутомната му история на българската литература между двете световни войни „Българска литература 1918–1945“, върху която той работи в продължение на 30 години. Тя включва очерци както за класически, така и за по-слабо познати писатели и литературоведи от този период.

Иван Сарандев е ръководител на проблемната група „Литературни анкети“, създадена в Института за литература през 1974. Под негово ръководство са направени и публикувани около 40 анкети с широк кръг от български писатели и критици. Това са изключително ценни свидетелства за съответните творци, за тяхното време и за литературния процес, които се ползват активно от изследователите и днес. Самият Сарандев е автор на анкетите с Ем. Станев, Д. Габе, Е. Багряна и В. Петров. В тях той се проявява като забележителен анкетьор, притежаващ отлична подготовка, способност да вдъхва доверие у анкетираните и умело да насочва разговора към желаната от него посока.

Носител е на наградата за литературознание на БАН и Софийския университет (1986) и на Националната литературна награда Йордан Йовков (2000).

Има публикации на англ., нем., рус. и др. езици.

 

Андрей Ташев

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Иван Сарандев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Герои и конфликти : [Лит.-крит.] очерцилитературнокритически очерци1967
Имена и години : Лит. теория и критикалитературни теми, литературноисторически изследвания1967
Книга за Дора Габелитературноисторически очерци1974
Павел Матев : Лит.-крит. очерклитературнокритически очерци1974
Живот се дава за живот : [Биогр. очерк за Васил Карагьозов]биографични очерци1976
Пенчо Славейков : Естет. и лит.-крит. възгледи : [Изследване]изследвания, литературноисторически очерци1977
Емилиян Станев : [Разговори, беседи]анкети, разговори1977 (2007)
В света на „Старопланински легенди“ : [Изследване]изследвания, литературноисторически изследвания1980 (1993, 2007)
Дора Габе : [Разговори и беседи]анкети, разговори1986
Йордан Йовков : Жизнен и творчески път 1880 – 1937литературноисторически очерци1986 (1999)
Елисавета Багряна : Лит. анкетианкети, разговори1990
Изповеди 101 X 31 : Сто и един бълг. писатели отговарят на тридесет и един въпросаанкети1995
Валери Петров : [Разговори, беседи]анкети, разговори1997
33 литературни портрета : Поети от Гео Милев до К. Павлов, белетристи от Й. Йовков до Г. Стоев, драматурзи от Ст. Л. Костов до Ст. Цаневпортрети2000
Българска литература 1918–1945 : Унив. учебник : В 2 т.литературноисторически изследвания2004 (2006, 2010 )
Хроника на едно приятелство : Срещи и разговори с Борис Делчевразговори, спомени2006
От разпитната метода до литературните анкетианкети2008

Книги за Иван Сарандев

АвторЗаглавиеГодина
Кол.Класика и авангард : Юбил. сб. по случай 70-та год. на проф. Иван Сарандев2006