Ина Вълчанова

Вълчанова, Ина (Илиана Ангелова Вълчанова) (София, 2.12.1953). Завършва гимназия в София (1971) и българска филология с втора специалност „Философия“ в Софийския университет (1975). Професионалният ѝ живот преминава в Българското национално радио. През 1978 постъпва в редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“, а от 1980 до 2014 работи като драматург и редактор в редакция „Радиотеатър“. Заниманието ѝ с литературни текстове на български писатели и драматурзи, сред които Й. Радичков с единствената му пиеса, създадена специално за радиото – „Добродушните смокове“ (1993), и адаптирането на известни романи („Малтийският сокол“ от Д. Хамет, „Питър Пан“ от Дж. М. Бари, „1984“ от Дж. Оруел, „Москва–Петушки“ от В. Ерофеев, „Джин“ от А. Роб-Грийе, „Без кръв“ от А. Барико и др.) към жанра на радиопиесата са дейности „в сянката“ на големите имена, но от изключително значение за качеството на художествения продукт, който достига до слушателите, невинаги запознати с оригинала.

Към първия си авторски текст – романа „Потъването на Созопол“ (2007), по собствените ѝ признания пристъпва спонтанно, разочарована от срещата след години с любимото морско градче. Созопол е географски конкретен, но и особен топос в творбата, където хронологията на времето не функционира в познатия ритъм. Действието започва със завръщането на героя там, за да смеси спомени и настояще, различни гласове, които редят разказа, „нишките неусетно изчезват, без да стигат до ясни развръзки, без странните събития да получават обяснение“ (А. Игов). По думите на А. Игов: „Тази тиха лудост всъщност витае над всичко, което се случва в този Созопол, над всички настроения, разговори и спомени – дори драмите, дори скандалите са някак притихнали, видени през един безразлично регистриращ и всичко готов да приеме „пиянски“ поглед, в който потъва всичко: хора, къщи, рани, страхове и болки. Потъването на Созопол е спасението на Созопол“. Заедно с режисьора К. Бонев И. Вълчанова пише сценарий по романа, който печели субсидия от Националния филмов център и е заснет през 2013.

Вторият роман на Вълчанова – „Записки на свинята“ (2013), жанрово определен от авторката като антиутопия, създава един странен, на границите на абсурда свят, в който се съчетават реалии и фикции. В творбите си Вълчанова предпочита първолична форма на наратив, чрез която гради и образите на героите в съполагането на събитийност и авторефлексия, с акцент върху индивидуалната субектност на възприятията. Успоредяването на различни гласове, на различни разкази е конструктивен принцип в романа „Остров Крах“ (2016), който писателката нарича разказ „за персоналните вселени, в които живеем – как те се различават една от друга и как си приличат“. И в трите си произведения, публикувани досега, творческият интерес на И. Вълчанова е насочен към съвременния човек, раздвоен между хаоса, който предполага непосредствеността на екзистенцията, и опита си да събере „парчетата“ в цялост, да намери отново себе си, да препотвърди или да се откаже от осъзнатите си избори.

Превежда от френски („Камионът“ на М. Дюрас и др.) и от руски език („Латерна“ на А. Платонов и др.).

Ина Вълчанова е носител на множество награди в различни области на културата и изкуството. Като редактор драматург в радиотеатъра печели Голямата награда на фестивала При Марулич (Хърватия, 1998), втора награда на най-големия европейски фестивал При Европа (Берлин, 1998) и Голямата награда на фестивала Осмата муза (София, 2006). Филмът „Потъването на Созопол“ е отличен на кинофестивала Златна роза (Варна, 2014) с награда за най-добър сценарий. Печели също Голямата награда на литературния конкурс Развитие (2016) и Европейската награда за литература (2017).

Романът ѝ „Остров Крах“ е преведен на алб., итал., макед., нем., нидерл., пол., сръб., унг. и хърв. ез.

Маринели Димитрова