Иван Бориславов

Бориславов, Иван (Иван Бориславов Попов) (Варна, 30.03.1946 – София, 16.06.2011). Завършва гимназия във Варна (1964) и българска филология в Софийския университет (1970). Специализира френска цивилизация в университета във Версай (1982). От 1970 работи в БНР – редактор, завеждащ редактор, заместник главен редактор на Младежка редакция (1970–1976) , заместник главен редактор на Главна редакция „Култура“ (1976–1993), редактор (1996–1999), генерален директор (2001).

За пръв път печата стихове в сп. „Родна реч“ през 1960. Публикува във в. „Литературен форум“, „Пулс“, „Студентска трибуна“, „Народна култура“, „АБВ“, „Век 21“, „Литературен вестник“, „Демокрация“, в сп. „Пламък“, „Септември“, „Летописи“, „Съвременник“, „Панорама“, „Отечество“, „Литературна мисъл“, „Простори“, „Море“, „Мост“ и др. Дебютира с цикъла „Възмъжаване“ в сб. „В строя. Стихове“ (1969). С изданията на библиофилските си книги „Мигове с Париж“ (1986) и „Латерна магика“ (1988) е сред основоположниците на българския „самиздат“. В негов подбор и превод излизат „Синове на мълнията“ от Е. Сезер (1984), „В сърцето на света“ от Б. Сандрар (1987), „Сянката на дните“ от А. дьо Ноай (1989), „Приказки за непослушни деца“ от Ж. Превер (1991), „По-скоро животът“ от А. Брьотон (2001). Превежда още творби от М. Наг, П. Елюар, А. Новера, Ж. Превер, Й. Уташи, Б. Киш, Б. Окуджава и др.

Поет, есеист, преводач на поезия, изследовател на модерната западна литература и живопис. Поет с лирично-медитативна нагласа и модерна чувствителност, Бориславов натоварва теми, извлечени от всекидневието, с универсално значими идеи. Мотивите и образите в поезията му варират от митологията и древните цивилизации до загадките на бъдещето и космоса, от глъбините на самопознанието до тревожните въпроси за съдбата на човека и света. Поезията му бележи развитие от конкретна към по-абстрактна и многозначна образност.

Бориславов владее широк стиховедски регистър – от класическия до белия и свободния стих, от сонета и тристишието до лирическата поема и стихотворението в проза. В есеистичните си книги „Поезия и багри“, „Светлината, която остава“ и „Осип Цадкин – поет на материята“ на базата на богат документален материал Бориславов изследва преплитането и взаимното обогатяване на естетическите търсения на някои от най-значителните западни художници и поети на XX в.

Носител е на наградата XX век на Международния биографичен център, Кембридж, Великобритания (1992), за постижения в областта на литературата номиниран от същия център за мъж на годината (1992–1993); носител на Годишната награда на СПБ за най-добра преводна стихосбирка (1987, „В сърцето на света“ от Б. Сандрар), на Златна значка на СПБ (1988), на годишните награди на БНР за културологична публицистика (1984) и радиоесеистика за изкуството на XX в. (1988).

Негови творби са преведени на англ., гр., иврит, исп., ит., нем., норв,, пол., рум., рус., сръб., укр., унг., фр., фин. и чеш.ез.

Цветанка Атанасова (текст и библиография)