Йордан Ефтимов

Ефтимов, Йордан Симеонов (Разград, 23.01.1971). Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1990) и българска филология в Софийския университет (1995). Доктор по история на българската литература с дисертация на тема „Проблеми на символизма в творчеството на Иван Андрейчин, Иван Грозев, Димо Кьорчев и Димчо Дебелянов“ (2008). Асистент (1999–2008), главен асистент (2008–2015) и доцент (от 2015) по теория на литературата в Нов български университет. Хоноруван преподавател по антична литература в Софийския университет (1998–2003). Член на редакционната колегия на сп. „Език и литература“ (от 2006). От 1993 с прекъсвания е редактор в „Литературен вестник“. Колумнист на в. „Сега“ (2004–2005), наблюдател за книги на в. „Капитал“ (2009–2010). Създател на семинара „Тайните поетически вечери“ и на инициативата за представяне на книги Литературно кафене „Хеликон“ (2003–2011). Автор и водещ на рубрики и предавания за нови книги в различни електронни медии. Член на журита на националните награди за литература Хеликон (от 2006 до 2012), ВИК – за български роман на годината (при първото ѝ издание през 2004), Иван Николов – за поезия (2008 и 2019). Постоянен член на журито на конкурса за есе Цветан Стоянов от второто издание до закриването му (2003–2010).

Ефтимов е автор на стихотворения, есета, литературоведски статии и студии, активен участник в литературни полемики. Литературоведските му книги го характеризират като изследовател с безкомпромисен художествен критерий и наблюдателност. Иронията и самоиронията, основни оръжия на неговата поетика, са стилова отлика на мисленето и обобщенията му, както показват текстове като „Уводът в литературната теория може да бъде и увод в иронията към теорията“ (2003), „Гърбушкото от Нотр Ромъня: Йовковият „Индже“ като стилов експеримент“ (2003), „Поет и общественик или Поетът срещу общественика“ (2003) и т.н. Освен мащабен подход към явления и литературни тенденции Й. Ефтимов изгражда верни индивидуални профили на български писатели и художници чрез своите пространни проучвания за тях, отразени в артистично написани статии и есета: „Морфинът срещу тютюна: Буржоазният роман във високата му версия – Димов“ (2000), „Ликантропия и призраци: Идеологията и късният Далчев“(2006); „Николай Кънчев и каламбурът“ (2008); „Мъртвото щастие: Сирак Скитник и символистичният хербарий“ (2010) и др.

Ефтимов е автор и на две научнопопулярни книги: „Антична литература. Литературни анализи 9. клас“ (2001, 2004, 2006) и „Модернизъм. Литературни анализи 10. клас“ (2003). Предназначени предимно за ученици и студенти, с полемичен нерв и изискване за художествена мяра, те настояват за класическа култура и общоевропейски ценности.

Въпреки обширната си академична и литературоведска ангажираност, за много съвременници Й. Ефтимов има репутация на първо място на поет – поет на нежността въпреки илюзиите, на елегантността и изящните детайли в рамката на неспестената материалност на реалния живот (стихосбирката „Сърцето не е създател“, 2013). Определян е като постмодернист, основният аргумент за което е гъстата мрежа от културни и литературни асоциации и препратки в стихотворенията му. В тях присъстват и исторически наративи, и наивистични лирически гласове, и сатирични интонации. Характерно за ранните му стихосбирки „Метафизика на метафизиките“ (1993), „Африка; Числа“ (1998) и „Опера нигра“ (2001) е използването на похвати от авангардите – руския конструктивизъм, италианския футуризъм, германския експресионизъм, американската „лингвистична поезия“. А в стихосбирката „Доказани теории, окончателни експерименти“ (2018) проличава стилистичният му уклон към „отместено научно писане“ с превес на житейското познание.

Носител е на множество литературни отличия, сред които: наградата за поетически дебют на Националния конкурс Южна пролет (1994); наградата на Националния конкурс за разказ Рашко Сугарев (2000); награда в конкурса за есе Цветан Стоянов (2001); Националната награда Христо Г. Данов на Министерство на културата и Община Пловдив в раздел „Представяне на българската книга“ (2006); Националната награда за поезия Иван Николов (заедно с О. Стоянова) (2013); Националната награда за поезия Христо Фотев (2014); наградата Дъбът на Пенчо (2018), създадена от Св. Игов.

Негови стихове са преведени на англ., пол., срб. и др. европейски езици.

Мариана Тодорова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева