Иван Богданов

Богданов, Иван Генчев (Велико Търново, 3.05.1910 – София, 6. 08. 1992). Завършва гимназия в родния си град (1929) и право в Софийския университет (1936). Работи като юрист, сто­пановед и адвокат. Баща е на известния учен в областта на старогръцката литература и култура и един от създателите на Нов български университет Богдан Богданов. През 1946 издава политическата си книга „Между примирието и мира“ – беседа с фиктивен опонент комунист, която става причина да бъде маргинализиран до 1960. От 1947 му е забранено да публикува. Работи като адвокат, за да изхранва семейството си, но продължава и литературната си дейност.

Първите му публикации в периодиката датират от 1933. Съ­­труд­ничи със статии, изсле­двания, рецензии, полемики във в. „Време“, „Вестник на жената“, „Листо­пад“, „Мир“, „Слово“, „Литературни новини“, „Изгрев“, „Днес“, „Народна култура“, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“, „Пулс“ и в сп. „Българска мисъл“, „Светло­струй“, „Златорог“, „Славя­ни“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Оте­чество“, „Сеп­тем­ври“, „Пла­мък“, „Про­­стори“, „София“, „Картинна га­ле­рия“ и др. Работи в различни напра­вления на хумани­тарното знание – литературна история, изворо­знание, библи­о­гра­фия, литературна перио­ди­ка, книгознание, културо­логия, история. Автор е на над 70 книги. Повечето от тях са фун­да­ментални изво­ро­ведски, справочни и литературноисторически трудове: „Българската книга през веко­ве­те“, „Тринадесет века българска литера­тура“, „Българска литературна пери­одика“, „Реч­ник на българските псев­доними“, „Енциклопе­дичен речник на литературните термини“ и др. Те са особено ценни с огромния си фактологичен мате­риал и множеството докумен­тал­ни свидетелства за литературния живот през вековете. Всяка от книгите е сна­­б­дена с обширен и пре­цизен спра­во­чен апарат: бележ­ки, коментари, прило­же­ния, ре­гистри, репер­тоари, библи­ография, имен­­ни пока­залци, които пре­връ­щат из­да­нията в литературни енци­кло­педии и безценни изследователски наръчници. Бог­данов пише очерци за редица български пи­са­тели, ре­дактира и издава съчи­ненията на Стоян Михай­ловски, Божан Ангелов, Илия Блъ­­­­­с­­ков, Чудомир. В мемо­арните си книги „Спът­ници на първен­ците“, „За­бра­­вени реа­ли­сти“, „И те са хора“ и „Неизбледняващи спомени“, изпълнени с ав­тен­­тични спо­мени за културния възход между двете све­­­товни войни, възкресява забра­вени и отбягвани имена: Илия Ива­­нов – Че­рен, Ненчо Илиев – Сириус, Димитър Бабев, Петко Росен, Йордан Сливо­полски; пише и за учени филолози като Александър Балабанов, Любомир Миле­тич, Стефан Мла­де­нов и др. Публикува поредица от очерци и романи­зирани биогра­фии на вла­де­тели, духовни водачи и твор­ци от национален и световен мащаб: хан Крум­, Климент Охрид­ски, Симе­он Велики, Патриарх Евтимий, Никола Пиколо, Боян Маге­с­ник, Василий Врач, Лео­нар­до да Винчи, Александър Македонски, Авицена. В тези книги конкретните био­графии са представени в контекста на общест­ве­но-културния и по­литико-икономическия живот през съответните епохи. Повествователният им стил се отли­чава с ясна логи­ка и изис­кана простота.

Иван Богданов уча­ст­­­­ва актив­но и с остра категоричност в редица литературни поле­мики и ди­ску­сии, като присъствието му се отличава с не­зависимост на възгледите и много­странна еру­диция. В тру­­да си „Веда Сло­ве­на и нашето време“ пра­ви опит да промени изследователския подход към този уни­кален епос. Застъпва въз­­гледа, че изследователската дей­но­ст трябва да се ориен­тира към съдър­жа­ни­е­то на тексто­ве­те, а не изклю­чи­телно към техния гене­зис и проблема за ми­сти­­­фи­ка­цията. Според ав­то­ра „Ве­да Сло­вена“ съ­дъ­ржа есте­тически и духовни цен­ности и идеи, които раз­ши­­­­ряват пред­ставите за ми­рогледа, митологията, ритуа­л­ните прак­тики и бита на тра­ко­сла­вянския на­род­но­стен суб­страт на Балканите и той пред­­лага епосът да бъде твор­­­­чески пре­създаден и да се вклю­­­­чи в славянския кул­турен комплекс, по­добно на авто­ри­­зи­раните фински епоси „Калевала“ и „Калеви­по­ет“. После­д­ните две книги на Богданов излизат по­смърт­но: „Синовете на вдови­цата. Ма­сонст­во и масони“ и „Енци­кло­пе­ди­чен речник на литературните терми­ни“. Мащабното му творческо де­ло е съгра­дено с лю­­бов и отговор­ност към наци­оналната словесна култура. Един от основателите на Съюза на свободните писатели през 1990.

Цвета Трифонова (текст и библиография)