Кръгът „Стрелец“
Кръгът „Стрелец“ се формира в рамките на първия идейно целенасочен културен седмичник – вестник „Изток“, който излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 в седемдесет броя. Вестникът се появява след трагичните 1923 и 1925, когато в България се води гражданска война. Разцеплението на нацията актуализира остро дебата за националната идентичност, който намира централно място и на страниците на вестниците на кръга „Стрелец“. Основното понятие, с което членовете на кръга си служат, е понятието родно – родно изкуство, родна литература и т.н. Тъкмо през това десетилетие вече основаното списание „Златорог“ иска да установи един следвоенен еклектичен класицизъм и порядък в литературния процес, а символистите се организират около сп. „Хиперион“. Замисълът на организаторите на кръга „Стрелец“ е да се противопоставят на тези две тенденции и да ги преодолеят. Една от основните идеи в програмата на в. „Изток“ е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. Европеизацията и универсализацията са преобладаващите теми, поместват се и очерци за видни актуални личности.
Стопанин и редактор на вестника е заможният аптекар Теодор Милев – свободен интелигент, живял и учил в Германия, близък приятел на граф Херман фон Кайзерлинг. Съредактор на Милев през първата година е пребиваващият в България американски пастор и мисионер, доктор по философия и журналист от един от най-реномираните американски вестници „Christian Science Monitor“ – Рубен Хенри Маркъм. По спомените на Кирил Кръстев „Изток“ бил „една малка енциклопедична трибуна“ („Спомени за културния живот между двете световни войни“, 1988). Той си поставял за задача да отбелязва пулса на съвременния му световен и вътрешен живот без доктринерство, като редовно застъпвал всички области на културата – обществени идеи и тежнения, литературни материали, въпроси на общественото възпитание, изкуствата, научни въпроси, проблеми на цивилизацията.
Редакторската част от сътрудническата група се събира всяка седмица у Теодор Милев. Приятелската и идейна група се състояла от него, Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова, Асен Златаров, Атанас Илиев, Кера Илиева, Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Панчо Михайлов, Георги Караиванов, Светослав Минков, Кирил Кръстев. Смята се, че кръгът е кръстен на заглавието на стихосбирката „Стрелец“ (1924) на Димитър Пантелеев, но аналогията с Гео-Милевите „Везни“ (от руското „Весы“) също спомогнала да се изходи от зодиакалното съзвездие „Стрелец“ (Sagitarius). Във в. „Изток“ от 1 октомври 1926 Константин Гълъбов помества статията „Към младежта“, подписана за първи път от името на кръга „Стрелец“. През 1926 заедно с литературния кръг „Стрелец“ се създава и малко издателство (библиотека) със същото име.
Вестник „Стрелец“ е основан през 1927 от сътрудници на вестник „Изток“ и недоволни сътрудници на списанията „Златорог“ и „Хиперион“. Предприетата стъпка имала за цел да се излезе от морализаторския дух на в. „Изток“ и еклектичния естетизъм на „Златорог“ и да се преодолеят символистичните позиции на „Хиперион“. Друг важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение „Родно изкуство“, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Илия Петров. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, оплодена от западното образование и контакти на повечето от художниците.
Седмичникът „Стрелец“ излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927. Негови главни редактори са Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов. Литературни статии пишат Константин Гълъбов, Атанас Илиев, Георги Константинов, проф. Стефан Младенов, Кирил Кръстев, с театрални отзиви сътрудничи Вера Бояджиева-Фол, с проблемни статии участва и д-р Янко Янев. Едни от най-ценните статии в седмичника са критичните разбори на Чавдар Мутафов, посветени на видни български художници. Литературният кръг „Стрелец“ също се оформя около интимно приятелско ядро, което се събира всяка седмица у някои от членовете. Редовни гости на тези срещи са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Георги Караиванов, Пантелей Карасимеонов, Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Кирил Кръстев, Панчо Михайлов, Светослав Минков, Атанас Илиев и Кера Илиева.
Силно влияние върху интелектуалците от кръга „Стрелец“ оказва книгата на Освалд Шпенглер „Залезът на Запада“, чийто първи том излиза през 1918. Като стъпват на основата на прогнозата на Шпенглер за „залез на Запада“ и възход на славянската култура, стрелците чертаят два пътя за бъдещето на българската култура. Първият от тях е ориентиран към миналото – за ново българско Възраждане, за връщане към българския ХІХ век и времето на Просвещението, а вторият към бъдещето – за нова, още по-засилена европеизация.
В програмата на стрелците се очертават две основни задачи, които взаимно се допълват. На първо място, това е достигане до идеята каква трябва да бъде родната култура по един феноменологичен път, чрез изравняване по синтетичен път на противоположните начала Запад – Изток, бъдеще – минало, град – село, рефлексивност – чувство. На второ място – да се формулира критерий за ценното и физиономичното в българската култура, заслужаващо да бъде запазено от похищението на западното.
За разлика от предходния етап на българския модернизъм, който изпитва необходимост да се върне към предмодерната, към космическата традиция, кръгът „Стрелец“ вижда спасение от кризата в едно връщане към епохата на Възраждането, на Просвещението. Като се опитва да неутрализира съществуващите противоречия между настоящето и миналото, между настоящето и бъдещето, кръгът „Стрелец“ стига до едно връщане към аспекти на модерността. Според неговата концепция е необходимо от Запад да бъдат внесени рационализъм, социалност, наука и историзъм, които да обогатят все още ирационалната, асоциалната, религиозна и аисторична българска култура. Тъкмо в синтеза на тези две начала се състои предназначението на писателя за стрелците. Според тяхната концепция писателят трябва да бъде едновременно модерен като Толстой и модернистичен като Достоевски, намиращ се на границата между физиката на Просвещението и метафизиката на модернизма. Както посочва в своите спомени Кирил Кръстев, в. „Стрелец“ спира да излиза през 1927 по същите причини, по които изискаността и новаторското мислене на експресионистичното списание „Везни“ не намират широк читателски прием сред българската публика. Със спирането на вестника престава да съществува и кръгът.
Иван Христов