Кръгът около сп. „Новис“
„Новис“ (Списание за изкуство и културен преглед) излиза в София между 1929 – 1930 и 1932 с прекъсване през 1931. Смел издателски, естетически, граждански и политически проект на Лалю Маринов – Ламар, „Новис“ изявява неговата амбиция да продължи традицията на „Пламък“ след убийството на Гео Милев и спирането на списанието му през 1925.
Приемственост между двете периодични издания наистина съществува. „Новис“, подобно на „Пламък“, има лява идейна платформа – анархокомунистическа. Публикува художествени, критически и публицистични текстове от български и чуждестранни автори с леви убеждения. Представя и дискутира всички изкуства без музикалното и танцовото. Публикува отзиви и съобщения за културни и политически събития от страната и чужбина.
Подобно на Гео Милев, и Ламар е водеща фигура в изданието си: негов инициатор, основен двигател и главен редактор.
Сътрудниците на „Новис“, в това число и самият Ламар, в по-голямата си част са печатали и в „Пламък“.
Художникът на корицата (германският художник Макс Мецгер) също свързва двете издания.
Кръгът около „Новис“ се отличава с комунистическите и анархистките си възгледи. В него влизат: Славчо Красински, Здравко Сребров, Тодор Генов, Славчо Васев, Иван Маца, Андрей Манев, Ясен Валковски (псевд. на Асен Вълкадинов), Владимир Харизанов, Боян Дановски, Иван Мешеков, Хайнц Людеке.
Списанието съдържа стойностни материали, посветени на Гео Милев, както и негови текстове. Препечатва и статии от „Пламък“ (на анархиста Георги Шейтанов, сподвижник на Г. Милев).
Радикални в политическо и естетическо отношение (съответно – с изразени леви и експресионистични пристрастия), авторите на „Новис“ отдават достойна почит на паметта на Гео Милев и „Пламък“, но и развиват традицията, заложена от второто Гео-Милево списание.
Въпреки относително краткия си живот „Новис“ се заявява и утвърждава като отявлено антифашистко издание, трибуна на леви интелектуалци.
Елка Димитрова