Йордан Русков

Русков, Йордан Атанасов (Плевен, 19.02.1926 – Пловдив, 1.08.2010). Роден е в семейството на бъчвар. Завършва гимназия в Пловдив през 1944. Като ученик сътрудничи на сп. „Детски живот“, „Светулка“, „Простори“, в. „Другарче“. Работи като общински служител и библиотекар в градската библиотека. Следването му в Софийския университет е прекъснато заради процеса, който се води срещу него. По-късно завършва Държавния библиотекарски институт и работи десетилетия като училищен библиотекар.

Първите си стихове за възрастни печата като гимназист в сп. „Българска реч“, в. „Вечер“ и др. Унгарската революция през 1956 слага отпечатък върху живота му. Йордан Русков написва стихотворението „Зов за свобода“ и го разпространява заедно с обръщението на „група свободолюбци“, за да подтикне българите да последват унгарския пример. Листовката е подписана с псевдонима Румен Друмев. Тя е разпратена по пощата и на трийсетина членове на Съюза на българските писатели и е пусната в пощенски кутии в центъра на София. След 2 години издирване през 1958 Русков е арестуван и е осъден на 7 години затвор за подстрекателство към бунт и обида на държавата. През 1961 е освободен с амнистия, но до 1989 не му е позволено да издава творбите си.

Голяма част от творчеството на Й. Русков е посветено на децата. Това се дължи както на забраната да публикува, която продължава до 1989, така и на нежеланието му да бъде „псалмописец на новото общество“. Стихотворенията му за деца са леки и игриви, с хубав ритъм и лесни за запомняне рими. Те продължават да се преиздават в авторски стихосбирки и сборници със стихотворения за деца. Единственото му известно стихотворение за възрастни, нелегално разпространеното „Зов за свобода“, може да бъде четено единствено през саможертвата на поета, който цял живот изплаща своя порив към свободата.

След 1989 излизат няколко негови стихосбирки за възрастни: „Съдбовни прозрения“ (1992); „Влюбени слънца“ (1996) и „Нектар от доброта“ (2001). Пише и сатира („Без ореол“,1991; „Демокрация по шорти“, 2006). В тези нови творби той преосмисля годините на мълчание, връща се към детството и младостта, обръща се към близките, на които е причинил болка и страдание или с които е съпреживял запомнящи се моменти. Русков е чувствителен към промените след 1989 и наред с приветстването на новия свят изказва – често в сатирична форма – и опасенията си от заплахите, които крият резките промени и незрелостта на обществото. Не са му чужди и глобалните проблеми като затоплянето на климата и замърсяването на Земята.

Йордан Русков е носител на множество награди, сред които са наградата Пловдив (1991), като почетен гражданин на града; орден Стара планина, I степен (2001); Кавалерски кръст за цивилни на Ордена за заслуги на Република Унгария (A Magyar Köztársasági Érdemrend tisztikeresztje polgári tagozat, 2006).

Негови стихове са преведени на унг. ез.

Псевд.: Румен Друмев

Светла Кьосева

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова